Вчера си позволих да споделя мнението си на юрист и специалист по право на Европейския съюз относно един правен въпрос: какви са последиците за България от постановеното от Съда на ЕС решение по делото Coman относно браковете между лица от един и същи пол, сключени законно в държава – членка на ЕС.
Изложих в рамките на времето, с което разполагах, и правните си аргументи за това. Само ден по-късно съм удостоен заедно с Христо Иванов и магистрати, които лично не познавам и никога не съм срещал, с канонада от очернящи материали в кенефните „медии“.
В добре познатия стил на Гьобелсовата пропаганда. Без факти, а още по-малко без опит за излагане на каквито и да е правни аргументи.
Обичайната отровна смес от инсинуации, алюзии, откровени лъжи, гарнирани с пъклената роля на задължителните врагове на българщината:: Съюза на съдиите и Българския хелзинкски комитет. Само не знам къде са забравили Джордж Сорос.
Във фокуса на статията е поставен и магистратът, който си е позволил да спази правото на Европейския съюз. Всъщност „статията“ е написана повече заради този магистрат и заради други такива магистрати, отколкото заради Христо Иванов или моя милост. За да бъде смачкан психологически този магистрат, за да бъде сплашен. За да не си позволи никога повече да решава спорове според правото и вътрешното си усещане за смисъл и справедливост. За да бъде омаскарена за назидание за всички други съдии, все още останали смислени и принципни хора.
Тази „статия“ много ясно показва и още нещо. Че у нас целенасочено се прилага организиран модел на Гьобелсова пропаганда, който цели да унищожи демократичната среда на публична комуникация, да сплашва и унищожава публично човешки личности, които си позволяват да имат и изразяват мнение, различно от това, което е удобно на статкувото на властта и олигархично-мафиотската върхушка, която контролира българската държава.
Баналното зло вече е тук. И пълзи по улиците.
В основата на превръщането на българското медийно пространство във воняща кенефна среда е уплаха на мафиотско-олигархичното статукво от това, което се случи през лятото на 2013 г. Просто хората, които контролират структурите на властта и се хранят от живота на всички ни, нямат по-голям кошмар от съществуването на гражданско общество, от критична маса граждани, които са способни да мислят и действат свободно. Такава критична маса граждани е смъртна заплаха за тяхната мрежа от феодално-паразитни зависимости, оплела и изсмукваща цялата българска държава.
Затова тези хора превърнаха огромната част от медиите в селски нужници. За да унищожат демократичната публична комуникация. Затова установиха модел на Гьобелсова пропаганда, който сипе чрез псевдомедии кофи с помия върху всеки в България, който мисли, говори и действа като свободен човек.
Въпросът за гарантирането на човешкото достойнство и равенството на хората с различна сексуална ориентация е всъщност въпрос за свободата на личността и на обществото в България.
Въпрос за съществуването на реална, а не на надраскана на хартия защита на основните права, която всъщност не се прилага на практика. Която се кичи на стената като снимка на отдавна умрял роднина.
Въпрос за това дали наистина у нас съществува правова държава, или това са едни красиви думи, които цинично претендираме да са реалност, докато в действителност те нямат нищо общо с истината.
Въпрос за принадлежността на България към Европа или към Централна Азия.
Превръщането на тази тема в огнева точка за кенефните „медии“ е особено опасна и тревожна тенденция. Защото това не е просто атака срещу хората с различна сексуална ориентация. Това е атака на мафиотско-олигархничното статукво, което господства в България, срещу свободата на личността, срещу свободата на мисълта, срещу хората, които не ги е страх да се изправят срещу течението. Срещу хората, които правят средата на свободно съществуване възможна в България.
И трябва да си дадем сметка, че днес се намираме в преломен момент за развитие на българското общество.
Има хора в тази нещастна страна, които са свикнали да живеят, като я ограбват. Като се хранят от това, което произвеждат всички, които се блъскат всеки божи ден. Тези хора нямат интерес Бъгария да бъде в Европа, те не искат България да бъде свободна правова държава. Те искат България да е в Централна Азия.
Защото имат нужда от още и още пари, които получават от контрола над институциите на българската държава. Без правила. Без ред. Без контрол. Без възможност някой да им държи сметка.
Тези хора днес превръщат теми като Истанбулската конвенция, „джендърите“ и правата на хората с различна сексуална ориентрация в пропагандна дъвка за успиване и озверяване на българското общество, за настройването му срещу мястото на България в Европа, докато точат банки. Докато крадат от обществени поръчки. От „националната лотария“. От казина и от всяка възможна форма на контрол над държавата, която имат.
Но всеки от нас носи глава на раменете си. И съвест, дори някъде много дълбоко в него. Всеки иска да живее добре, спокойно, на ти с всичко около него. И всеки, сигурен съм, дори много много дълбоко в себе си, някъде накрая на своето съзанателно или подсъзнателно съществуване иска да бъде добър и свестен човек. Дори тези, които са прекрачили всички граници. Иска да умре спокоен, че все пак някой ще го запомни с добро.
И колкото и да е деградирал един човек, тази малка частица на божественото начало в нашия живот винаги е някъде там, неугасима.
Затова трябва да си даваме за сметка за едно. Живеем във време разделно. И на всеки, колкото и да не му се иска, ще му се наложи да избере къде точно стои. С прасетата, които държат България на дъното на Европа. И които искат да ни откарат в Централна Азия.
С хранителната среда от конформисти, нагаждачи и използвачи на тези прасета, от хора, които са много гот, но си траят за всички свинщини, които се случват у нас, за да им се случва личният приходно-кариерен план.
Или с тези зли хора, любими герои на кенефните „медии“, които се опитват да дадат нещо, малко или повече, за да бъде България поне малко европейска и нормална страна. И в това са драмата и шансът на времето, в което живеем.
Текстът представлява компилация от фейсбук статуси на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
