“Когато рисуваш като архитект, искаш да имаш ясни ръбове и чисти линии. След това се впускаш в журналистиката и разбираш, че всъщност не съществуват чисти и ясни линии, особено в Близкия изток.“ Това е историята на Абдул-Ахад – архитектът, превърнал се в журналист, който на свой ред се превръща в художник. Неговите скици на разрушенията, причинени от войната в Близкия изток, попиват като през индиго в съзнанието – и няма как да не се запиташ каква е историята зад тях.
Абдул-Ахад е архитект в Багдад, който обича да прави скици. Неговата професия е пряк резултат на това, че просто обича да рисува. След това идва 11 септември 2001, а след него и инвазията в Ирак през 2003, когато той решава да остави чертежите и става преводач за Guardian, а по-късно започва работа и за New York Times. Година по-късно той е кореспондент за Близкия изток на Guardian, а талантът му спечелва наградата на британската преса и приза за журналистика „Оруел“.
Един ден Джейми Уилсън, който е начело на екипа за международни новини в Guardian, забелязва Абдул-Ахад да рисува по време на конференция и вместо да го нахока, му заръчва да нарисува история за сирийските бежанци в Турция, която пускат през април 2016 и която може да видите тук.
В момента Абдул-Ахад пише книга за преживяванията си като репортер в Ирак, Сирия и Йемен, а огромна част от скиците му, които наброяват над 100 ще бъдат част от този проект, разказва Guardian.
“Когато погледнеш към руините на тези прекрасни сгради в Йемен – разполовени 500-годишни къщи с разливащи се на чакъла вътрешности – е малко трудно да говориш за красота. Но предполагам, че това е красиво по някакъв свой начин: то определено те докосва и определено ти говори”, казва той пред изданието.
“Спомням си, когато веднъж бях с иракската армия в покрайнините на Мосул. Всяка сграда беше военна мишена. Като журналист се опитвах да отразя всичко, което се случваше наоколо. И после, докато минаваш пред градските тунели с войниците, забелязваш, че о, Господи, това е стар османски двор с прекрасни арки, които се разпадат. Или стара църква или джамия, която е унищожена. Не бих могъл да опиша с думи какво е да стоиш в руините на минаретата в стария Мосул, които са на 1000 години и са просто една купчина тухли пред очите ми.”
От Месопотамия през Римската империя, мюсюлманския златен век и османските нашествия – през последните години ДАЕШ унищожи над 20% от 10 000 монумента и обекти*, които са част от културното наследство на Ирак. Над 40 значими културни обекта от историческо значение са напълно изгубени. На Сирия и Ирак тепърва предстои тежката битка по възстановяването на наследството на страната. А Мосул и Ракка, в миналото големи градове със свой характер, са разрушени почти до основи.
*Данните са от 2015 г. Днес тези стойности вероятно са по-високи, но поради ситуацията те няма как да бъдат потвърдени.
Снимки: Guardian