SHARE

„Терминал 3“ е медия с ясни и открити позиции, такъв, какъвто  е стандартът на световни издания като Times, Guardian, Washington Post, Economist, Le Monde, които заявяват ясно своята подкрепа преди избори. Ние застанахме на настоящите избори зад „Движение Да, България“. На въпроса защо отговоря Константин Павлов-Комитата. 

Човек и добре да живее, му се случват разни работи. С мен се случиха протестите от лятото на 2013 година, след които нищо като че ли не е същото.

Когато Георги Първанов бе избран за втори мандат президент, моят кандидат не стигна до втори тур и си казах – нещо се счупи в България и ще трябва поне да говоря за политика, докато „нещата се оправят“.

Да, отдавна беше:) И блажени са били наивниците като мен, които са си представяли, че морето е било до колене и нещата ще се оправят след малко праведен гняв по блоговете.

Също така, на практика от 1998 година насам, се занимавам професионално с интернет. След като приключих поредния си интернет бизнес през 2006 година, си казах – интернет бизнесът е хубаво нещо, но може би трябва да се поработи малко върху свободата в самия интернет, защото без нея бизнесът в интернет е невъзможен. И се включих активно в действия срещу затварянето на торент тракеритеНаредба 40поправките в Закона за електронните съобщения и АКТА. Само че се оказа, че нещата в обществото са счупени на още по-дълбоко ниво. И нормален бизнес не само в интернет, но и никъде в държавата ни (а понякога и по-широко) не може да има.

Оказа се, че свобода, справедливост и истина недостигат не само в интернет, но и навсякъде в България, което пречи не само на бизнеса, а и на живота въобще.

Затова трябваше да се включа и в екологичните протести през 2012 на Орлов мост, също във всякакви протести срещу презастрояването и унищожаването на природното и културното наследство.

А когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС през 2013 година, чувствата ми бяха същите, като при избирането на Първанов за президент, но по-силни:

„Това е краят на България – си казах, – мафията превзе държавата.“

И като истинско чудо на площада на 14 юни 2013 година вместо дежурните стотина мрънкачи (тук употребявам думата в ироничен смисъл, всъщност тези хора имат най-дълбокото ми уважение), тоест протестиращи, видях море от хора, възмутени като мен от това безобразие.

И започнахме да си търкаме подметките по улиците и площадите. Ден след ден. Седмица след седмица. Месец след месец.

До края останахме една шепа хора, може би само най-твърдоглавите, които решихме, че докато не изчистим това, което се нарича „моделът Кой“ от България, няма да мирясаме. С част от тях сме заедно и в „Протестна мрежа“, която е жива и до днес.

С част от тези хора, с които минахме през какво ли не заедно през последните години, си казахме, че трябва и партия. Трябва партия директно да пожелае властта и която да се бори за европейското бъдеще на България, за нормални отношения в обществото, за качествено образование, против мафията, за смислена съдебна реформа и за какво ли още не.

Ако всички хора, които споделят идеята, че България трябва да се освободи от мафията, да установи върховенство на закона и справедливост, да бъде истинска европейска държава, да оползотвори огромния си човешки и всякакъв потенциал, намерят формулата, по която да работят заедно, това няма да бъде просто една политическа мечта, която да си разказваме, а реалност.

А и Христо Иванов показа, че е човек с непоколебими принципи, който заслужава моето доверие.

Затова ще се включа и казвам –  „Да, България“!

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.