Саймън Тилфърд е заместник- директор на Центъра за европейски реформи. За New York Times той отговаря на въпроса защо Брекзит далеч не е път към “сила и стабилност”, а по-скоро скок в пропастта на икономическия застой.
Бихме могли да простим на наблюдаващите дебата за Брекзит във Великобритания мисълта, че икономиката на държавата е един от шампионите на Европейския съюз. Защитниците на Брекзит рядко подминават възможност да твърдят, че икономиката на ЕС е слабото звено на света и че икономиката на Великобритания – реформирана, динамична и гъвкава – има малко за губене и огромни ползи, ако я напусне. Реалността е различна. И Брекзит заплашва да влоши ситуацията.
Икономическото състояние на Великобритания, съпоставено с другите големи икономики в Западна Европа – включително Франция, Германия, Италия и Испания – не изглежда впечатляващо, поне ако вземем предвид различните цени на стоки и услуги в тези страни. Както графиката по-долу показва, британският икономически растеж между 2000 г. и 2015 г. изостава зад този на Испания и Германия.
Освен това през 2015 г. Великобритания е с малка преднина пред Франция, държава, която в Обединеното кралство се е превърнала в синоним на икономическа слабост.
Устойчивият растеж в стандарта на живот изисква икономиките да комбинират по ефективен начин земя, труд, капитал и технология; в това отношение Великобритания се представя зле, което обяснява защо заплатите на британците са се увеличили с много по-малък процент, отколкото на французите и немците за последните 15 години.
Това обяснява и защо британците трябва да работят повече часове, отколкото французите и германците, за еднакъв доход – както следващата графика показва:
Ако общото представяне на Великобритания изглежда посредствено, трябва да се отбележи, че то е силно облагодетелствано от Лондон и Югоизточна Англия. В една от най-политически централизираните демокрации в света, регионите, които са толкова икономически разнообразни, като Североизточна Англия и Лондон, са управлявани, все едно че са изправени пред едни и същи предизвикателства; и ако оставим Шотландия настрана, тези региони имат неадекватен достъп до изготвянето на политики, засягащи техните специфични нужди. Това е част от причината по-бедните региони от 2000 г. насам да не успяват да се изравнят с по-богатите региони на Европейския съюз. Вместо това те изостават все по-назад.
И така, защо представянето на държавата е толкова слабо? Британското правителство прекали с фискалните мерки през 2010/12 г., но не чак толкова, в сравнение с немците, италианците, испанците и горе-долу толкова, колкото французите. И няма доказателства, че заемите на правителството изместват частните инвестиции, заемайки твърде много от наличното финансиране: нивата на лихвите са крайно ниски, което сочи повече към излишък на спестявания, отколкото към изгодни възможности за инвестиции.
Причината остава да е срив в търсенето и предлагането. Великобритания е възприемана за либерализирана икономика и що се отнася до някои показатели на пазара на труда, това без съмнение е вярно: непреките разходи за труд, като например вноските от работодателя, са ниски и съкращаването на работници е лесно, което намалява разходите по назначаването им на първо място. Но успешният пазар на труда изисква повече от лесно наемане и съкращаване на работна ръка – той има нужда от квалифицирана работна ръка, достъп до места за живеене и качествена инфраструктура. В това отношение Великобритания има съществени слабости.
Съществено по-висок процент от британците между 18 и 24 години са малограмотни в сравнение с тези във Франция, Германия, Италия или Испания.
И въпреки значителния растеж на популацията и бързото увеличение на цените, Британия строи наполовина по-малко къщи, отколкото през 1970-а, a броят на социални жилища е почти липсващ, което затруднява преместването на британските работници там, където има работа.
Добрата инфраструктура увеличава продуктивността, като спомага за растежа на възвръщаемостта на инвестициите и стимулира чуждестранния обмен, а също така може да изиграе огромна роля, що се отнася до регионалните различия. Но както показва картата по-долу, страната е инвестирала по-малко в пътища, железопътни линии и авиотранспорт, отколкото всяка друга голяма европейска икономика за последните 20 години.
Великобритания извън ЕС неизбежно ще бъде по-малко отворена към обмен със страни членки, което ще ограничи конкурентността и продуктивността.
Данъчните приходи ще намалеят, ограничавайки още повече инвестициите в инфраструктура и образованието. Поради тези причини Брекзит е далеч от това да освободи Британия към пиратско завладяване на пазарите като търговска нация; по-скоро заплашва да влоши и без това посредствените ѝ икономически резултати.
Снимка: Sergey Ponomarev/The New York Times
