SHARE

Днес е 10 януари, паметна дата в нашата история с атаката на парламента през 1997 г. Винаги след криза от такъв мащаб е следвала промяна в икономическия модел. Така беше 1990, 1997, 2009.

Новата година може да бъде повратна за България. Ако следваме историческата логика, винаги след голяма икономическа криза породена от резки промени в обществените настроения е настъпвала голяма промяна и в икономическия модел на развитие.

Хиперинфлацията и фалитът на банките през 1997 г ознаменува края на държавния капитализъм (1989-1997) като икономически модел и първа фаза на прехода. При този модел, който беше доминиран от управления на БСП под една или друга форма, фокусът на икономическата политика бе запазване на заетостта от социалистическо време чрез субсидиране на губещите държавни предприятия с парите на данъкоплатците. Резултатът от нея е банкрут на голяма част от банките, хиперинфлация и масово обедняване на населението – въпреки че икономическата политика беше уж в полза на най-ниско квалифицираните и бедните.

Икономическият модел на неолиберален капитализъм (1998-2008), осъществен чрез либералните про-пазарни икономически политики на управленията осигури членството в ЕС. Фокуса на икономическата политика станаха ниските данъци, минимизиране на участието на държавата в икономиката, привличането на чуждестранни инвестиции и подпомагане на МСП, което позволи създаването на средна класа у нас.

Световната икономическа криза от 2008 г пък сложи края на неолибералния модел на развитие.

С идването на ГЕРБ на власт станахме свидетели на български модел на национал-консервативен капитализъм (2009-2020), характеризиращ се с популистки икономически политики, толериране на едрия национален капитал в ущърб на МСП и чуждестранните инвеститори, неефективност в разходването на бюджетните средства и често тяхното прахосване и др. На пръв поглед парадоксално, но този модел съвпадна с членството в ЕС и стана възможен благодарение на еврофондовете, чието национално разпределение укрепна модела в полза на политици и тяхното бизнес обкръжение. Все пак продължителният икономически растеж вследствие на благоприятната международна конюнктура и еврофондовете позволиха чувствително увеличение на минималната работна заплата. Така дълго време беше прикривана основната цел на икономическата политика – да концентрира богатство в тесни политико-икономически кръгове.

Пандемията обаче разкри несъстоятелността на национал-консервативното популистко управление с провала му да осъществи адекватни здравни и икономически политики.

Първо, българското правителство пренебрегна историческия опит и опита с пандемията на успешните държави, че каквито и да било икономически мерки не могат да дадат резултат без овладяване разпространението на заразата. Вместо това се редуваха здравни мерки, както характерни за „китайския модел“ (през пролетта), така и за „шведския модел“ (през есента) срещу епидемията с илюзията за баланс на здраве и икономика.

Второ, в сравнение с помощните пакети за бизнесите в други държави в ЕС, икономическата помощ за българския бизнес беше повече от скромна, като негативните ефекти ясно ще проличат през тази година.

Трето, продължителните протести, както и широкото обществено недоволство от неадекватната реакция на втората вълна на епидемията сринаха и без това ниското доверие в управлението, което още повече усложни и здравната, и икономическата ситуация.
Предвид тези факти, след предстоящите избори е много вероятно България да премине в нова, четвърта фаза на Прехода с нов икономически модел, който ще зависи в голяма степен и от изборните резултати. Каквото и да се случи напролет обаче, България не може дълго време да остане извън световните и европейски икономически тенденции.

Правителствата, под вътрешен или външен натиск, трябва да провеждат политики на устойчив растеж. Този целеви модел на устойчив капитализъм е свързан с все по-строго екологично законодателство във връзка с климатичните промени, преход към „зелени“ технологии и алтернативни източници на енергия и засилване на социалната отговорност на корпорациите. Целта на устойчивия капитализъм е негов бенефициент да не е една отделна социална група или класа, както досега, а всеки човек и човечеството.

Препубликувано от Фейсбук

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.