Руската хибридна война срещу Запада има множество средства, по които подрива демократичните страни. За това и започнахме поредицата „Внимание, опасна отрова – руска пропаганда“, като този път ви представяме 20-те токсични тактики на Кремъл, изброени от Едуард Лукар, старши редактор на Economist и ст. научен сътрудник в Центъра за европейски анализ на политиките (CEPA). Някои от тези тактики може да ви напомнят много за последните събития в страната.
За нас като хора е по-лесно да мислим за проблеми вместо за решения, да се фокусираме върху заплахите, които виждаме, наместо да се притесняваме за тези, които не може да видим, и да използваме подръчните ни оръдия вместо да използваме онези, които всъщност ни трябват.
Всичко това е вярно и за подхода на Запада към рукото политическо военно дело. Ние прекалено много се фокусираме на лесната за откриване кремълска пропаганда, особено на английски и на другите западноевропейски езици.
Всъщност информационното военно дело – умишленото подвеждане с „фалшиви новини“ и дезориентацията с тролове и ботове – е просто един, макар и натрапчив, елемент от руския арсенал.
На конференция на НАТО на 1 септември изброих други 19 тактики, ето ги и тях:
- Целенасочено използване на корупция.
- Кибератаки, насочени срещу поверителността, целостта и достъпа до информация, която се съхранява в компютърните системи на страните жертви.
- Дипломация „разделяй и владей“, чиято цел е да отслаби международните организации, основани на правила, и да създаде впечатлението, че страните жертви са изолирани и беззащитни.
- Експлоатация на различията – икономически, етнични, езикови, регионални, социални и други.
- Икономически санкции, и по-специално ограничаване на вноса, износа и транзита.
- Използване на енергийните доставки и по-специално на природен газ.
- Всяване на финансова паника.
- Използване на историята като оръжие за уронването на репутацията на страната жертва и прикриването на престъпленията на Кремъл.
- Тайни информационни операции като хакерски атаки и изтичане на информация, както това стана по време на президентските избори в САЩ и Франция.
- Злоупотреба с международната правна система, например издаване на „червени бюлетини“ на Интерпол за опонентите, завеждане на дела за клевета или на дела, чиято цел е да причинят неприятности.
- Военни провокации и демонстрации; войни с редовни и нередовни въоръжени формирования.
- Използване на организираната престъпност за деморализация на хората, които взимат решения и на общественото мнение.
- Открити и тайни плащания за купуването на влияние в политическите партии, мозъчните тръстове, медиите и академичните институции.
- Физически тормоз над опонентите и критиците.
- Психологическа война на индивидуално и общностно ниво.
- Експлоатация на религиозните настроения, особено сред православното вероизповедание.
- Физически саботаж на обекти от ключово значение.
- Подриване на обществените норми, общественото доверие и държавните институции.
- Подкрепа на антисоциалното насилствено поведение.
За да затруднят допълнително нещата, тези тактики не се използват статично или праволинейно. Руските агенти не са глупави. Те разработват нови подходи, особено нови комбинации и последователстности на тези тактики, променяйки ги според това какво работи и какво не.
Ние си мислим, че гледаме картина, а противниците ни пишат сценарий.
Анализаторите и журналистите може да са онези с най-силни гласове, но не е тяхна работа да намерят решение на проблема. Руската заплаха трябва да бъде третирана като проблем на националната сигурност, в който да участва съдебната система, разузнавателните агенции, финансовите регулатори, военните структури и други. Активистите, медиите и тинк-танковете могат да помогнат, както и лидерите в частния сектор. Но нашата роля винаги ще бъде второстепеннна. Ние може да подстрекаваме и помагаме на правителството, но не и да го заменим.
Особено голяма грешка е възприемането в Запада, че този проблем е скорошен. Той не е. Всички тези 20 тактики са използвани върху страните от първата линия на фронта в предишни години, а в някои случаи още от 90-те години на XX в. Народите на Естония, Латвия, Литва, Централна Европа, Грузия, Уктайна и други ни предупреждаваха. Напразно.
Всезнаещите страни на стария Запад не слушаха, твърдейки, че те разбират Русия много по-добре от бившите ѝ страни заложници. Тази арогантна безкритичност им струва скъпо. Единственото, което може да направим сега, е да се поучим от опита на онези, които познават противника ни най-добре.
Вижте също така текста „Спрете да се възмущавате. Помагате на пропагандата“, в който се излагат стратегическите методи на Русия, както и Пражката декларация за седем стъпки за противодействие на Русия – част от поредицата „Внимание, опасна отрова – руска пропаганда“.