SHARE

Руската хибридна война срещу Запада има множество средства, по които подрива демократичните страни. За това и започнахме поредицата „Внимание, опасна отрова – руска пропаганда“, като този път ви представяме 20-те токсични тактики на Кремъл, изброени от Едуард Лукар, старши редактор на Economist и ст. научен сътрудник в Центъра за европейски анализ на политиките (CEPA). Някои от тези тактики може да ви напомнят много за последните събития в страната. 

За нас като хора е по-лесно да мислим за проблеми вместо за решения, да се фокусираме върху заплахите, които виждаме, наместо да се притесняваме за тези, които не може да видим, и да използваме подръчните ни оръдия вместо да използваме онези, които всъщност ни трябват.

Всичко това е вярно и за подхода на Запада към рукото политическо военно дело. Ние прекалено много се фокусираме на лесната за откриване кремълска пропаганда, особено на английски и на другите западноевропейски езици.

Всъщност информационното военно дело – умишленото подвеждане с „фалшиви новини“ и дезориентацията с тролове и ботове – е просто един, макар и натрапчив, елемент от руския арсенал.

На конференция на НАТО на 1 септември изброих други 19 тактики, ето ги и тях:

 

  1. Целенасочено използване на корупция.
  2. Кибератаки, насочени срещу поверителността, целостта и достъпа до информация, която се съхранява в компютърните системи на страните жертви.
  3. Дипломация „разделяй и владей“, чиято цел е да отслаби международните организации, основани на правила, и да създаде впечатлението, че страните жертви са изолирани и беззащитни.
  4. Експлоатация на различията – икономически, етнични, езикови, регионални, социални и други.
  5. Икономически санкции, и по-специално ограничаване на вноса, износа и транзита.
  6. Използване на енергийните доставки и по-специално на природен газ.
  7. Всяване на финансова паника.
  8. Използване на историята като оръжие за уронването на репутацията на страната жертва и прикриването на престъпленията на Кремъл.
  9. Тайни информационни операции като хакерски атаки и изтичане на информация, както това стана по време на президентските избори в САЩ и Франция.
  10. Злоупотреба с международната правна система, например издаване на „червени бюлетини“ на Интерпол за опонентите, завеждане на дела за клевета или на дела, чиято цел е да причинят неприятности.
  11. Военни провокации и демонстрации; войни с редовни и нередовни въоръжени формирования.
  12. Използване на организираната престъпност за деморализация на хората, които взимат решения и на общественото мнение.
  13. Открити и тайни плащания за купуването на влияние в политическите партии, мозъчните тръстове, медиите и академичните институции.
  14. Физически тормоз над опонентите и критиците.
  15. Психологическа война на индивидуално и общностно ниво.
  16. Експлоатация на религиозните настроения, особено сред православното вероизповедание.
  17. Физически саботаж на обекти от ключово значение.
  18. Подриване на обществените норми, общественото доверие и държавните институции.
  19. Подкрепа на антисоциалното насилствено поведение.

За да затруднят допълнително нещата, тези тактики не се използват статично или праволинейно. Руските агенти не са глупави. Те разработват нови подходи, особено нови комбинации и последователстности на тези тактики, променяйки ги според това какво работи и какво не.

Ние си мислим, че гледаме картина, а противниците ни пишат сценарий.

Анализаторите и журналистите може да са онези с най-силни гласове, но не е тяхна работа да намерят решение на проблема. Руската заплаха трябва да бъде третирана като проблем на националната сигурност, в който да участва съдебната система, разузнавателните агенции, финансовите регулатори, военните структури и други. Активистите, медиите и тинк-танковете могат да помогнат, както и лидерите в частния сектор. Но нашата роля винаги ще бъде второстепеннна. Ние може да подстрекаваме и помагаме на правителството, но не и да го заменим.

Особено голяма грешка е възприемането в Запада, че този проблем е скорошен. Той не е. Всички тези 20 тактики са използвани върху страните от първата линия на фронта в предишни години, а в някои случаи още от 90-те години на XX в. Народите на Естония, Латвия, Литва, Централна Европа, Грузия, Уктайна и други ни предупреждаваха. Напразно.

Всезнаещите страни на стария Запад не слушаха, твърдейки, че те разбират Русия много по-добре от бившите ѝ страни заложници. Тази арогантна безкритичност им струва скъпо. Единственото, което може да направим сега, е да се поучим от опита на онези, които познават противника ни най-добре.

Вижте също така текста „Спрете да се възмущавате. Помагате на пропагандата“, в който се излагат стратегическите методи на Русия, както и Пражката декларация за седем стъпки за противодействие на Русия – част от поредицата „Внимание, опасна отрова – руска пропаганда“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.