Успехът на „Демократична България“ на евроизборите развълнува много хора – доброжелатели и врагове. Електоралните вълнения дават на мнозина свръхспособността да докажат тезата си благодарение на внимателно подбрана извадка от данни.
Привържениците на „Демократична България“ твърдят че листата бележи ръст от над 100%. Враговете твърдят, че понеже общият брой гласове за листата е по-нисък от сбора на „Да, България“, ДСБ и зелените на последните парламентарни избори (избирателната активност е наполовина), то напредък няма.
И двете твърдения са наивни и непотвърдени от данните. Първо, при толкова ниска избирателна активност данните имат много ниска информационна стойност. Това, което знаем със сигурност, е, че „Демократична България“ успя да мобилизира относително голям брой привърженици в традиционно подценяван вот.
Второ – между представянето на европейски избори и другите три вида избори, особено при малки партии, няма силна корелация. Различните видове електорат реагират различно на различните видове избори. За градските либерали евроизборите и парламентарните са по-важни от президентските.
Ако гледаме самите данни, няма да открием ясна връзка между представянето в различните видове избори. БСП например спечели президентските, но това не им помага в никой от трите вида вот. Най-многото, което можем да кажем за ДБ, е, че успехът на евроизборите със сигурност ще даде тласък и оптимизъм, ще привлече вниманието на пасивните градски избиратели. Но нямаме абсолютно никакви данни, които да подкрепят твърдението, че се касае за голям ръст, както нямаме данни, които да подкрепят твърдението, че резултатът е по-скоро случаен.
Най-лошото, което може ДБ да направи, е да се зарадва прекалено много на евродепутатското място и да приеме влизането в следващия парламент за даденост. Глътката въздух не е нещо повече от повод на спокойствие да се помисли как да се атакуват следващите избори.
Същото се отнася и за ВМРО, чийто резултат е неочаквано висок и до голяма степен резултат на разпада на националистическата коалиция плюс силен мажоритарен елемент. На следващите избори е напълно възможно „Атака“ да ги измести (в зависимост от подкрепата на шефовете в Москва).
Същото, разбира се, се отнася и за ГЕРБ. Там обаче това го знаят, затова на Борисов не му минава през ум да предизвика парламентарни избори. Заключението за мен е следното – well done, но имайте предвид, че данните не казват нищо категорично за бъдещето.
Това, което знаем с абсолютна сигурност,, е, че за да има бъдеще „Демократична България“, тя трябва да разшири подкрепата си извън трите най-големи града и диаспората.
Трябва много да се внимава с възторга от резултата в чужбина; той няма да бъде приет еднозначно от далеч по-важния електорат в провинцията. В чужбина и общият брой гласове е доста ограничен по чисто технически причини.
На мястото на „Демократична България“ аз бих прекарал следващата година на места като Сливен, Ямбол, Тутракан, бих потърсил местни хора, които разбират местните проблеми. Изобщо бих се фокусирал върху слабостите си.
Публикувано първоначално в Twitter. Заглавието е на „Терминал 3“.
