Засега никой не може да отговори на въпроса „Какво точно означава това?“. Причината е в липсата на легална дефиниция в който и да е български закон на понятието „извънредно положение“. Дефиниция в няколко закони, в т.ч. и в Конституцията има само на понятието „военно положение“.
Ето първите реакции на юристи:
доц. Христо Христев, преподавател по „Право на ЕС“ в Софийския университет:
„Когато правителството предлага за първи път от 1944-45 година, за първи път от началото на демократичните промени през 1989 година и за първи път под действието на Конституцията от 1991 година, да бъде въведено извънредно положение/управление, за подобно решение трябва да има ясна аргументация, конкретно очертаване на мерките, които не могат да се осъществят в рамките нормалния правен порядък и които налагат това решение, както и ясно определени параметри на действие на тези, които извънредно ще ни управляват.
От изявленията на правителство от снощи няма как да се направи разумен извод: какво точно правителството не може да прави в общия правен ред, за да иска да постави в скоби правовия ред в страната, колкото и да е анемичен той, и да даде въведе управление по извънреден ред.
Казано по друг начин, какво точно от необходимите мерки за противодействие на разпространяването на заболяването правителството не може да осъществи в общия правен ред, за да иска извънредно управление.
Трябва да е ясно, че изънредното положение/управление е предмет на много обрана уредба в Конституцията, и на няколко текста в Закона за отбраната и въоръжените сили, които тангират с хипотези и ситуации, гранични с война. Многократно поставяния въпрос за приемането на ясна законодателна уредба, уреждаща изънредно положение, все така стои открит. Открити съответно са редица въпроси – кои точно права на гражданите ще се ограничат, в каква степен, какви изънредни мерки ще се прилагат, кой ще ги прилага, какви гаранции за законност и защита на гражданите от произвол ще продължат да действат? Интересен е също въпросът, обсъждано ли е това предложение с президента на Репулбиката, който заедно с Народното събрание, е другият пряко избран орган на държавната власт. Главнокомандващ на въоръжените сили и гарант за единството на нацията по Конституция. При това, към настоящия момент ползващ се със значително по-голямо доверие според социологическите изследвания от Народното събрание и правителството.
Изобщо, няма как безропотно, с овчедушие и ръкопляскане да бъде прието въвеждането на извънредно положение и управление, от управляващи, които са загубили доверието на по-голямата част от обществото отдавна, които не вдъхват доверие с адекватни реакции, говорене и действие. За да се иска подобна мярка, трябва да има ясно изразени цели, ясно посочени мерки и условия на осъществяване на извънредното управление. Трябва да има съгласуване с президента и гаранция, за запазване на конституционният ред и правовия порядък извън тези, които искат да осъществяват извънредно управление.
Румен Петров, адвокат:
„Не знам дали знаете, но легална дефиниция на понятието „извънредно положение“ в българското право няма. Ще се прилагат по аналогия нормите на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС). В този закон (чл. 122) се предвижда възможността при възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза или във въоръжен конфликт, на цялата или на част от територията на страната да се обяви извънредно положение. Само тогава. Кое от двете събития настъпиха в БГ? Военнополитическа криза или въоръжен конфликт?“
Всички оставаме в очакване на това някой да дефинира и изброи какво точно ще представлява въведеното вече „извънредно положение“ в България.
