SHARE

Как може да бъде наречена държава, в която главният прокурор се намесва директно в политическия процес, заплашвайки водещи бизнесмени да не подкрепят определена политическа партия?

Може да бъде наречена по много начини, примерно „прокурорска република“, макар че думата „република“, така употребена, губи всякакъв смисъл. Както напълно губи смисъла си в израза „народна република“. Защото, за да има република, трябва да има равноправни граждани, които избират, а когато избирателят е само един и това е главният прокурор, как да наречем тази форма на управление?

Може да бъде наречена прокурорска диктатура или прокурорска тирания примерно.

Трябва ли главният прокурор да дава оценки на политическите партии, да определя коя от политическите партии е достойна да участва в политическия живот, коя е достойна да получава подкрепа от гражданите и коя не? И ако превишава правата си в този смисъл, какво трябва да се случи с такъв главен прокурор?

Няма смисъл от много ровене по законите – главният прокурор не просто няма право да привиква бизнесмени и да им чете конско. Той не може да си позволява да се намесва директно в политическия процес и в бизнеса извън правомощията си, камо ли да изказва такива категорични мнения и нареждания. А как да бъде санкциониран такъв главен прокурор, който престъпва не само правомощията си, но и границите между независимите власти в една демокрация?

В момента не е възможно по никакъв начин, затова и е крайно необходимо в България да се проведе съдебна реформа.

Прилича ли ви на нещо? Прилича на това, че всичко тук е сбъркано. Сбъркано е по начина, по който новоизбраният президент Румен Радев формулира заплахите за националната сигурност на страната. За Радев заплаха за националния „имунитет“ (а не суверенитет) също е участието на една политическа партия в изборите и съответно конституционните права на нейните избиратели.

Главният прокурор Сотир Цацаров трябва да си подаде оставката. 

Смешно ли е? Ако наблюдаваме от дистанция, можем да намерим голямо количество хумор, сатира и гротеска в цялата работа.

Иначе не е никак смешно. Има обезпокоителен прецедент за отношението към Сашо Дончев, не много далеч от нас. През 2003 година в Русия по изфабрикувани обвинения беше арестуван и държан 10 години в затвора Михаил Ходорковски – виден бизнесмен и собственик на огромна нефтена компания. Провинението му бе, че се осмели да застане на пътя на диктатурата на Владимир Путин, като подкрепяше алтернативен политически път за развитие на страната. Делото срещу него беше едно от решаващите събития, довели до разпадането на крехката руска посттоталитарна демокрация.

Какво следва за политическия живот в България от изстъплението на Цацаров?

„Атентат срещу демокрацията“, „ тотална липса на елементарна хигиена при връзката между прокуратура и бизнес“ – така категорично нарочената за враг от Сотир Цацаров „Да, България!“ окачестви действията на главния прокурор на специална пресконференция и поиска оставката му.

Затова и моментът е ключов за бъдещето на България. Момент, който ни отваря едно малко прозорче какво да чакаме от сегашното парламентарно мнозинство, ако продължим да се движим по инерция.

Затова, по думите на председателя на „Да, България!“ Христо Иванов, е необходимо спешно разследване от специална комисия, с участието на европейските партньори, а в дългосрочен план за България няма друго бъдеще извън довършването на реформата в съдебната система, възстановяването на разделението на властите, оздравяването на медиите и свободните избори.

Снимка: БГНЕС

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.