Два пъти в годината запалените български читатели чакат с нетърпение книжните бисери, които един от издателите публикува в своя Facebook профил след края на пролетния и коледния панаири на книгата. Не, не преувеличавам – материалът, от чието последно издание е горната реплика, всеки път се препечатва от редица медии и се чете десетки, дори стотици хиляди пъти. Никак обаче не са толкова на брой хората, които посещават самите панаири, още по-малко са тези, които го правят, за да се срещнат с лично издателите, с авторите, може би и с някой и друг редактор или продавач.
Повечето от посетителите на панаира идват заради кошниците с книги от 5 лева и отстъпките от 50, 60, 70%. Една част са събирали пари с месеци, за да си купят книги с голямо намаление, и си тръгват с големи сакове, пълни с намалени заглавия. Ако ги питате “защо?” – “Книгите в България са скъпи, не мога да си позволя да си ги купувам на корична цена!”. Понякога може и да чуете “Не са скъпи, но просто стандартът ни на живот е много нисък”.
Истината е, че всеки път, когато някой изрече подобна реплика (а има и още други),
едно малко котенце умира някъде в Непал.
Сега сериозно. Нормалната цена на книгите в България, когато говорим за художествена литература, е между 14 и 17 лева в зависимост от броя страници. Бизнес книгите, логично, са по-скъпи – средно между 18 и 25 лева. По прости сметки – една книга се равнява на между 3 и 4 кутии цигари.
Според
Публичния регистър на цените на тютюневите изделия цените на масовите марки цигари през последните 10 години са се увеличили двойно, докато справката във всяка електронна книжарница ще покаже, че цената на книгите на масовите автори (взимаме един наистина произволен, например Джеймс Ролинс), почти не са се променили през последните 15 години. И ако подобно подхвърляне на стойности може да бъде наречено спекулативно – приемам обвинението и задълбавам – се замислете колко души познавате, които си купуват по-малко книги, защото си купуват по-скъпи цигари. И обратното – познавате ли хора, които са спрели да си купуват цигари, за да могат да си набавят повече книги?
Изводът: българинът има повече пари за цигари, но по-малко пари за книги. Към цигарите можем да подходим като към наркотик (Световната здравна организация от години говори за тютюнева епидемия), но можем да сторим същото и с книгите – книгите са силен наркотик и в този смисъл, от жизненоважно значение за мисленето на хората (заповядайте да поспорим, ако не сте съгласни).
С цигарите е общо взето лесно да дадем обяснение как се получава цената – най-купуваните марки се произвеждат на компания (почти) монополист, нейни свързани фирми държат сериозен дял от дистрибуцията в цялата страна, а самото производство на тютюна е контролирано от партията, в която е депутат собственикът на този добре интегриран вертикално бизнес модел. И ако това ви се струва що-годе познато, да видим как се формира цената на една книга (да кажем, среден по качество криминален или любовен роман от 300 страници, пуснат в нормалния за страната тираж от 1000 копия):
- Преводачите в България получават между 6 и 9 лева = 2300 лв. за нашата книга
- Редакторите в България получават между 2 и 3 лева = 700 лв.
- Коректорите в България получават между 1 и 1,50 лева = 350 лв.
- Дизайн на корицата = 250 лв. (искаме хубава корица, за да продадем книгата все пак)
- Печатът при тираж от 1000 копия би бил около 2-2,50 лева = 2200 лв.
При тези изчисления нормалната корична цена, която би била поставена, е 15 лв.
- Авторските права са 10% от коричната цена = 1500 лв.
- Търговската отстъпка е между 30 и 40% = 5250 лв.
- ДДС е 20% = 3000 лв.
- Има и други разходи в издателския процес (да го наречем Данък “Подробности”) около 5% – 750 лв.
Така силно опростените ни сметки доведоха до това, че за да издадем книга от 300 страници в тираж 1000 копия (големите издателства пускат по 2000) на цена от 15 лв. с надеждата да сме го продали в рамките на 12 месеца, са нужни 15300 лв. разходи. От които ние ще върнем в максимално добрия случай 15 000 лв.
