„След два дни ще можете да гласувате в може би най-важните избори в живота ни. Може би дори отвъд 2018 г. Защото Америка е на кръстопът сега – има сблъсък на идеи за това кои сме и каква страна ще бъдем.“
Барак Обама държа една от последните си речи в Чикаго преди края на междинните избори в САЩ, които ще се проведат във вторник.
Обама срещу Тръмп – нито един от тях не участва на изборите утре, но и двамата заеха лидерски позиции в изборите, които се очертават съдбоносни за Америка и света. Ако демократите – както предвиждат проучванията – спечелят долната камара на избирателите, те ще могат да блокират президента и политиките му. На картата е и страхът на президента от разследването на Робърт Мълър, което в последните два месеца пази тишина, за да не се меси в изборния процес.
Републиканците залагат на миграцията и страха от идващи имигранти. Демократите – на здравеопазването и страха, че републиканците са готови да отнемат здравните им права. Икономиката – Тръмп твърди, че е във възход, но Обама напомня, че този процес започва от него. Но преди всичко – визира бившият президент, който излиза като своеобразен лидер на тези избори на демократите – залогът е за характера на нацията – от корупционните скандали около администрацията на Тръмп до острото разделение и противопоставяне на страната.
Публикуваме част от предизборната реч на Обама.
„Здравеопазването на милиони е на бюлетината. Заслуженият дял на мнозина е на бюлетината.
И най-важното – характерът на нацията ни е на бюлетината.
Били сме на кръстопът и преди. В историята ни е имало сблъсък на идеи. И добрата новина е, че исторически сме правили правилния избор – избирали сме добрата си страна – понякога е отнемало по-дълго, отколкото трябва.
Но в крайна сметка отменихме робството, преодоляхме Голямата депресия, в крайна сметка жените си извоюваха правото да гласуват и работниците си извоюваха правото на сдружаване, и имахме работнически права, граждански права, ЛГБТ права и имигрантски права.
Но знаете ли – всичко това, всички тези избори, които разшириха защитата на конституцията да обхване всички, а не само малцина – това не се случи, защото просто стояхме и чакахме. Това не се случи, защото няколко политици казаха: „Знаете ли какво постановявам, че ще се случат добри неща!“
Стана, защото обикновените хора извършиха изключителни неща! Стана, защото някоя прислужница, чистеща след някой друг, гледаща нечие друго дете, казва: „Знаете ли, че ходя, вместо да ползвам автобуса, докато не получа права“ [препратка към сегрегацията в Юга – бел. прев.].
Стана, защото някой миньор е казал: „Изморих се да гледам как приятелите ми умират, защото няма закони за безопасност. Ще поема риска да изляза и организирам движение за промяна.“
Стана, защото някой гей е казал: „Знаете ли, изморих се да се крия в килера. Ще изляза и ще бъда себе си, за да знаят хората, че и аз имам стойност, и аз имам достойнство.“
Мисълта ми е, че не е станало, защото хората са си седели на дивана. Стана, защото се мобилизирахме и организирахме и гласувахме!
***
„И резултатът бе, че републиканците ни доведоха до най-лошата финансова криза в живота ни. И демократите трябваше да дойдат, да взема метлата, да вземем парцала и да изчистим бъркотията им. И бе трудно, и бе бавно, но отново върнахме икономиката във възход.
И покрихме здравеопазването на още 20 млн. души. И орязахме дефицита наполовина. И се погрижихме най-богатите да плащат справедливи данъци.
И когато ми свършваше мандатът – заплатите се увеличаваха, безработицата падаше, неосигурените намаляваха, икономиката създаде повече работни места през последните 21 месеца на моя мандат, отколкото през месеците, в които напуснах поста.
Затова като чуете републиканците да се хвалят колко добра е икономиката сега – откъде мислите, че започна това? Кой мислите направи това?
***
Добре, имахте две години контрол над Вашингтон, републиканци, какво сторихте?
Не, не, не е вярно, че не са сторили нищо.
Обещаха, че ще се преборят с корупцията. Наместо това безчинстваха на воля. Получиха толкова обвинения, колкото да запълнят футболен отбор. Никой от моята администрация не бе обвинен.
Обещаха да се борят за малкия човек. Наместо това прокараха 1,9 трилиона долара данъчни облекчения за корпорации, които правят рекордни печалби. Което е добре – искаме корпорациите ни да бъдат успешни, но те правят рекордни печалби.
И дори не се правиха, че ще платят за тях.“
