SHARE

Често на стената ми във Фейсбук непознати за мен хора пишат емоционално, с лозунги и опорни точки за щяло и нещяло. На голяма част от тях вероятно мога да съм родител (поради възрастовата разлика) и едва ли предполагат, че имам феноменална памет. Та в този ред на мисли си спомням за няколко случая от близкото и не чак толкова близко минало.

На 11 август 1995 г., на софийското околовръстно, като факли изгарят 14 войници от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект към базата им в “Обеля”. Товарният им камион се удря в трактор и се запалва. В деня на трагедията националната телевизия показва като първа новина тогавашния премиер Жан Виденов да потропва хоро с възрастни фенове. (Здравей, Сергей Станишев, здравей, #АзСъмБСП). Защо войници от транспортно поделение са били използвани за строители някъде и кой е издал заповед за това остана мистерия. На финала на делото се оказа, че виновен няма, дори няма повдигнати обвинения към някой. Годините на разследвания и експертизи ни помогнаха да забравим. А родителите им дали са забравили?

На 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотека „Индиго“. След минути вратите внезапно се отварят и под напора на множеството седем деца са смачкани и умират. 23 декември е обявен за ден на национален траур. След 7 години делото завършва с една условна присъда и символична глоба за двама от тримата осъдени.

На 4 април 2004 г. 12 български деца от Свищов загиват във водите на река Лим. Единствен виновен за това се оказва шофьора, който получава 7 годишна присъда, намалена след обжалване на 4 г. Други виновни няма.

На 5 август 2007 г., Максим Стависки след употреба на алкохол предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя Хамър в насрещното движение и удря челно лек автомобил Хонда, като преди това изблъсква автомобил Ауди от пътя. В катастрофата загива 23-годишният шофьор на Хонда-та – Петър Петров, а 18-годишната тогава Мануела Горсова остава инвалид за цял живот. А помните ли какво наказание получи Стависки? Точно така – условна присъда!

На 11 септември 2007 година, около 9.30 часа на ул. „Симеон“ в столицата, 41-годишния иракчанин Али Мохамед е бил убит с арбалет в магазин за арабски стоки и наргилета, в който е работил като продавач. Ден по-късно 28-годишният убиец Филип Димитров се предава и прави пълни самопризнания за убийството. Той разказва, че е преживял лична драма, която го кара да изпитва ненавист към арабите. Няма данни убиецът да е влизал в затвора, но има доста за негови следващи престъпления. Според разследващи не бил добре психически. Което ме навежда на мисълта, че лудите не са само в Германия, дори (внимание!) не са само араби! Дали с мачете, арбалет или камион, те са някъде сред нас.

А помните ли акушерката от „Софиямед“? Под домашен арест е. И там обвинена е само тя и други отговорни няма. А кой и е позволявал да взима постоянно поредни 12 часови смени не стои изобщо на дневен ред. А момчето от Враца, което се оказа, че се е самоубило, понеже си е глътнало езика? А 6 годишното момче, което се блъснало самó в джипа на кмета на Трън и останало без далак и с разкъсан черен дроб помните ли?

Може да ви се струва малко объркано всичко написано, но това е само на пръв поглед. Искам да ви кажа, че за нашата къса памет не са виновни Меркел, арабите, които влизат в Европа, или Путин. Вина за изброените по-горе случаи те нямат, както и за всички неизброени от мен (а списъкът би могъл да е безкраен – виж момента с феноменалната ми памет + достъп до Гугъл). И докато не осъзнаем, че е добре да поемаме собствената си отговорност, винаги ще има някой, когото да виним за дереджето си. Станахме световни шампиони по намиране на чужда вина и къса памет, сочим с пръст квартала, в който живеем, но не сме оправили собствения си дом.

Сега забравете за прочетеното и си повтаряйте – Меркел , арабите, Путин, Меркел , арабите, Путин, Меркел , арабите, Путин…

Снимка: Булфото – Майка плаче пред паметника на децата, които загинаха в „Индиго“

SHARE