SHARE

В навечерието на 20 срещу 21 август се навършва 50-годишнината от нахлуването на съветските танкове в Чехословакия за потушаване на Пражката пролет. История, в която България заема едно срамно място. 

Препубликуваме есето от сборника „Невидимите кризи“ на Георги Господинов, посветено на събитията през 1968 г. – годината, в която се ражда и авторът. 

Лични версии

След като лекомислено се съгласих да напиша „нещо“ за 1968-а, си дадох сметка (твърде късно), че съм изпаднал в онази ситуация, която, ако перифразираме св. Августин, звучи така: като не ме питат за 1968-а, знам, но трябва ли да обясня – не мога. Има нещо ирационално в тази година, нещо изплъзващо се и придърпващо в същото време. Понякога ми се струва, че трае повече от останалите или всмуква като черна дупка в себе си неща, случили се в други години. Често сме склонни да кажем: „Абе, това не беше ли през 68-а.“ Разтягаща се, разширяваща се, необозрима година.

Зарових се в Народната библиотека, за да си набавя някои детайли, защото също така безотговорно вече съм писал насам-натам, че помня тази година в подробности поради единствената причина, че съм роден в седмия й ден. Което ме кара да се чувствам част от случилото се и неслучилото се тогава и по някакъв начин отговорен за това. Разгръщах вече чупливите страници на „Работническо дело“ от 1968-а (винаги съм мислел, че официозите ги правят на по-специална, издръжлива хартия, но май не) и си припомних цялата кухота, кухота, кухота на онзи език. Ако някой изпитва непреодолима носталгия по социализма, бих му препоръчал един брой на вестник от онова време.

„Работническо дело“ регистрира по дни единствено отсъствието на тази година. Поръчах си „Поглед“, защото знаех за статия на тема „Чешки жени се опитват да прелъстяват войниците на Варшавския договор“, но не успяват поради доброто възпитание и подготовка на българските и съветските войници… След малко поръчката ми за „Поглед“ се върна с резолюция, че точно 1968-а е на реставрация. Нямало после реставрация, а? Не ми излезе и „Филмови новини“ от същата година, което било в складовете в „Изгрев“ и т.н. Е, как да не е проблематична наличността на 1968-а в България?

Тук е мястото да обявим проект.

Не е ли време да се направи един каталог, опис, архив на българската 1968-а, включващ документи, публикации, снимки, песни, литература, музика, всекидневни артефакти, кинопрегледи, лични истории на свидетели, джунджурии, ширпотреби и всичко, каквото се сетим от тази година. Архив на една година. Твърде вероятно е да се получи нещо като онази китайска енциклопедия, описана от Борхес, но какво от това. Може да се смята за покана. Поровете из таваните си и се обадете. Ако трябва да я съчиним тази година, да я измислим от начало до край, за да не ни преследва с призрачността си. Колекционирам я*.

А засега ще се наложи да карам по памет.

Лично календарче за 1968

Януари

 

На 5 януари Дубчек станал лидер на Чешката компартия.

След два дни майка ми получила силни коремни болки, поради което трябвало да се родя и оттук насетне мога да говоря в сегашно време.

Същият ден Джордж Харисън заминава за Бомбай, като не след дълго и останалите трима от „Бийтълс“ отиват там.

Февруари

 

„Бийтълс“ са в Индия, медитират при Махариши, ходят в бели роби и по тази причина в останалия свят не се случва нищо особено.

В България се случва единствено прогнозата за времето – сравнително топло за сезона (5-9 градуса).

Забравил съм. Делегация на ЦК на БКП начело с другаря Тодор Живков заминава за тържествата в Прага, където последният, в смисъл Първият, произнася реч.

Март

 

На 27 съветският космонавт Юрий Гагарин загива при самолетна катастрофа. Поради липса на повече информация тръгват всякакви слухове за смъртта му, включително и този, че са го взели извънземните.

Баща ми пътува за първи път със самолет. Оцелява.

Купуваме си „Опера“, първия български телевизор. Виж ти, всъщност светът бил черно-бял. Оттук насетне ще можем да гледаме цялата 1968-а по телевизията.

Април

В САЩ е убит Мартин Лутър Кинг.

В Прага се запролетява.

Без връзка с горното майка ми си купува първи минижуп, макар вестник „Работническо дело“ (и баща ми) да твърдят, че минижупът вече изобщо не е на мода.

Официално е премахната цензурата в Чехословакия. На 27 юли програмата „2000 думи“ е публикувана в „Литерарни листи“.

Цензурата в България пречи да бъде забелязана цензура в България. Същата година, без да съм сигурен в месеца, в пещите на Полиграфическия комбинат е изгорена книгата „Люти чушки“ на Радой Ралин и Борис Димовски.

Българските студенти организирано се готвят за Световния фестивал на младежта и студентите. На националния стадион текат денонощни репетиции. Хиляди девойки и младежи с ленти и кърпи се превръщат едновременно в петолъчка, която по даден сигнал се разпада на сърп и чук. После сърпът и чукът размахват крила – ах, гълъб на мира. Гълъбът каца на главата на Ленин. Главата на Ленин е направена само от девойки с отличен успех. Една моя леля по-късно цял живот ще се гордее, че е била в ухото на Вожда на световния пролетариат.

Юли

 

На 18-и е публикувано писмото на централните комитети на комунистическите и работническите партии в България, Унгария, ГДР, Полша и Съветския съюз до ЦК на Чехословашката компартия. А редакционната статия на „Работническо дело“ от същата дата завършва с твърдото „Да бъде разгромена контрареволюцията“ (четири „Р“-та. Значи това е кодът за нападение. След месец заповедта е изпълнена.)

В България всичко е спокойно, радваме се на един хубав юли.

На 28-и в София се открива ІХ Световен фестивал на младежта и студентите.

Във връзка с това майка ми вижда за пръв път на живо чернокож студент (жив негър), купува си джапанки и разучава песента „Една българска роза“, написана специално за фестивала. С което нейното участие в революцията на 68-а се изчерпва.

Под прикритието на данданията в София два български полка тайно са извозени от югоизточниите райони някъде в СССР. Престояват там законспирирани цял месец.

Пониква ми първи зъб.

Август

 

Войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия.

„Бийтълс“ пускат в сингъл Hey Jude. На обратната страна е Revolution.

Баща ми тегли заем и купува „Варшава“ – дебела, тромава, но мощна (като Варшавския пакт) кола. Един съсед казва на баща ми, че тези коли се водят на военен отчет и при мобилизация само й слагат едно леко оръдие, с което тя автоматически се превръща в малък танк. А шофьорът – в танкист. Същият съсед тайно подшушва на баща ми, че в Прага нещо се мъти и ще трябва да ги освобождаваме. От кого – пита баща ми. От тях – отговаря съседът.

Усещам, че баща ми се бои да не го мобилизират с „Варшава“-та в Прага.

Септември

 

Цензурата върху пресата отново е въведена в Чехословакия.

Майка ми и баща ми се абонират за списание „Филмови новини“.

Баба ми прави 80 буркана с лютеница, 45 компота от праскови и 15 буркана царска туршия.

Нашите войници още са в Чехословакия.

Октомври

 

Жаклин Кенеди се омъжва за Аристотел Онасис.

България побеждава Холандия с 2:0 в квалификационен мач за световното по футбол. Гледаме го по новия телевизор „Опера“.

Докато ме къпят вечерта на 7 октомври, към 19:30 по радиото съобщават: „От Шумен днес бяха изпратени 12 тона грозде и ябълки за българските офицери и войници в Чехословакия. В писмото си кооператорите изразяват своята обич към българските бойци, които…“

Нататък не чувам, защото баща ми започва да смята на глас колко български войници и офицери трябва да има в Чехословакия, ако им пращат 12 тона грозде и ябълки, и колко време ще продължат събитията, ако този Х брой войници и офицери ядат по 1 кг. на ден. Майка ми се обажда, че на офицерите може да им се полага по-голяма дажба, което напълно обърква сметките на баща ми. Баба ми се обажда не на място, че също може да задели няколко буркана за войничетата. Баща ми я скастря.

Точният брой на българските войници и офицери в Чехия ще науча 35 години по-късно след отварянето на секретните архиви – 2164 души. Тогава ще науча още по-секретната информация, че за мисията си там те са получавали сумата от 3 рубли на месец. Баба ми все пак трябваше да им прати консервите.

Пониква ми втори зъб.

Ноември

 

„Ролинг Стоунс“ изтърколват един от най-великите си албуми „Beggars Banquet“. Майка ми и баща ми никога не са ги слушали.

Умира Джон Стайнбек. Започвам да подозирам нещо, което ще установя с фактическа точност едва след 35 години, а именно, че 1968-а е пълна със смърт. Освен смъртта на Гагарин, убийството на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди 11 000 загиват при земетресението в Иран, десетки убити в Прага, много повече във Виетнам…

Същата година „смъртта на автора“ е забелязана първо от Роланд Барт. Смъртава година.

Декември

 

Първи космически кораб с екипаж обикаля около луната. Сутринта на Коледа пилотът James Lovell чете от Космоса първите строфи от Битие. Ако предположим, че е ползвана версията на крал Джеймс, ще е звучало така:

In the begining God created the heaven and the earth.

And the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep. And the Spirit of God moved upon the face of the waters.

Същата сутрин баща ми с група коледари броди из пустата и неустроена земя на село и пее:

Стани ми, стани, нине, нине господине,

че ти идат добри гости, добри гости коледари…

Няколко часа по-късно групата е задържана и отведена при партийния секретар, който обяснява, че Бог няма и няма да се роди, което прави Коледата безсмислена и дори официално забранена.

