SHARE

От Мила Дянкова във Фейсбук

Скъпи всезнайковци, професори по всичко, скептици и псевдо-политолози, това съобщение адресирам до вас. То е в отговор на многото негативни коментари, които получих по адрес на протестите в последните вече 8 дни и на хилядите други, които изчетох в социалните мрежи.

От две години съм студентка в Холандия. Преживяла съм болката от това да съм далеч от дома ми, от приятелите и семейството ми, да гледам чужди улици и хора всеки ден. За себе си аз съм установила, че въпреки „перфектният“ живот, който предлага чужбина, аз НЕ ЖЕЛАЯ да живея като чужденец цял живот и НЕ ИСКАМ децата ми един ден да говорят на чужд език. Та затова…

На въпроса „И като не е ГЕРБ, кой ще е? БСП?“ придружено с коментара „като се махнат ТИЯ ще дойдат още по-големи измамници“ ще ви отговоря следното. Не знам кой ще дойде след ГЕРБ, не знам какво ще стане след оставката на правителството и не, нямам представа дали в резултат на тези протести ще има промяна за България. Това което знам, обаче, е, че всички ние трябва да имаме доза вяра и надежда и тя трябва да е това, което ни води напред в борбата за демокрацията. Вярвате или не, хората, които са на улицата и протестират си задават абсолютно същите въпроси. Но между тях и всички останали, които си седят вкъщи и пишат гневни коментари във „Фейсбук“ има съществена разлика.

Хилядите хора, които са навън на жълтите павета не са там само заради себе си, но и заради всички вас. Не защото Божков им е платил, не защото искат БСП на власт, не защото Румен Радев ги е „насъскал“, ами защото се борят за един по- добър живот. Не знам защо е толкова трудно да се разбере, че това не е политически протест, поне не изцяло. Това е протест за нашата родина, за нашето минало и бъдеще, за народното ни достойнство, което е потъпкано от шепа хора на власт, за всичките ни близки далеч от дома, за всичките болки и разочарования, които сме преживели заедно като общество и за един по-нормален живот. И ако бяхте отишли веднъж да чуете виковете на българите, които са там, да прочетете плакатите им, да видите сълзите им щом запеят българският химн, щяхте да разберете за какво е тази битка. Това, което се случва вече 8ми ден ИМА ЗНАЧЕНИЕ. И е красиво.

Викайте ни, че сме наивни, глупави, че това, което правим няма смисъл, че не му е времето, че разпръскваме COVID_19, че няма алтернатива, че цял живот ще е така и тн. Ако погледнете отвъд ограниченото си мислене ще видите, че тук не става въпрос дали сме от левите или от десните. Става въпрос за това да сме заедно, да крепим жива надеждата и любовта към България жива и да се обединим срещу тези, които ни правят на глупаци толкова години, а ние кротко търпим като роби.

Хора, вместо да се изяждате от злоба, се зарадвайте, че има още будни хора в тая държава и че на някой все още му пука. Никой не ви е накарал насила да ходите там, но поне свалете шапка на българите, които вече осми ден под ред седят прави с часове наред по време на пандемия, за да се преборят за нашето ОБЩО бъдеще.

И дори ако този протест не е успешен ние научихме много от него. Научихме, че на нас младите ни пука и имаме сили и желание да се борим и за вас старите, които ни оплювате. Все още имаме надежда за по-добър живот. Обичаме безкрайно родината си и сме готови да се борим за нея. А когато дигнеш ръцете и кажеш „все тая, нищо няма да се промени“ тогава знаеш, че си изгубил битката вътре в себе си.

SHARE