SHARE

България, Италия, Гърция и Кипър призовават за смекчаване на санкциите срещу Москва на европейско ниво, съобщи радио „Свободна Европа“.  Това е една от причините ЕС да не може да постигне единна позиция за действия след новата руска атака над Украйна.

В ЕС се надигат и призиви за нови санкции срещу Русия, включително приемането на европейски закон „Магнитски“, който след военната агресия на Русия от този уикенд получи и подкрепата на канцлера Ангела Меркел.

Засега обаче ЕС не може да произведе единен отговор. Полша, Британия и балтийските страни призовават за повече санкции, но след три дни спорове 28-те страни единствено успяха да постигнат съгласие върху единна позиция за „дълбоко притеснение“ и „неприемливо“ поведение на Русия.

Германия и Франция засега наблягат над успокоение на напрежението, а Италия, Гърция, България и Кипър призовават за смекчаване на санкциите срещу Москва, пише радио „Свободна Европа“.

Главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също предупреди Русия на 26 ноември, че „действията ѝ ще имат последици“.

Същевременно украинският президент Петро Порошенко призова НАТО да изпрати военни кораби в Азовско море, след като Русия откри огън и превзе няколко украински кораба и плени техните екипажи. 

В интервю за немския Bild, публикувано на 29 ноември, Порошенко заяви, че се надява европейските държави да предприемат активни действия, включително увеличаване на санкциите и отбранителната способност на Киев срещу Русия, както и да помогнат на Украйна след словесната подкрепа.

„Надяваме се държавите от НАТО да са готови да изпратят военни кораби към Азовско море, за да подкрепят Украйна и нейната отбрана“, заяви Порошенко. Той определи президента Путин като „руски император“, който гледа на Украйна като на „колония“.

„Единственото, което ще разбере [Путин] е солидарността на Западния свят“, заяви Порошенко. „Не можем да приемем Руската агресивна политика. Първо бе Крим, после Източна Украйна, сега иска Азовско море.“

Азовско море се намира над Черно море и е морската граница между Русия и Украйна, на която се намира и незаконно анексираният п-ов Крим.

Керченският пролив е единственият път, по който могат да минат корабите от Азовско към Черно море. Украйна е партньор, но не и член на военния съюз на НАТО, който вече заяви, че „застава зад Украйна“ и призова Русия да освободи пленените воиници и кораби.

От своя страна Украйна вчера обяви, че понастоящем се намира под фактическа блокада от страна на Русия и страната въведе военно положение, което влезе в сила на 28 ноември.

„Германия също трябва да се запита: Каква е следващата стъпка на Путин, ако сега не го спрем?“, заяви Порошенко пред Bild.

Русия продължава също така полузамразения конфликт в източната украинска територия на Донбас, където Кремъл започна инвазия през 2014 г., след като проруският президент на Украйна Виктор Янукович бе свален от власт.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.