“Пропагандата поначало работи като народната песен: както народната песен използва постоянни епитети, така пропагандата използва постоянни клишета. И в общия случай колкото са по-постоянни, толкова са по-ефективни.”
Това са част от заключенията на доклада на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, след като тя е проследила информационните сайтове и вестници за 2013 – 2016 г. в първата част на доклада „Антилибералната пропаганда в България“, който бе публикуван днес, направен с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Обща информация за изводите от доклада може да намерите тук. В този материал ще ви представим една от основните теми, които пропагандата се опитва да наложи – прозападно настроените лица в страната трябва да бъдат очерняни и част от тях са представяни за архизлодеи.
При пропагандата „отрицателните герои са повече от положителните във всички основни пропагандни издания, но се открояват три различни профила.
1. Медии, в които положителните герои са два пъти по-малко спрямо отрицателните (такива са смесените – „Поглед“ и „Гласове“).
2. Медии, в които отрицателните герои са около или над две трети от положителните (идеологически медии: „Русия днес“, A-specto, донякъде ПИК с пропорция близо две трети – дотук класифицирани като геополитически пропагандни медии. Към тях тук се добавя и „Дума“, която по другите критерии се държи по-близо до таблоидите, а сега може да бъде прекласифицирана като геополитически таблоид).
3. Медии, в които положителните герои са под една трета от отрицателните – такъв е „Труд“, който е чист подривен таблоид”, пишат изследователите.
Общата тематика при “архизлодеите” е, че чрез тях се налага тезата, че Западът е подконтролен на САЩ. “Запад и евроатлантизъм се разминават в пропагандния дискурс. Евроатлантизъм означава САЩ + непостоянен сбор от институции на обединена Европа, европейски политически лидери (най-често Ангела Меркел) и столици, считани за проводници на американските интереси.”
Така се създава внушението, че ЕС е проекция на американските интереси, които са срещу автентичните европейски интереси, които пък са националсуверенистки.
“Същевременно – поне спрямо България, която този проект следи – във вътрешнополитически план националсуверенистките интереси са (пак чрез асоцииране, а не чрез аргументи) дефинирани като антипартийни.”
В анализа е направено сравнение как действа пропагандата срещу президента Росен Плевнелиев (2012-2017) и бившия министър-председател Бойко Борисов.
“Главната ни хипотеза беше, че Борисов показа на няколко пъти поведение, обратно на дотогавашното – започна да се държи като „проруски“ настроен премиер. Това постави очевидни проблеми пред пропагандиста. Да се направи на невидял? След известно натрупване на разминавания между старите клишета и новото поведение пропагандистът рискува да почне да губи аудитория, защото губи доверие. Да се направи на видял? Тогава трябва да смени знака на оценката – от минус на плюс, – с което сам си подравя авторитета в дългосрочен план. А пък Плевнелиев, който поддържаше практически неизменно негативно отношение към Русия, според друга наша хипотеза трябваше да изиграе ролята на „контролна група“.
Така при изданието “Поглед”, проследено за юли-ноември 2016 г., президентът Плевнелиев е представен като отрицателен герой в 23 материала. В 12 от тях е водещ негативен персонаж (злодей №1). Като положителен присъства в 1 материал, в който е представен като жертва. За сравнение, Бойко Борисов е представен като положителен герой в 3 случая, а като отрицателен – в 68 (в 45 от тях е антагонист №1). Много от статиите са препечатки от БГНЕС, „Дума“, A-specto.
Прави се опит да се създаде внушение, че Плевнелиев не е решаващ, а само съпътстващ фактор, който може да бъде изключван поради незначителност.
“Линията на изграждане на пропагандния образ изцяло се основава на разбирането, че политическата фигура Плевнелиев е творение на Бойко Борисов. Това разбиране, възникнало „естествено” (и отговарящо на реалността) в началото на кариерата му, бива подхванато, развито и носено до края на президентстването му.”
Доказателства за „зависимостта“ на Плевнелиев не се използват. Вместо тях действа „убеждаването чрез емоция”. В повечето случаи емоцията е резултат от съзнателно пресилено използване на груб език и неочакван вулгаризъм.
За изданието „Поглед“ постоянна функция на пропагандатори, работещи с емоционален вулгаризъм, изпълняват двама души – Кеворк Кеворкян и Александър Симов.
Например:
Симов: Росен Плевнелиев за кандидатурата на КриСталина. Що не кажеш това на Ирина Бокова бе, капут? Що не го каза на приятеля си Иво Прокопиев и на градските сноби, които ти се водят фенове, а? (Из Александър Симов, “Софийската хунта и нейната Сталинка”)
Кеворкян: Вестникът на Прокопиев не пропуска да спомене и доскорошния френски посланик в София – Ксавието, който се разчекваше по всеки повод като превтасала танцьорка от „Мулен Руж“. (Кеворк Кеворкян, “Кой управлява България?”)
В обощение за пропагандата срещу Росен Плевнелиев изследователите достигат до два извода:
1. Образът на Плевнелиев е по основни характеристики един и същ от началото до края на неговото президентство: несамостоятелен политик без решаващо значение.
2. Въпреки че Плевнелиев действително започна несамостоятелно, в хода на президентството си той показа способност да се еманципира от Борисов. Това обаче не бе отчетено от изследваните медии. Предполагаме, че за тяхната аудитория това несъответствие с реалността не дискредитира тези медии. В случая те явно биват преценявани предимно като пропагандно средство, а не като средство, доставящо информация за реалността. Едно от възможните следствия от това положение е, че разглежданите медии не са насочени към убеждаване на неубедени, а към поддържане на съществуващата аудитория в „нормален” режим – чрез потвърждаване и препотвърждаване на вече изградени идеологически схеми.
Образът на Борисов е проследен в същия период, за да може да се направи обективен анализ. В “Поглед” Бойко Борисов е представен като положителен герой в 3 случая, а като отрицателен – в 68. В 45 материала той е антагонист №1. Относителната честота е висока – за разлика от тази при Плевнелиев: почти всеки ден четем статия за Борисов. За “Поглед” Борисов е свръхприоритет – представлява 14.4% от архизлодеите в медията и е втори след САЩ.
Основната разлика е, че докато Плевнелиев бива изобразяван за незначителен детайл в политиката, то Борисов е незаобиколим фактор, който бива – най-често отрицателно – обсъждан пряко от изданията.
“Основните постоянни пропагандни характеристики на Борисов са, че служи на господарите си от Запада; че за да им служи успешно, е непоследователен в политическото си поведение; че оправдава тази непоследователност с лъжи; че нагло не прикрива лъжите си, защото е „просто момче от народа”, залагайки на това, че народът, и той прост, винаги „ще го разбере”; че, следователно, е политик простак; че е успешен въпреки тая простащина, защото „има нюх” (като политическо животно, не като хомо сапиенс); че вследствие на този нюх може да се държи хитро, но не и умно… Редът е ясен, можем да не изброяваме повече.”
Интересен е случаят при отразяването на газовия хъб „Балкан”:
“На 27.09.2016 Борисов се обажда на Путин по телефона за оправяне на текущите проблеми. Предмет на разговора са проектът на Борисов за изграждане на газовия хъб „Балкан“, който да замени проваления проект „Южен поток“, както и евентуалното изграждане на нова ядрена мощност в България – Борисов демонстрира пред Путин готовност за сътрудничество в тези области.
Съобщения за този разговор излизат в множество български медии: общата нагласа е, че това е нов момент от опитите на Борисов да поправи отношенията с Русия за сметка на някои политически и икономически компромиси с неопределени за момента граници. За българо-руските отношения това е новина от първостепенна важност.
„Поглед“ обаче изобщо не съобщава на читателите си тази новина. Съобщава я на следващия ден, но преразказана като част от руски коментар към нещо вече случило се.
1. „Поглед“ не се опитва да информира аудиторията си навременно, нито обективно. При него журналистическото време е подчинено на манипулативното време: зависи кога ще получи материал от политическата инстанция („Руски дневник“). Това, че нещо се е случило – фактите, – има значение само в контекста на пропагандната задача.
2. Заключението е, че „Поглед“ не се бори за аудитория чрез навременност и качество: „Поглед“ се бори за аудитория, която иска да получава очакваната манипулация. Направена е била политическата преценка (заради идващите избори примерно), че е по-добре Борисов да бъде критикуван за непоследователността в поведението си, отколкото поздравяван за съдържанието на тази непоследователност.
В заключение основните изводи при създаването на образи на злодеи и герои (антагонисти и протагонисти), които авторите на доклада посочват, са:
1. Между списъците на протагонисти и антагонисти почти няма съвпадения: пропагандата рисува разцепен свят. Материал, който претендира да е аналитичен, не може да се задоволи с една гледна точка. Това е и поредният индикатор за пропагандния характер на публикациите – да се показват монолитни, сякаш непротиворечиви, всъщност едностранни гледни точки.
2. Антагонистите са значително повече от протагонистите и са структурно първи – те действат в света (злосторничат). Според пропорцията между тях във всяка медия ще бъдат разграничени идеологически от неидеологически пропагандни медии.
3. Протагонистите се утвърждават по два основни модела: елиптично, като антагонисти на антагонистите; и като жертви – по механизма на виктимизацията. Тези модели не зависят от това дали медията е идеологическа или не. Тоест пропагандата на този етап е негативна, подготвя обществените нагласи чрез подкопаване на ценности и институции.
4. Охулените в публикациите лица и институции са значително повече от антагонистите. Пропагандата е негативно подривна.
Снимка: Клуб Z
