SHARE

“Когато рисуваш като архитект, искаш да имаш ясни ръбове и чисти линии. След това се впускаш в журналистиката и разбираш, че всъщност не съществуват чисти и ясни линии, особено в Близкия изток.“ Това е историята на Абдул-Ахад – архитектът, превърнал се в журналист, който на свой ред се превръща в художник. Неговите скици на разрушенията, причинени от войната в Близкия изток, попиват като през индиго в съзнанието – и няма как да не се запиташ каква е историята зад тях.

Абдул-Ахад е архитект в Багдад, който обича да прави скици. Неговата професия е пряк резултат на това, че просто обича да рисува. След това идва 11 септември 2001, а след него и инвазията в Ирак през 2003, когато той решава да остави чертежите и става преводач за Guardian, а по-късно започва работа и за New York Times. Година по-късно той е кореспондент за Близкия изток на Guardian, а талантът му спечелва наградата на британската преса и приза за журналистика „Оруел“.

Мосул, Ирак, юли 2017
„Това е изгледът от военния пост в Мосул в деня, когато иракската армия освободи стария град от ДАЕШ. Вижда се ясно къде са се случили най-тежките боеве. Трагедията на Мосул е, че тази огромна битка в града се водеше с милион и половина души, затворени в капан вътре. ДАЕШ не ги пусна да избягат. Използваха ги като човешки щитове.“

 

Един ден Джейми Уилсън, който е начело на екипа за международни новини в Guardian, забелязва Абдул-Ахад да рисува по време на конференция и вместо да го нахока, му заръчва да нарисува история за сирийските бежанци в Турция, която пускат през април 2016 и която може да видите тук.

Са’ада, Йемен, 2016

 

В момента Абдул-Ахад пише книга за преживяванията си като репортер в Ирак, Сирия и Йемен, а огромна част от скиците му, които наброяват над 100 ще бъдат част от този проект, разказва Guardian. 

“Когато погледнеш към руините на тези прекрасни сгради в Йемен – разполовени 500-годишни къщи с разливащи се на чакъла вътрешности – е малко трудно да говориш за красота. Но предполагам, че това е красиво по някакъв свой начин: то определено те докосва и определено ти говори”, казва той пред изданието.

Мосул, Ирак, юли 2017
„Повечето сгради в стария град имат две нива под земята, така че дори бомбардировките не слагат край на съпротивата на ДАЕШ. Иракските войски трябва да ги бомбардират на два пъти или дори три пъти. Така че всъщност, когато отидеш в стария град в Мосул, вече не виждаш улици. Не може да различиш къде са били сградите и къде е бил пътят. Никога не съм виждал нещо подобно.“

 

“Спомням си, когато веднъж бях с иракската армия в покрайнините на Мосул. Всяка сграда беше военна мишена. Като журналист се опитвах да отразя всичко, което се случваше наоколо. И после, докато минаваш пред градските тунели с войниците, забелязваш, че о, Господи, това е стар османски двор с прекрасни арки, които се разпадат. Или стара църква или джамия, която е унищожена. Не бих могъл да опиша с думи какво е да стоиш в руините на минаретата в стария Мосул, които са на 1000 години и са просто една купчина тухли пред очите ми.”

Мосул, Ирак

От Месопотамия през Римската империя, мюсюлманския златен век и османските нашествия – през последните години ДАЕШ унищожи над 20% от 10 000 монумента и обекти*, които са част от културното наследство на Ирак. Над 40 значими културни обекта от историческо значение са напълно изгубени. На Сирия и Ирак тепърва предстои тежката битка по възстановяването на наследството на страната. А Мосул и Ракка, в миналото големи градове със свой характер, са разрушени почти до основи.

*Данните са от 2015 г. Днес тези стойности вероятно са по-високи, но поради ситуацията те няма как да бъдат потвърдени.

Снимки: Guardian

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.