Американците често наричат страната си „експеримент“. Това отразява разбирането, че вечно неспокойната нация никога няма да бъде напълно завършен проект. Американската мечта – в личен и обществен порядък – изисква да надскочиш себе си, да смаеш света и да му покажеш как се правят нещата, да обереш наградите и аплодисментите. И след това да продължиш да работиш за още по-бляскав успех. Консенсусът, националният идеал, е вечно променяща се величина. Затова и кандидат, който обещава нещата да продължат да се движат в горе-долу задоволителна посока с разумни темпове, не може да спечели. Питайте Хилъри Клинтън. Американският ентусиазъм може да изглежда наивен за циничните ни европейски глави, но е главната причина за това САЩ да са все още най-силната държава в света.
Всеки нов президент идва с обещание за радикална обществена и икономическа промяна и съответно получава 100-дневен кредит на доверие от привърженици и противници. В рамките на това време президентът научава, а обществото си припомня, че, както казва Обама, „държавната администрация не е моторница, а самолетоносач и трудно завива“. Тези първи месеци, веднъж на 4 или 8 години, в които Америка за малко е единна, преди опозицията да произведе първия си залп, са изключително важна спойка за обществото. През 2017-а примирието е отменено.
Доналд Тръмп е различен. Той носи радикална промяна още преди да встъпи в длъжност. Кампанията му последователно разруши всякакви писани и неписани правила. Тръмп безскрупулно лъга, обижда и манипулира, с ентусиазъм прие помощ от чужда държава, отказа да покаже данъчната си декларация, направи цял куп расистки, сексистки и ксенофобски изявления, за които всеки нормален американец би загубил работата си. Много от хората, които гласуваха за него, са убедени, че той е неспособен да бъде успешен президент. Единственото, за което американското общество в момента е в съгласие, е, че нещо във Вашингтон е фундаментално счупено.
Обама, Хилъри Клинтън и част от Демократическата партия опитват да играят по правилата и да осигурят на новата власт тези първи сто дни доверие. Тези опити за приемане и нормализация обаче стоят наивно и донякъде лицемерно. Тръмп нито може, нито иска да се промени. Неговата кандидатура не предложи нови политики в рамките на американския модел; тя предложи нов модел. Част от предложените политики на новата администрация са стандартни приоритети на Републиканската партия – отмяна на здравната реформа на Обама, гаранция на правото на носене на оръжие, намаляване на данъците и т.н. Съпротивата срещу Тръмп и аналозите му в Европа и по света е необходима не заради тези конкретни политики, а заради налаганата от него политическа култура.
Доналд Тръмп преформулира демокрацията не като система, в която всеки глас е чут, а като диктатура на мнозинството от гласуващите (само по себе си около 25% от населението). Един нашенски демагог развива същата теза като теорията, че ако НАРОДЪТ поиска политиците да носят зелени гащи, те трябва да го направят. Тази формулировка означава отказ от традиционни американски ценности като толерантност и разнообразие. Голяма част от тези 25% от населението, гласуващи за Тръмп, може лесно да бъде манипулирана чрез избрани медии – като българи познаваме схемата чудесно. Властта казва на медиите, медиите казват на народа, народът преизбира властта. Така се чупи критичният за демокрацията инструмент на граждански контрол.
Първата причина Тръмп да не заслужава и ден кредит на доверие са постоянните му атаки срещу критикуващите го лица и медии. Избухванията в туитър не са забавни изцепки на един ексцентрик. Те са предупреждение, че новата американска власт ще направи всичко възможно да не бъде критикувана. Това поведение е радикална промяна на установения модел, в който президентът съзнава висотата на поста си и приема критика. Спомнете си как Стивън Колбер публично и безмилостно осмя Джордж Буш на кореспондентската вечеря, което тогавашният президент прие със смразена усмивка. Такива своеволия при Тръмп няма да бъдат допуснати.
Сетне Доналд Тръмп не заслужава и ден доверие, защото формулира политиката като бизнес от мутренски тип. Игра с нулев резултат, в която, за да спечелиш, някой трябва задължително да загуби. Това дава прости и фалшиви решения на почти всеки проблем. За да даде на хората, които гласуват за него, Тръмп трябва да вземе от други. За да накара християните да се чувстват уважавани, той трябва да унизи мюсюлманите. Власт, която издига силата в култ, не просто няма да се погрижи за слабите, тя ще ги мачка. В държава, сложна и многообразна като Америка, всичко това може да доведе до огромни вътрешни конфликти.
На международната сцена Тръмп видимо няма намерение да гради трайни принципни съюзи. Той ще купува и продава, както е правил цял живот. Философията му изисква слаби конкуренти, т.е. слаби Европа и Мексико, слаб Китай. Евентуална конфронтация по тези линии ще издигне бариери пред световната търговия, които неизбежно ще доведат до бедност и конфликти.
Третата причина Доналд Тръмп да не заслужава и ден доверие е огромната заплаха, която представлява за американската и световната сигурност. Не е изненадващ фактът, че Путин помогна на Тръмп. Световната кибербитка е добре известен факт. Страшно е, че Тръмп по време на кампанията енергично окуражаваше руската киберинвазия и дори сега отказва да я приеме за проблем. Независимо от това дали харесваме Тръмп и Путин, не можем да не признаем, че Русия е в най-добрия случай съперник на Америка. Никой американски политик не може да си позволи да кани де факто чужди войски на своя територия. За илюстрация на абсурда опитайте да си представите как Путин кани американските кибервойски да хакват руски държавни обекти.
Ясно е, че и в Америка, и по света предстоят сериозни промени. Ще бъде истинско безумие, ако лидер на тези промени е човек, спечелил избори с подкрепа от чужда страна, без управленска платформа, чийто единствено последователен навик е желанието да унижава всеки, който не е съгласен с него. Сегашната криза в политическата система е и огромна възможност за хората, които стоят против демагогията, разделението и омразата в западния свят, да преосмислят пътя напред.
