SHARE

Защо изкуството ни кара да се чувстваме щастливи, тъжни, съпричастни? Какво в него движи струните на душата ни по начин, който оставя следа в нас? Отговорите на тези въпроси дава науката в интерактивния материал на Washington Post, която изследва невероятната бързина и точност на мозъка по време на обработка на информация от представления например. С помощта на различни методи на неврологичните изследвания в новата област, наречена невроестетика, учени разкриват връзката между шедьоврите на изкуството и човешкия мозък.

Една от характерните черти, които ни привличат, е социалната връзка, която изграждаме по време на подобно изживяване. Мозъкът обича да споделя емоциите с други хора, което превръща концертите, театралните пиеси, вечер в операта или танцуването в нервен стимулант. Мозъкът ни има толкова огромен капацитет да изпитва емпатия и емоция, че дори не се нуждаем от реч, за да открием смисъл и история в изпълнението. Нещо повече – безопасната дистанция, която изживяването осигурява от емоционалното развитие на историята (същото се случва и когато четем книга например), ни дава възможност да изпитаме същите емоции, без да се чувстваме застрашени от ситуацията.

Нашите умове са стимулирани от движенията, езика на тялото, лицевите изражения, жестовете. Според теорията на мимикрията мозъкът ни автоматично имитира движенията на другите – така когато танцьорът скача, у нас се поражда чувство за излитане, за щастие. Когато жестовете са обли, нежни и деликатни, мозъкът автоматично прави асоциация с доброта и спокойствие – обратно, когато са резки и остри, ние се чувстваме в опасност.

Така танцьорите и артистите успяват да предизвикат емоциите ни на чисто физическо, почти инстинктивно ниво, което в допълнение се подсилва от разказа и преживяването на самата история. Когато музиката и танцът са в синхрон – тоест тъжна музика и тъжен танц например, хората откликват още по-силно на емоцията.

Така всеки път, когато отидете на представление, вие всъщност попадате в едно изключително добре контролирано изживяване, в което – ако всичко мине по план – елементите произвеждат споделено изживяване. Изкуствата произлизат от човешкия ум и всяко едно общество е създавало изкуство. Едва сега учените започват да разбират защо и как работи то.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )