SHARE

“Битката за Европа” започва тази неделя. Френските избори поставят бъдещето на Европейския съюз в ситуация на крайностите – от Фрекзит и пълна реформа до ново съграждане на европейската институция, по-силна от всякога. Има кандидати, които обещават, че ще затворят границите на Франция и изкарат страната от ЕС и НАТО, едните насочват гнева към имигрантите, а другите към богатите.

Популизмът се разрази с пълна сила в републиката, с фрагментирано ляво и скандализирано дясно, които може би за пръв път в историята няма да имат свой представител в Елисейския дворец. Тазгодишните избори са безпрецедентни – никой не знае как ще завърши „битката за Сталинград“, както драматично я наричат световни наблюдатели.

Как се стигна дотук?

Ляво – трансформация и разцепление

Сътресенията и противоречията вляво са резултат от изключително слабия мандат на президента на социалистите Франсоа Оланд. Масова безработица, проблеми в сигурността и неспособност за провеждане на икономически реформи и отгоре на всичко слаба харизма сринаха популярността му на рекордно ниските 4% и го направиха първият президент в съвременната история, който не се кандидатира за втори мандат.  Слабите държавни политики намериха оправдание в лицето на Европейския съюз – удобен враг, който захранва както крайнодясното, така и екстремното ляво.

Разочарованите избиратели се насочиха към крайнодесния Национален фронт на Марин льо Пен и републиканците с кандидат Франсоа Фийон.

А социалистите се разделиха на “модерни” и онези, които вярват, че партията е предала социализма и той трябва да бъде утвърден наново. В крайна сметка надделяха радикалите на първичните избори вляво и социалистите избраха за свой кандидат Беноа Амон, който иска да въвежда безусловен универсален доход.

Но Амон бе твърде ляв за умерените и, учудващо, не достатъчно краен за радикалите. Затова последните се насочиха към комуниста Жан-Люк Меланшон, амбициозен баща на Шестата република (в момента сме в Петата), който се опитва да възкреси идеите на изминалия век.

Аферите на дясното

Останалите държави имат скандали. Във френската политика има афери – това доказаха и представителите на дясното, Франсоа Фийон.

Бежанската криза, терористичните атаки и антиглобалистките течения понесоха Льо Пен по инерцията на популистката вълна, заляла света и Европа. Националния фронт вирее върху антиевропейската реторика, поддържа близки връзки с Владимир Путин и получава руски дарения за кампанията си. Льо Пен не крие възхищението си от лидери като Доналд Тръмп и чертае плановете за Фрекзит – френското излизане от Европейския съюз.

Смятаният за по-умерен десен кандидат Франсоа Фийон няма ясен план по отношение на съюза. Дълго време неин основен съперник, Фийон нагаждаше позицията си относно ЕС между по-голяма независимост на Франция в съюза, през затваряне на границите и игнориране на споразумението Шенген до запазване на сегашните връзки. Премиер по времето на Никола Саркози, Фийон скъса с провалите на предишното правителство чрез радикална реторика на “радикални икономически промени” и “радикални промени в закона за труда”.

Докато и двамата кандидати се надпреварваха кой да представи заплахите за суверенитета на Франция от по-ужасяващ ъгъл, френският сатиричен вестник Le Canard Enchainé постави на фокус “католическите консервативни ценности” на Фийон, изнасяйки информация по случай, който стана известен като “Пенелопегейт” – скандал, че съпругата му е получавала държавни пари, без реално да е извършвала дейност.

Льо Пен също се замеси в скандали. Макар възгледите ѝ да са анти-ЕС, тя като европейски депутат е въвлечена в скандал за злоупотреба с 300 000 евро от ЕС, за които бяха повдигнати обвинения и пред френските инстанции, които ще решат дали има нужда от други санкции освен удържането от заплатата на Льо Пен в Европарламента.

Националният фронт на Льо Пен получава милиони като субсидия от Европейския парламент. Така Европа плаща заплатата на Льо Пен, както и асистентите ѝ, а те прибират част от средствата и пишат речи срещу съюза и неговите ценности.

И по средата – обърканите избиратели 

Франция се задушава в безработица, бюрокрация и икономическа стагнация. Там, където имаше двупартиен баланс,  съществува празен вакуум, тъй като гневът на избирателите избута лявото и дясното до техните крайности.

В този вакуум влезе Еманюел Макрон, новаторът, фаворит на Европа,  обещал да срещне Франция с нейната по-добра страна; бивш икономически министър на Оланд, който отказва да бъде разполаган по оста на политическите ценности и определя себе си като представител на лявото, отворен към идеите на дясното.

Той е основната надежда на Европа срещу популизма и деглобализацията. Изглеждаше като перфектния антидот на Марин льо Пен.

Изведнъж обаче като от нищото в последните седмици се надигна Жан Люк Меланшон.

Меланшон привлече както крайнодесни, така и леви последователи, засенчвайки слабо представилия се социалист Беноа Амон.

Политиката на Меланшон е политика на “хората” срещу “олигархията”, говори за времето на “постдемокрацията” и призовава за напускане на НАТО и разтрогване на европейските споразумения. Le Monde определи нарастващата популярност на Меланшон като “нервна криза”, която показва, че френското общество е склонно да залитне по крайни кандидати, забравяйки “най-елементарните икономически доктрини”.

Битката предстои и ще се лее кръв. Меланшон извлече електората на Беноа Амон под носа му, като в момента стои на 19%, а кандидатът на социалистите едва достига 8,5%. Фийон успя да се закрепи, но е малко вероятно френското общество да прости солената му афера – той получава около 19% от вота. Марин льо Пен и Макрон са рамо до рамо – съответно с 23% и 24% подкрепа. 

Вариантите са два – в неделя Макрон ще стигне до балотаж срещу Льо Пен, а прогнозите му обещават победа мс 7 май, когато е вторият тур. Не само Франция, но и Европейският съюз ще могат да въздъхнат с облекчение – Макрон е синоним на прогреса и навлизането на държавата в нова ера.

Вторият, по-тъмен и плашещ, включва апатията, обзела французите след поредицата скандали и противоречия, която би поставила Меланшон и Льо Пен, крайно изроденото ляво и дясно, един срещу друг. В този случай коментарите са излишни, тъй като това би бил краят не само на френските ценности – свобода, равенство и братство, но и краят на Европейския съюз.

Републиката се бори за своя живот, както и за този на Европейския съюз. А дали ще оцелеят зависи само от готовността на френското общество да покаже, за пореден път в историята, че прогресът и страхът не могат да съществуват заедно.

*Снимка: AP Photo/Kamil Zihnioglu

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )