Масовият убиец от Крайстчърч, избил десетки невинни хора в новозеландска джамия, се е радикализрал в името на… Европа.
Той е документирал и комплекса си за малоценност, и екстремистката си мания много добре – в дълго видео и манифест, които ни дават да разберем как създадохме свят, в който някои млади мъже пламват от желание да убиват невинни и стават терористи.
За този човек няма разлика между невинните хора, избити от него, и напълно несвързани с тях престъпници на другия край на света. Расата е всичко.
Произходът, дори да е недоразбран, се наказва със смърт.
Австралиец е, но в колата му звучи сръбска музика, възхваляваща Радован Караджич. Оръжието му е издраскано с имената на сръбски средновековни герои, сражавали се срещу Османската империя.
…Този човек е масов убиец, който си мисли, че е герой. Влуден е от извратеното разбиране на историята, в което белите християни винаги трябва да побеждават, защото останалите човеци на планетата са представени като по-низши и зли по природа.
Сега се огледайте.
Колко хора с подобно мислене познавате? Младежи, подлудени и травматизирани от детство, прекарано в повърхностно патриотарско „образование“, потопени в националистическото бълнуване по медии и парламентарни трибуни?
Младежи, които в главите си още се колят с башибозука, защото в реалността се чувстват без стойност и без цел?
Впрочем за убиеца представлението, самопрославянето е всичко. Не може да осъзнае ужаса, който извършва, освен като фон на собствената звездна роля в епичен филм, оплискан в кръв.
Докато избива невинни, той прави лайв стрийм. За тази чудовищна повърхностност, която отглеждаме, говоря. Повърхностност на чувствата, мислите, разбирането, която може да зачеркне цели религии и етноси просто като пушечно месо. Първо дръзко, злостно и лекомислено с думи, а после и със смъртоносни дела.
За татуираните по кожата революционери. И за издрасканите имена на воеводи по оръжие за масово убийство.
…Защо тогава се учудваме, че някой друг, някъде там, също си представя колко славно ще бъде да изпозастреля нас – и то без ние лично да сме му сторили нещо. Просто като представители на „нашия вид“, който от негова гледна точка е виновен за нещо. Или за всичко.
Коментарът е препубликуван от Фейсбук профила на авторката