Вече съм почти на година и мога да ходя сам от леглото до вратата. 1968-а свършва, но още не ми е мъчно. Подозирам, че след 30-40 години ще давам мило и драго да си спомня поне нещичко от сега. Ако знаех думата, щях да „злорадствам“, но не я знам и само се изплезвам.

1968 като антиманифест

1968-а никога не се е случвала. Това е единствената съчинена, въобразена, преразказана, украсена от начало до край година. Всички събития оттогава сочат единствено това. Ние, родените през 1968, също.

Твърде е възможно тя да е измислена като грандиозен проект от Анди Уорхол, който по това време празнува 40-годишен юбилей.

Твърде е възможно 68-а да е пореден номер на бойно учение, организирано от войските на Варшавския договор в чест на петдесетата годишнина от създаването на съветската армия и флот, чествано същата година.

Твърде е възможно 68-а да е изцяло съчинена от източноевропейски младежи след умопомрачително слушане на „Бийтълс“ в тайни тавански помещения. Доказателство за това дава внимателното прослушване на Yellow Submarine. В средата на парчето (точно на минута и 35 секунди от началото) във фоновия шум ясно се чува репликата „пусни ми веригата“ с ударение на „у“, произнесена много бързо, на чист български. Ето така: „пуснимиверигата“. Ако това не е конспиративно послание на „Бийтълс“ към българската младеж… За жалост го разконспирирахме твърде късно, в средата на 80-те, когато всичко вече беше изгубено.

В крайна сметка това е годината, съчинена от мечтата на всеки да е друг и другаде. Това е годината, в която за последен път всички са били млади. Само там Джон Ленън е на 28, Мик Джагър – едва на 25, майка ми на 20, аз на няколко дни. И Хендрикс, и Морисън са млади – и живи. Ако един ден се събудим рязко остарели, можем спешно да се спасим в „жълтата подводница“ на 1968.

Твърде е възможно 68-а да е грандиозна суперпродукция на“ Метро Голдуин Майер“, „Киностудиа имени Горького“, Френската, Чешката и Българска държавна кинематография (оттук кадри на Младежкия фестивал).

Най-добрият филм на всички времена.

60-те като епиграф или епитафия

60-те не родиха нищо, защото тогава беше измислено антибебе хапчето.

1968-а като питане за изгубеното

Знам, че съм загубил толкова неща, че не бих могъл да ги преброя, и че тия загуби сега са всичко мое… наше е само онова, което сме изгубили.
Борхес, „Притежаване на миналото“

Ще си позволя да кажа, че още по-наше е онова, което сме изгубили, без да е сигурно, че сме го притежавали някога. И в този смисъл 1968-а е нашата година. Завинаги нашата година. Важна тъкмо с отсъствието си, с неслучеността си по тези места.

Понякога времето и географията драматично се разминават. Една и съща година може да се случи в Париж, Прага, Берлин, да стигне до Белград и да не успее да влезе в София.

Преди да започнем да запълваме тази година, да я измисляме или обясняваме, трябва да се спрем замалко върху факта на нейното българско несбъдване. Върху премълчаното. Несъстоялите се разговори около несъстоялото се рано или късно ще се състоят. И ще бъдат много лични, като питане към родители.

Какво правехте през 68-а? Разбрахте ли случилото се през май в Париж? Чухте ли изобщо за него? Имахте ли личен проблем с нахлуването на войските (в това число и български) в Прага? Слушахте ли „Бийтълс“? А „The Who“, а Джими Хендрикс, Дженис Джоплин… Беше ли ви неловко от карикатурата в „Работническо дело“ от 9 февруари по повод самозапалването на Ян Палах на 16 януари?

Както след време нашите деца, надявам се, ще ни попитат (защото непитането е по-страшно). А вие лично какво правехте през 1989-а? А после? Мълчахте ли при Луканов, а при Беров? Беше ли ви неловко при Симеон?

Защото всяка несбъднала се година ражда след себе си куп други несбъднати.

И ако искаме да се питаме за днешното ни неслучване, ще трябва да се обърнем поне към 68-а, ако не и по-назад.

* Докато подготвях този текст (през 2003 г.), пуснах на Google да търси „1968, България“. И най-добрата Интернет търсачка тогава виновно изписа – „did not match any documents“. А за „1968, Bulgaria“ (на латиница) излязоха 187 споменавания в чужди сайтове, предимно за футболните срещи на националния отбор от тази година. Есето, публикувано тогава във в. „Култура“, предизвика възмущение и одобрение с няколко последвали публикации. Част от описаните липси в паметта ни за тази година бяха запълнени през „юбилейната“ 2008 г. Несъстоялият се разговор в някаква степен все пак се състоя.

Автор: Георги Господинов,
Из сборника „Невидимите кризи“

***
За припомнянето на някои детайли от 1968-а съм задължен на Малина Томова, Диана Иванова, Яна Генова, Петър Чухов и Зорница Христова.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.