Запознатите ще си спомнят, че CEZ от доста време искат да излязат от България, като продадат бизнеса си. Особено след като стартираха през 2016 г. межународен инвестиционен арбитраж срещу България за няколкостотин милиона евро в Международния център за уреждане на спорове ICSID към Световната банка.
Допускам, че и този факт е дал силни аргументи на бизнес лобитата около властта да се опитат да придобият този сладък като парични потоци и лост за политическо влияние бизнес.
Проблемът на продавача е, че не може да избере напълно свободно своя купувач, доколкото одобрението му зависи от няколко регулатора, а би трябвало и от ДАНС. Това също е причина за удължената сага по продажбата, а знак, че CEZ би предпочела поне частично външен купувач, е първоначалният избор на India Power, която е част от милиардна индийска фамилна група и българския търговец на ток „Фючър енерджи“.
Последва обаче „внезапно“ изпадане в неплатежоспособност на българския търговец. „Според участници на пазара ключови доставчици са прекратили договорите си с „Фючър енерджи“, като в същото време в балансиращата му група са натрупани огромни небаланси“, пише „Капитал“.
Случайно или не, оказа се, че няма в света по-добра оферта за бизнеса на ЧЕЗ от тази на Гинка от Пазарджик.
Години наред обяснявам на клиенти, че за да вземат кредит от банка, не стига да заложат активите или акциите на бизнеса, който придобиват. Но това явно е правило по принцип.
От времето на приватизацията през 90-те винаги някои „купувачи“ са получавали кредит и без да дават skin in the game (да имат личен интерес – бел.ред.). Когато обаче става дума за бизнеси с милиардни обороти, няма как само банки да финансират придобиванията; или по-точно съучастието на купувача става в размерите на стотици милиони – а много малко български играчи могат да покажат такива напълно легални средства.
Този казус по-рано се решаваше чрез използването от приватизатори на офшорни или финансови инвеститори – фондове, за които се знаеше, че до няколко години трябва да излязат от бизнеса; с други думи, бинзесът се продаваше с нещо като „кол-опция“ на скрития играч, т.е. правото му да купи в бъдеще бизнеса при определни условия и който се появява в уж изцяло вече „частна сделка“. (Както казва и енергийният министър сега за сделката с CEZ като оправдание за ненамеса на държавата.)
Такива бяха случаите с БТК и „Булгартабак“. При тези сделки винаги продаваните бизнеси рязко се оказваха неатрактивни за стратегически инвеститори, които по принцип плащат по-висока цена заради синергята с бизнеса им, за да се появи правилният финансов инвеститор. Да видим дали не е такава и сделката за Нова тв, която не носи особен бизнес смисъл за чешкия милиардер (той няма голям опит в този бизнес), но пък има ценното качество да е свързан с руските олигарси – и вероятно Новатв ще пристане на някой техен наместник в България до 1-2 години.
Случаят CEZ обаче е доста по-сложен, защото ако качеството на услугата стане проблем, то той може да прерасне в политически, защото засяга лично прекалено много хора. Особено ако се върнем към „дискотеките“ от времето на комунизма.
Иначе знаем как нашите „независими“ регулатори ще реагират на сделката. Както за „Юлен“, Общинска банка, БТК и „Булгартабак“. Големият въпрос е защо мълчи истинският регулатор – българският данъкоплатец.
*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
