Симптомите предполагат, че SARS-CoV-2 може да зарази невроните, повдигайки въпроса, дали може да има ефект и върху мозъка, който да играе роля за смъртта на пациентите. Данните са все още предварителни
от Ашли Ийгър, редактор в авторитетното научно-популярно американско сп. The Scientist (буквално на бълг. ез. – “Ученият”)
Преди близо две седмици Алесандро Лоренци, биолог, работещ като консултант в Болоня, Италия, коси тревата в градината си, когато един приятел го спира и му казва, че косачката вони много силно на гориво. „Изобщо не можех да усетя нищо“, казва той на The Scientist. Това е сутринта. Няколко часа по-късно той отива да обядва и разбира, че не може да усети аромата на храната, която яде, а и докато опитва, не може да усети вкуси й. В рамките на няколко дни той развива симптомите на COVID-19 и се обажда на лекаря си, за да го попита дали може да се тества. Тъй като симптомите му изглеждат леки, казва Лоренци, лекарят му е казал – „не“.
Лоренци е чул почти анекдотично, че много пациенти от COVID-19 в Италия страдат от загуба на обоняние, така че той започва да чете всички научни документи, които може да открие, дали неговата анозмия [липса на обоняние – бел.ред.] и агезия [липса на сетивност за вкус – бел.ред.] някога ще отшумят. Един от документите, преглед, публикуван на 13 март [2020 – бел.ред.], споменава, че SARS-CoV-2, подобно на други коронавируси като SARS-CoV [предишна епидемия, причинена от коронавирус през 2003 г. – бел.ред.] и MERS-CoV [предишна епидемия, причинена от коронавируспрез 2012 г. – бел.ред.], може да се насочи към централната нервна система и вероятно да инфектира невроните в носната кухина, както и да наруши сетивата за мирис и вкус.
Четейки това, Лоренци веднага се обръща към съответния автор – Абдул Манан Байг – изследовател от университета „Ага Хан“ в Пакистан и го пита дали симптомите му са обратими. Доказателствата, казва Манан на Лоренци и повтаря, и пред The Scientist, показват, че те ще отслабнат, вероятно защото загубата на чувствителност е причинена от възпаление в съответната област, тъй като тялото се бори с вируса. Така че тези симптоми могат да изчезнат след седем до 14 дни. „Да се надяваме“, казва Лоренци пред The Scientist.
Документирането на такива особени симптоми е важно, споделя Манан с The Scientist, защото загубата на обоняние и вкус може да бъде ранен предупредителен знак за инфекция с вируса SARS-CoV-2. Въз основа на литературата британските лекари по специалността „Уши, нос гърло“ призоваха възрастните, загубили сетивата си, да се карантинират в опит да ограничат разпространението на болестта, съобщава в. “Ню Йорк Таймс” (The New York Times). Симптомите, добавя Манан, също предполагат, че вирусът има способността да нахлува в централната нервна система, което може да причини неврологично увреждане и евентуално да играе съществена роля при пациенти, умиращи от COVID-19.
„Това е нещо, за което трябва да следите внимателно“, казва Матю Андерсън, невропатолог от медицинския център „Сестра Бет Израел“ в Бостън. „Имаше интригуващи наблюдения в предишни проучвания за вируси, включително коронавируси, които показват, че те имат способността да влизат в нервната система.“ Важно е това да се има предвид за SARS-CoV-2 и от „хората, които правят медицински експерименти, включително и при аутопсии, за да се търсят признаци на това“.
Как SARS-CoV-2 може да зарази нервните клетки
Тъй като COVID-19 има симптоми, подобни на грипа, „голяма част от вниманието може да бъде насочено към белодробния аспект на SARS-CoV-2, докато нервното засягане може да остане скрито“, казва Манан. Когато пациентът започне да проявява тежки неврологични симптоми, като загуба на неволното дишане, може да е „твърде късно за предотвратяване на смъртни случаи“.
В рецензирана статия, публикувана за първи път на 27 февруари тази година, Ян-Чао Ли от Университета “Джилин” в Китай [едно от най-престижните висши училища в Китай, съгласно академичните класации от години – бел.ред.] и колегите му твърдят, че ако SARS-CoV-2 зарази нервните клетки, по-специално невроните в продълговата медула, която е част от мозъчния ствол, служещ като контролен център за сърцето и белите дробове, увреждането може да допринесе за „остра респираторна недостатъчност на пациенти със COVID-19„.
Епидемиологичните доказателства подкрепят хипотезата, че невроните в медулата могат да се заразят със SARS-CoV-2 и да допринесат за проблеми с дишането на пациента и потенциална смърт. Ли и негови колеги обясняват, че времето, необходимо за COVID-19 да прогресира от първите симптоми до затруднено дишане, обикновено е около пет дни. След това пациентите са приемани в болницата – приблизително два дни по-късно, а ден след това се поставят на лечение в интензивно отделение. „Латентният период е достатъчен, за да може вирусът да навлезе и унищожи медуларните неврони“, пишат те.
