Преди време, още през 90–те години на ХХ век, станцията на Софийската адвокатска колегия в Китен е „ударена“ от сръчни взломаджии. Редица „блестящи умове на юридическата мисъл“ се разделят с валута в кеш, тежки златни ланци и със самочувствието, че са „застраховани“ от подобни инциденти. Тогава в станцията пребивава и един вече бивш прокурор от Софийската районна прокуратура. Там е по лични причини. Когато адвокатите започват да му се жалват, че са претъпели тежки загуби, той заявява:
„Като дойдете при мен, все твърдите, че няма данни за извършено престъпление от вашите клиенти! Е, сега няма данни, че сте жертва на такова!“.
Естествено, историята не завършва така. Събитията се случват, когато СРП се ръководи от Славчо Кържев. Той е уведомен за случилото се и разпорежда на своя „подчинен“ да открие районния прокурор на Царево. Последният лови риба с лодка в морето и не е ентусиазиран от идеята да се включи в разследването, но просто няма как да не го направи.
Тази идилична история, в която адвокати са окрадени, а прокуратурата не ще да разследва, всъщност е много показателна. Когато прокуратурата не иска да работи, за нея „няма данни“.
Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено.
Когато се случи „теч на информация“ през някоя медия към обществото, прокуратурата има утвърден модел на поведение.
През 2008 година, докато Румен Петков беше начело на МВР, във ведомството избухна един от най-шумните корупционни скандали. Той се започна, когато бившият директор на НСС ген. Атанас Атанасов занесе при главния прокурор (тогава Борис Велчев) справка от подслушани разговори. От документа стана видно, че един от заместник-директорите в ГДБОП – Иван Иванов–Рилския, както и други високопоставени антимафиоти са изнасяли информация за предстоящи полицейски операции по линия на контрабандата. Първоначално МВР и прокуратурата се хвърлиха да разследват кой и как е разпоредил експлоатирането на специален разузнавателни средства срещу бопаджиите, а не съдържащите се в тях данни за корупция. Чак след като Петков напусна безславно МВР, прокуратурата се активизира по темата „корупция в ГДБОП“.
Абсолютно същата схема се разигра, когато бяха публикувани записите от разговор между съдийките Владимира Янева, Румяна Ченалова и адвоката Младен Мондешки. Във въпросните записи се съдържа конкретна информация за търговия с влияние на най-високо ниво. Владимира Янева описва как Бойко Борисов „разпоредил“ на Сотир Цацров да я „опраска“, а главният прокурор пък й обеща да замете случая. Въпреки че сайтът „Биволъ“, който публикува записите, предостави експертиза, доказваща тяхна автентичност, прокуратурата отказа да се самосезира и да разследва информацията, която те съдържат. За сметка на това държавното обвинение започна проверка за това кой и как е направил записите.
Преди дни в свой пост във фейсбук бившият правосъден министър Христо Иванов сравни реакцията на прокуратурата след „Яневагейт“ с тази след скандален запис от побой над ученичка.
„В интернет се появява запис как бият и унижават едно момиче. Става ясно, че участничките са имали сексуален контакт с някакво момче. Органите веднага се сезират, издирват участничките, разпитват ги по същество, изясняват, че са под 14 г., а момчето е на 15 г., привикват го и медиите вече съобщават, че прокурорът планирал да му повдигне обвинения. Не е известно да е правена експертиза на записа, а и краткото време прави това невероятно.
Чудесно.
Обаче: в интернет се появява запис как две „каки“ си говорят. Става ясно, че има търговия с влияние по върховете на съдебната власт, премиерът настоява едната да бъде „опраскана“, главният прокурор й обещава да „завоалира нещата“, така че дори да има нещо нередно, да излезе, че тя е подведена (вж. присъдата от оня ден – точно такава е конструкцията на обвинението). Органите първо мълчат като трупове, после се сезират, но единствено за произхода на записа. Отказват да се занимават със съдържанието, защото записът бил незаконен, а и според анонимна и тайна експертиза имало някакви манипулации с него. Дори когато едната от участничите в разговорите ги потвърждава – игнорирането на съдържанието продължава, а на публиката се обяснява, че всеки, който пита нещо, прави от Ченалова светица и организира преврат срещу партията, правителството и любимия ни главен прокурор.
Да, държавното обвинение редовно влиза в ролята на „умряла лисица“. Прокуратурата някак си подмина сигнала на “Протестна мрежа” от началото на 2014 г., който съдържаше ясното твърдение, че Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков действат като организирана престъпна група.
В него бяха данни данни, сочещи за реализирани финансови измами с имуществото на Пеевски. Бяха описани и начините за финансиране на медийната империята на Пеевски и Ирена Кръстева и партията на Николай Бареков и банковите нарушения на КТБ, чийто мажоритарен собственик беше Цветан Василев.
По-късно прокуратурата все пак се задейства по информацията на „Протестна мрежа“ за незаконните кредитни сделки на Корпоративна търговска банка, но това се случи, след като Цветан Василев изпадна в немилост. И докато обвинителите уверено привличаха обвиняеми за фалита на КТБ, за Пеевски и Бареков не се чу ни стон, ни вопъл. Четири месеца след подаването на сигнала – на 12 юни 2014 г. – главният прокурор съобщи, че разследването срещу Пеевски и Бареков е към своя финал. Половин година по-късно прокуратурата отказа да образува производство срещу Пеевски. Както се казва, „няма данни“.
Почти веднага след „финализирането“ на работата по сигнала на „Протестна мрежа“ прокуратурата се активизира по друг сигнал. Той е бил входиран от Недялко Недялков, собственика на сайта ПИК. В онзи момент въпросният сайт бе много близък до Делян Пеевски. Софийската градска прокуратура възложи на Националната агенция за приходите да направи пълни данъчни проверки срещу активистите, които стоят персонално зад сигнала срещу Пеевски, Василев и Бареков. Трима от членовете на организацията – Константин Павлов, Асен Генов и Николай Стайков, получиха известия от НАП, че срещу тях тече проверка за петгодишен период назад. Разследването срещу „Протестна мрежа“ беше възложено на небезизвестната прокурор Боряна Бецова. Същата, която отказа да образува дело срещу депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева по сигнала на „Протестна мрежа“.
На 9 август тази година беше оповестено последното развитие по случая. Проверка на в. „Капитал“ показа, че прокуратурата все пак е образувала досъдебно производство за финансирането на „България без цензура“, както и за събраните от нея дарения по време на изборите за евродепутати. Това си е някакво развитие по сигнала, но Пеевски остава единственият незасегнат.
По други случаи с крещящи нарушения обаче прокуратурата упорито отказа да се самосезира. След оповестяването на незаконното подслушване и следене срещу следователя Бойко Атанасов, антимафиота Атанас Шиников, техни колеги и граждани държавното обвинение отказва да спази закона и да потърси отговорност на магистратите, които са разписали мероприятията. В този ред на мисли едва ли би имало по-логична новина от това, че прокуратурата няма да проверява и твърденията на Цветан Василев. Те бяха артикулирани в интервю пред проекта „КТБ – какво се случи“ и „Капитал“ преди няколко дни. Държавното обвинение отново е преценило, че няма основание да се самосезира и да започва проверка за истинността на информацията.
Във въпросното интервю Василев заяви, че у нас има два клана – на Пеевски и на премиера. Той също така подчерта, че болшинството банкери са помогнали за „пуча“ на КТБ, сделката за „Виваком“ е апотеоз на срама, а след 2009 г. в България има мафия на власт.
Василев отвори и темата „Булгартабак“. Банкерът коментира реализирана през 2011 г. приватизация на 80% от „Булгартабак“.
„Малко известен е фактът, че началната идея беше аз и моята група да участваме в приватизацията на „Булгартабак“ в консорциум с Korean Tоbacco. Недвусмислено ми беше подсказано, че така сделката няма да мине.“
Купувач на „Булгартабак“ е дружество, регистрирано във Виена, собственост на VTB Capital и подразделение на руската банка ВТБ. По-късно на мястото на банката се появяват две фондации от Лихтенщайн. Реалните собственици са няколко групи български бизнесмени и… политици, за които има бонуси за това, че „пускат“ сделката.
Повече от година преди интервюто на Василев „Биволъ“ публикува разследване за приватизацията на „Булгартабак“ и подаде сигнал за „пране на пари“ до прокуратурата по тази сделка. Пеевски притежава съществен дял от тютюневия холдинг, но през 2012 г., когато е приватизиран “Булгартабак”, успелият млад мъж има официално доходи само като депутат. Той няма как да оправдае придобиването на такива големи активи. Прокуратурата си прави „пас“ и по този сигнал срещу нереализирания председател на ДАНС.
Във всяка правова държава Цветан Василев и Румяна Ченалова отдавна щяха да са прокурорски свидетели срещу мафията. Щяха да са такива, защото те самите са участвали в делата на организираната престъпност и познават схемите отвътре. В нормална държава окръжният съдия, който е подписал експлоатацията на СРС-та срещу магистрат, отдавна щеше да е подсъдим. Просто защото това е отвъд правомощията му. Такъв щеше да е и прокурорът, който е внесъл искането. България обаче не е правова държава и очевидно скоро няма да бъде. Прокуратурата не иска да разследва онези, които са на власт, и „няма данни“. Ни повече, ни по-малко.
По текста работиха Димитър Стоянов и Йордан Цалов
