Бившият президент на Франция Никола Саркози, по времето на чийто мандат бяха пуснати българските медици в Либия, бе задържан от полицията в Нантер, Париж, вчера във връзка с обвинения, че е получил милиони евро за президентската си кампания от либийския диктатор Муамар Кадафи.
Мандатът на Саркози продължи от 2007 до 2012 г., като разследването по случая е най-големият политически скандал във Франция от години. То се води от 2013 година насам – френските власти работят над обвинения, че режимът на Кадафи е налял в кампанията на Саркози петдесет милиона евро; тази сума надвишава почти двойно законовия лимит за спонсориране на кампании, като освен това нарушава изрично френското законодателство, що се отнася до финансиране от чуждестранни граждани и деклариране на източници.
Хронологията може да бъде проследена от края на миналия век, когато Муамар Кадафи е жертва на ембарго над продажбата на оръжия и въздушното пространство от страна на САЩ и ООН. Последните от тези санкции се вдигат през 2004 г., когато започва и нашата история. Това, че санкциите липсват, не означава, че Либия е лишена от критика – основно по линията на насилие и мъчения, понесени от българските медици, които попадат в затвора през 1999 г.
През 2004 се появява и фигурата на Александр Джури, занимаващ се с френско-алжирските връзки, който е близък до режима на Кадафи. Именно Джури се запознава, две години по-късно, с началника на кабинета на Никола Саркози. Това познанство между двамата ще доведе до сближаване с бъдещия кандидат-президент.
По това време Саркози е вътрешен министър. През 2005 се състои първата среща между него и Кадафи по повод миграцията и единството на Средиземноморския регион. Според показанията на Зиад Такиедин именно тогава Саркози отправя молба за финансиране към Кадафи. Според показания на свидетели пред Международния наказателен съд по това време Саркози е получил трансфер от пет милиона евро за кампанията си посредством Такиедин и други посредници. Такиедин твърди, че лично е транспортирал трите куфара с посочената сума от Триполи до Париж.
През пролетта на 2007 г. Саркози печели изборите. По същото време бивш началник на либийското правителство и министър на петрола записва разговор с директора на кабинета на Кадафи и премиера на Либия, които помежду си потвърждават трансфера на милион и половина евро към Никола Саркози, отново говорейки за петте милиона, които вече са заминали към Париж.
Така се стига до 24 юли 2007 година, когато Сесилия Саркози „освобождава“ българските медици, пише Le Monde, които поставят и кавичките.
Месеци по-късно той постига дипломатическа победа по проблем, който е огромен трън в потенциалното подобряване на отношенията между Франция и Либия и респективно Либия и Европа. Генералният секретар на Елисейския дворец заедно с първата дама Сесилия Саркози отиват на място в Либия, за да поискат освобождаването на българските медици.
Въпросът за българските медици никога не е бил обсъждан в Елисейския дворец, потвържава през август същата година генералният секретар Клод Геан. По това време той отрича теориите, че реабилитирането на близък роднина на Кадафи, Абдала Сенуси, който е осъден на доживотен затвор във Франция, е било разменено за освобождаването на медиците. И до днес не е ясно на базата на какво са освободени те. Но по същото време Зиад Такиедин получава милиони евро комисионни от продажба на оръжия между Франция и Либия – незаконно.
През 2008 шатрата на Кадафи е опъната в центъра на Париж, където множество французи протестират срещу оказването на подобна чест на диктатор, който системно нарушава човешките права.
Прескачаме през няколко събития към 2011, когато Зиад Такиедин – вече официално търговец на оръжия и посредник с либийския режим, е задържан на връщане от Триполи с милион и половина евро кеш в куфар. Изпратен пред съдия, той признава с какво е допринесъл за сближаването между Либия и Франция между 2005 и 2007 г.
Но духа вятърът на промяната и Франция подкрепя либийските бунтовници, надигнали се срещу Кадафи – Никола Саркози е първият държавен глава, който призовава за въоръжена интервенция в подкрепа на опозиционерите на режима на Кадафи. Тогава синът на Кадафи проговаря: „Саркози трябва да върне парите, които получи от Либия за финансирането на изборната си кампания.“ Същата година Муамар Кадафи умира на 20 октомври в бомбени удари на НАТО, извършени основно от Франция.
Войната в Либия е приключила, а изборите през 2012 са във вихъра си. Журналистите от независимата френска медия „Медиапарт“ откриват либийски официален документ, който загатва финансирането на кампанията на Саркози с 50 милиона евро. Париж започва разследване през 2013 г. по обвинения за финансова подкрепа от страна на Либия за президентската кампания на Саркози. Две години по-късно бившият генерален секретар на Елисейския дворец Клод Геан е подложен на разпит за фискални измами и шепа други обвинения, както и за провала да докаже произхода на 500 хил. евро, с които си е купил апартамент. Преводът е дошъл от Александр Джури. Сложната финансова схема привлича вниманието на съдиите, тъй като през нея вероятно са минавали и други транзакции.
Така стигаме до 2016 година, когато Такиедин потвърждава пред „Медиапарт“, че действително е пренесъл трите куфара с пари, които идват от либийското правителство. Геан и Саркози подават оплакване за клевета както срещу Такиедин, така и срещу медията. Малко след това в следствие на интервюто Такиедин се изправя пред френското правосъдие с обвинения за корупция, упражняване на влияние и отклоняване на публични финанси.
Самият Джури бе задържан в началото на тази година в Лондон, като в момента изчаква екстрадиция към Франция, където ще бъде изправен пред съд.
Сега задържаният е Саркози. Бившият президент на Франция може да остане в ареста до 48 часа. Възможно е да бъде разпитван от магистратите, ако доказателствата са сериозни или уличаващи. Аферата „Саркози“ обещава да разтърси една Франция, която в момента реформира из основи своите институции, икономика и политика.
Политическите реакции до момента са оскъдни. И нормално – категорични такива ще има едва тогава, когато правосъдието се произнесе по случая.
