Когато нацисти, членове на Ку клукс клана и расисти излязоха на шествие в Шарлотсвил, за да „опазят наследството си“, и в резултат на което бе убит човек – Тръмп заяви, че вина носят „много страни“ и в шествията, на които се скандарира „евреите няма да ни заменят“, имало и „много, много добри хора“.
Тези му коментари предизвикаха масова критика и възмущение. Включително изпълнителните директори на големите корпорации напуснаха бизнес съветите в Белия дом, а редица имена от партията на Тръмп за поред път се видяха принудени да осъдят президента си.
Тръмп може и да оправда „грозната страна на Америка“, но редица други без значение от партийната им окраска се надигнаха и защиха ценностите на откритост, толерантност и прогрес, които те вярват са в сърцето на страната. И те ясно заявиха: Не можеш да оправдаваш нацисти, не можеш да оправдаваш убийци и това не е спор, в който има две виновни страни – а една, тази, извършила убийствата, и тази, проповядваща идеологии, довели до смъртта на милиони.
Това беше случаят със САЩ и техния президент. Сега нека видим какво каза вчера нашият президент за 9 септември 1944 г. – денят, в който друга държава окупира България и налага режим на трудови лагери, политическа саморазправа, масова цензура и отнемане на личната свобода и собственост.
„Продължавам да вярвам в това, което написах преди година по повод днешната дата:
„В обществото ни 9 септември винаги е бил разделителна линия. Страните имат своите необорими мотиви. Хората, върху които тази дата е дала отражение, имат своята памет за нея.
Какво е 9 септември – дата на революция или преврат?
За мен е нито едно от двете. Тя е повод единствено за помирение. Повод да проявим мъдрост и най-сетне да направим крачката към едно съзидателно помирение с миналото. Дължим го на себе си…“
Поклон пред всички невинни жертви преди и след 9 септември, пред всички загинали с мисъл за България.“
Какво казва Радев тук и колко то се отличава от казаното от Тръмп?
Научаваме, че 9 септември имал „страни“, които си имали „необорими мотиви“. Това доста наподобява реториката за „много страни“, „много страни“ от Тръмп. А как и при двете страни имало хора, „загинали с мисъл за България“, доста напомня за „добрите хора“ около нацистите и Ку-клукс-клан.
Румен Радев прави същото, което направи и Тръмп – той заяви, че в един ясен момент имало много страни, когато няма.
Когато се обсъжда Холокостът, никой не казва: „Да, но преди Холокоста е имало много жертви от Първата световна война, тъй че не са само нацистите виновни, те са се опитали да възродят държавата.“
Тогава защо на 9 септември не обсъждаме случилото се и последствията от тази дата? Разпадане на конституционния ред, политически убийства, цензура и т.н. А ги поставяме в някакъв скалъпен контекст и на принципа „Зверства е имало и преди, има и сега, а вие защо биете негрите?“, оправдаваме последиците от тази дата?
Отговорът за Радев може да е прост – той трябва да се хареса на електората, който го доведе на „Дондуков“ 2, както Тръмп се харесва на онези, които го занесоха в Белия дом.
Разликата обаче е, че когато Тръмп направи възмутителен коментар, следват масови критики, хвърчат оставки, съпартийците му се бунтуват.
В България тези коментари минават без никаква санкция от обществото. Просто защото така.
Та може би преди да се смеем на американците, че си избраха мъж, носещ оранжев фон дьо тен и позлатени кичури, е редно да си погледнем собствената кочина.
Америка се бори с тръмпанарщината всеки ден. България дори не разбира, че я има.
