На вчерашния ден (12 март) преди 14 години в центъра на Белград е застрелян тогавашният сръбски премиер Зоран Джинджич.
Обявено е извънредно положение, а Сърбия е в траур. На погребалната процесия идват стотици хиляди сърби и изпълват улиците на Белград.
Един кратък абзац с биографични бележки. Кой е Зоран Джинджич? Като студент по философия в Белград прави опит да организира независимо студентско политическо движение (в тогава комунистическа Югославия), за което е осъден. Вили Бранд убеждава югославските власти Джинджич да отиде в Западна Германия, където става доктор по философия. След падането на режима се връща в Сърбия като преподавател и основател на Демократическата партия. 10 години е опозиция на Милошевич, като се противопоставя на крайните националистически настроения в страната, които водят до няколко войни и хиляди жертви. Джинджич е и първият премиер на Сърбия след падането на Милошевич и като такъв предава Милошевич на трибунала в Хага.
Защо е убит Джинджич? Заради убеждението си, че най-големите проблеми трябва да се решат първи, той веднага атакува организираната престъпност в страната. А тя е съставена от хора, участвали заедно с Милошевич във войните в бивша Югославия. И заради опита на Джинджич да спре организираната престъпност същата го застрелва на центъра на Белград, в задния двор на сградата на министерския съвет. Интересен факт е, че настоящият президент на Сърбия Николич, 20 дни преди убийството, от трибуна казва на Джинджич, че „И Тито е имал проблем с крака преди смъртта си“. По-късно той твърди, че е съвпадение.
Но достатъчно история. Защо Джинджич е различен и защо е важен. В началото на мандата си той тръгва из страната и организира срещи с хората, на които говори за проблемите на Сърбия. Но не с празни приказки, а директно атакува манталитета на сърбите (който е много близък до българския). Казва им, че трябва да работят, че ако ги мързи, не могат да очакват да са част от Европа. Че в онзи момент Сърбия има исторически шанс за влизане в Европа. Мотивира хората да оправят малките неща в своя живот, в своята къща, на своето работно място. Да работят ЗА Сърбия, а не против друга държава или нация. Убеждава ги, че човешкият ресурс е най-важният ресурс за една държава, защото има държави с много нефт и газ, но с бедни хора, и държави без природни ресурси, но с богати хора. Джинджич обяснява на хората, че престъпление, извършено в съседния двор, пак е престъпление в тяхната държава и не трябва да си затварят очите.
Всъщност няма нужда да преразказвам всичко – след смъртта му негови поддръжници събират всички речи в рамките на срещите из страната и правят кратък филм, който горещо препоръчвам.
Джинджич е високо образован, ерудиран, естествен лидер, който мотивира хората да дадат повече от себе си. Опитва не само да закрепи страната икономически, но да промени мисленето на хората, което е основната пречка пред развитието на страната.
За съжаление този опит е спрян твърде рано. Но хилядите по улиците на Белград, плачещи не за някой промивал ги с години диктатор, а за човек, който е бил на власт само две години, са показателни. Показателни, че една личност може да събуди и да промени мисленето на една нация.
Горните редове може би са нереалистично позитивни, а образът на Джинджич – идеализиран. Може би е нямало да успее да промени мисленето на сърбите и след края на мандата си е щял да бъде оплют и забравен. Но е факт, че той е различен политик. Той не е балканският политик, който виждаме у нас, в Сърбия, в Македония, в Унгария. И без да призовавам към търсене на поредния месия, мисля, че е ключово и у нас да се намери човек, който освен да върши работа, да може да мотивира хората да подобрят себе си. Да се отърсят от оправданията за световна конспирация, да се отърсят от апатичността и недоверието, от мързела и завистта и да оправят малките неща около себе си.
Смятам, че е нужен такъв катализатор на нашето обществото, на което иначе отнема много време и усилия да се самоизтегли за косата.
Zorane, počivaj u miru.
Заглавна снимка: Погребалната процесия на Джинджич. Източник: zorandjindjic.org
*Текстът е препубликуван от блога на автора „БЛОГодаря“ с негово разрешение. Заглавието, акцентите и актуализацията на текста са на редакцията на „Терминал 3“.