SARS-CoV-2 влиза в човешките клетки, използвайки рецептор, наречен ACE2. Изследователи съобщават, че АСЕ2 регулира сърдечно-съдовата функция и според търсене в белтъчните бази данни много човешки клетки отделят АСЕ2, включително белодробната, сърдечна, бъбречна, чревна и мозъчна тъкан, казва Манан. Има и множество начини, по които вирусът може да нахлуе в централната нервна система, обяснява той. Той може да циркулира през кръвта и след това да атакува АСЕ2 рецепторите в ендотелията, която покрива отвътре тръбите на кръвните капиляри в мозъка, нарушавайки кръвно-мозъчната бариера и атакувайки невроните по този път. Нарушената кръвно-мозъчна бариера може също да причини мозъчен оток, налягане върху мозъчния ствол и засягане на дишането, казва Манан. Клетките, инервиращи белите дробове, също могат да се заразят, което затруднява неволното дишане.
Доказателства от експерименти с мишки водят до обосновано предположение, че вирусът може да атакува нервната система чрез обонятелната луковица [на лат. bulbus olfactorius – нервното образувание в предния мозък, което отговаря за обонянието – бел.ред.]. В проучване от 2008 г. имунологът Стенли Пърлман от Университета в Айова и неговите колеги показаха, че SARS-CoV – вирусът, причинил епидемията от SARS (на бълг. език – ТОРС – тежък остър респираторен синдром – бел. ред.), която през 2003 г. уби повече от 770 души – влиза в мозъка на трансгенни мишки [опитни миши, в организма на които е изкуствено вкаран генетичен материал от друг, несвързан с тях организъм – бел.ред.], отделящи човешки ACE2 чрез неврони в носа. След това вирусът бързо се разпространява към свързните нервни клетки. Обширното увреждане на нервните клетки е основната причина за смъртта, съобщава екипът, въпреки че в белите дробове на животните са открити ниски нива на вируса.
„Смъртта на животното вероятно е резултат от дисфункция и / или смърт на заразени неврони, особено на тези, разположени в кардиореспираторните центрове в медулата“, пише екипът. Проучване с вируса MERS [епидемия от ТОРС, регистриран в Близкия Изток, причинена също от коронавирус през 2012-2013 г.] при мишки, отделящи ACE2, показа подобен резултат, казва Пърлман пред The Scientist. „Мозъкът със сигурност може да бъде лесно заразен при мишки“, отбелязва той. „Дали това се случва при хора до голяма степен е наистина неизвестно, но в този момент не е много вероятно“, като се има предвид колко по-големи са обонятелните луковици при гризачите, пропорционално на общия размер на мозъка им, в сравнение с хората, както и поради липсата на доказателства, поне засега, при хора.
Все пак, казва той, фактът, че пациентите със COVID-19 са загубили обонянието или вкуса си, е интересен, защото, ако вирусът заразява носа, той ще използва същите неврони, както при изследванията на мишки, за да влезе в мозъка. Ако поеме по този път, SARS-CoV-2 може да проправи пътя си до обонятелната лигавица, която се състои от епителни клетки, кръвоносни съдове и аксони от обонятелни неврони. „Тази зона е свързана с обонятелната луковица чрез малки, подобни на сито, миниатюрни отвори, наречени решетовидна плоча, която се намира в основата на челните дялове на мозъка“, обяснява Манан. Тъй като челните дялове на мозъка са близо до обонятелната луковица, където могат да бъдат заразени невроните, тъканите, по-дълбоко в мозъка, също могат да бъдат застрашени.
Инфекцията на мозъчния ствол може да причини промени, които биха повлияли на неволното дишане, което подсказва „някои от чисто респираторните симптоми, които бихте могли да отнесете към болестта, невъзможността да поемете въздух в белите дробове, всъщност могат да бъдат дефекти в дишането, контролирано от нервната система“, казва Андерсън.
Последици от неврологичната инфекция на SARS-CoV-2
Маннан подчертава, че неврологичните данни за SARS-CoV-2, макар и предварителни, биха могли да бъдат важни за лекарите, които решават как да лекуват пациентите. Да се пита за неврологични симптоми – загуба на вкус или миризма, спазми, гърчове – би могло да подбере тези пациенти, които ще изпаднат в остра респираторна недостатъчност или поне кой може да пострада от нея най-скоро и да позволи по-ефективно триагиране (приоритизиране) на пациентите, като се държат под особено наблюдение тези с неврологични симптоми. „Важно е да се изследват пациентите за неврологични признаци, както рано, така и по-късно, при прогресираща болест COVID-19“, казва той, „тъй като това може да бъде животоспасяващо в нашата борба с пандемията COVID-19.“
Андерсън и Пърлман добавят, че послесмъртните изследвания на мозъка на пациенти, починали от COVID-19, са от съществено значение за разбирането на ролята на увреждането на нервите в прогресията на болестта. Малко, ако въобще има такива изследвания, се извършват при аутопсии на тези пациенти поради страх от заразяване с болестта. А ако такива аутопсии се правят, няма голяма вероятност патоанатомите да изследват мозъка, а само белите дробове. „Те просто не мислят, че мозъкът може да е проблемното място„, казва Андерсън, „и това е наистина важният аспект на тези рецензии – да се оповести самата идея, че това е възможно.“
