SHARE

Вероятно вроденият ни песимизъм ни пречи да се възползваме от реалните си национални постижения. Преди 10 години България стана член на Европейския съюз и така влезе в клуба на най-богатите, най-демократичните и най-развитите държави.

Как това се връзва с вековния предразсъдък, че сме малки, глупави и без Голям брат (особено североизточен такъв) не бихме могли да помръднем напред?

Не се връзва. Членството в ЕС и НАТО нямаше как да стане без упоритите усилия на цяло поколение политици и без искрения стремеж на цялото общество.

Сега обаче метафората за движението нещо куца. Сурвакат ни с нов европейски доклад, много „положителен“, но регистриращ стъпки назад.

 

Чуват се слухове, че пропадането ще бъде силно замаскирано в разни следващи документи с цел да не се излагаме пред чужденците и да не излагаме ЕС пред другите чужденци по време на председателството. Отделно, че медийните слуги на тези, които в момента държат хляба и ножа, ще пеят сладки химни, докато към тях текат паричните потоци, отклонени от евросредствата.

И няма как да не стигнем до въпроса – а какво е „европейско“? Ние европейци ли сме?

Според най-ретроградните възгледи по темата (тук влизат евразийски мислители като речописците на президента Радев, разни бивши телевизионни водещи, преквалифицирани в пенкилер пропагандисти проповедници и прочее „елитарни“ лица) типично българско значи антиевропейско – примерно нашите будители не били по „европейски образец“, защото европейският образец според текущия президент е нещо доста съмнително и определено антинародно, както намеква той.

Според байганьовския възглед, който е доста по-възприемчив към посоката на вятъра – от Европа взимаме формата (политически партии, избори, свободна преса, стопанска инициатива и пр.) и използвайки формата като похлухак, под нея правим всичко постарому, тоест не съвсем поевропейскому.

Утехата ми е, че движейки се десетилетие-две след развития свят по пътя на прогреса, в един момент някои сега доста разпищолени управляващи лица ще могат да влязат в затвора, примерно заради конфликт на интереси, за корупция или за тормоз върху журналистки.

Как тези имитатори ще опитат да спрат този неминуем процес?

По добре познатите от хилядолетия начини – със запушване на устите на недоволните, с изтикването им в чужбина, с маргинализирането им, с омаскаряването им и т.н.

А ние не трябва седим пасивно и да си мълчим. Европейско е да не млъкваме, докато имаме възможност да говорим, и е европейско да създаваме политически алтернативи.

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.