Горните сметки са валидни в ситуацията, в която читателското отношение книгите-са-много-скъпи притиска издателите да слагат по-ниски корични цени, за да стигнат максимални продажби. При настоящия пазар у нас тази книга трябва да продаде 1200 копия при пуснат първоначален тираж от 2000, за е издателят поне “на нула”. Или да бъде с цена поне 18 лева, за да може всеки по веригата да получи адекватно възнаграждение за положените усилия.
Ясно е, че каруцата вече се е обърнала, пътища много и всички те са за сметка на служителите (плащаш по-малко на редактор и преводач; изобщо не плащаш на коректор; правиш посредствена корица; за маркетинга разчиташ на търговците; печаташ на нискокачествена хартия) или отиват към сивия сектор (печаташ необявен тираж, за да не плащаш авторски; не издаваш фактури/касови бележки за осъществени продажби; правиш допечатки на стари книги, за които вече нямаш права, но и никой не те контролира). Не всички го правят, но много от издателите са се изкушавали да направят поне едно от тези неща.
О, забравих – можеш да се правиш на търговец и да изкупуваш всички намалени книги от складовете на издателствата и/или да плащаш на печатници да ти допечатват тайно тиражи от чужди книги, след което да ги продаваш на безценица в своите десетки магазинчета из цялата страна. Да, това е реална ситуация в България от последните няколко години и някой някъде си затваря очите за нея – потърсете какво е Арт+.
Разбира се, в този дяволски кръг не е виновен само читателят и неговото желание да чете повече и по-качествени, но по-евтини книги. Издателите, както вече казахме, често са принудени да измислят начини за насърчаване на продажбите чрез сваляне на цените, а и обикновено трябва да изчистват застояли тиражи от складовете си. И то не само по време на панаирите, а вече във всеки удобен момент – национални празници, международни дни на книгата, литературата, поезията и т.н. Това води до любимия ми
Синдром на кошницата с книги от 5 лева,
за която споменах в началото на този текст. Причините вече обясних, но по-важни са резултатите – читателите приемат за напълно логична и закономерна идеята, че книгите трябва да са максимално евтини, дори безплатни.
Постепенно отговорните и желаещи да създават (висока) култура издатели са се превърнали в безотговорни унищожители на същата тази култура. Читателите от желаещи да се развиват и обогатяват – духовно, а и финансово – са станали серийни консуматори на fastbook продукция и изискват да бъде издавана още и още от нея, без да желаят да допринасят за нейното по-високо качество.
А книгите не са нещо, което си купуваш, само за да си си го купил. Не и за да се снимаш с него във Facebook и Instagram! Книгите са, за да им се наслаждаваш и да извличаш най-доброто от тях, дори да не го правиш затворен в една стая (това с интимността на четенето отдавна е отживелица). И в този смисъл, книгите не са просто евтина стока. Те имат своята цена и тя трябва да бъде заплащана адекватно от всеки, които иска да получава истински “високолитературни художествени произведения”.
Ще го кажа и чрез най-често срещаните клишета за книгите и четенето: ако искаш да инвестираш в собственото си развитие, инвестирай и в по-качествени средства към по-доброто си “Аз”; ако смяташ, че някой автор допринася за обогатяването на твоята фантазия, допринасяй и ти за адекватното заплащане на неговия труд; ако желаеш да откриваш нови светове чрез книгите, бъди готов да помагаш за създаването им.
Накратко: в идеални пазарни условия и без сериозни притеснения дали издателството ще фалира, преди да продаде целия тираж, цената на нашата въображаема книга би била между 20 и 25 лева, а ако беше с бизнес насоченост – между 30 и 35, защото читателите щяха да оценяват това, което получават.
Признавам, нямам решение на този проблем. Стоя от страната на читателите, работя съвсем близо с издателите, бил съм и от страната на търговците. Не трябва да забравяме, че книгоиздаването е бизнес преди всичко и целта е печалба. Знам единствено, че не желая едно от най-ценните неща в живота ми да се обезценява изкуствено от цялото общество само защото е станало артикул на градската мода. И вярвам, че и трите страни трябва да са еднакво отговорни към това, което стои в средата – литературата.
Ще завърша по възможно най-конструктивен начин – с линк към непълна, но доста подробна карта на библиотеките в България. Там всеки срещу скромна годишна такса може да захранва глада си за литература, насочван от добре подготвени и наистина разбиращи от книги хора.
