В „Личности“ тази седмица публикуваме интервюто на Мира Добрева с Ивет Добромирова, която гостува в „Отблизо“ на БНТ и рубриката „Къде са те сега“.
Тя също пише и всеки ден и се налага да пресява думите и историите, които обществото трябва да чуе или има нужда да чуе.
Изглежда смела, а дали е така – тя си знае.
Изглежда, че обича много България – до краен предел! Изглежда малко странна, все едно е надменна, но не точно.
Все едно е щастлива, но не точно.
Все едно е над нещата, но не точно.
Съвсем точно обаче стреля в областта на журналистиката. Кариерата си започва в Българската национална телевизия в „Добро утро“, „Ку-ку“, криминален репортер в „По света и у нас“, един от първите водещи на „Денят започва“, редактор и репортер в „Панорама“, основател на кампанията „Обединени медии“.
В рубриката „Къде са те сега“ гостува Ивет Добромирова!
Здравей!
Здравей Мира, благодаря ти за хубавите думи – трогна ме!
Много се надявам да ги смяташ за истински и да са точно такива, в които ти се намираш.
Виж, нали знаеш, човек има една представа за себе си. Аз съм от тези, които живеят живота си така, че да не се срамуват от нито една стъпка в него, а как изглежда отстрани и как ме възприемат другите, това вече зависи от тях. Затова аз ти благодаря за думите, защото наистина ми харесва начина, по който ти ме виждаш.
Много отдавна искахме да ни гостуваш, подготвихме и специалната петминутка на предаването точно заради теб, защото смятаме, че го дължим на зрителите да показваме хората, които невинаги са на преден план, но всъщност вършат много неща отзад. Понякога през целия си този журналистически път, Ивет, имаше ли момент, в който си каза – аз съм глупаво наивна?
През журналистическия си път – не. Знаеш ли, аз влязох в телевизията във времето, в което революцията беше навсякъде и във всичко и всички я носихме в духа си. Останах в България с идеята, че от нас зависи промяната. Това ми завещаха моите родители. Баща ми винаги е казвал – ние не успяхме, но вие ще успеете. Работех в БНТ с каузата, че наистина ние сме първите, които… от нас зависи да наложим стандартите в журналистиката и свободата на словото.
Знаеш ли колко е странно – тогава БНТ се съревноваваше сама със себе си, защото ние бяхме най-голямата медия, гледаха ни повече от 2 млн. човека всеки ден и имахме „Канал 1“ и „Ефир 2“ и тогава конкуренцията беше много по-истинска, отколкото е в момента, и медиите бяха много по-свободни.
Казваш ти, баща ти ти е казал – вие сте промяната, вие ще промените нещата. Двадесет и седем години по-късно ти какво смяташ по въпроса? Успяхме ли да променим нещо?
Смятам, че все още сме в ръцете на същото зло, смятам, че бяхме успешно приспани през тези 27 години – тези хора, които наистина виждахме ценностния път на България по пътя на присъединяването ѝ към Европейски съюз и НАТО и това семейство на ценности. Аз държа да казвам, че това е семейство на ценности, това е семейство на свободния избор, това не е семейството на икономическата зависимост или на тираничната такава.
Смятам, че след постигането на тези цели това общество от будни хора, което искаше да случи промяната, беше приспано, за да се подмени този дневен ред, и 2013-а то се събуди, за да открие отново тази заблуда, и започнахме прехода наново. Все още има шанс това наше поколение да промени нещо и аз се надявам и вярвам именно в това поколение, защото то е първото без каквито и да било зависимости, първото, което не може да бъде изнудвано и сплашвано, или иначе казано – тези методики, които сме наследили от тоталитарните си години, не работят при нас.
Ти работиш в онлайн медия, а аз работя в електронна медия, а казваш, че медиите днес не са свободни. След като ти и аз сме в медии, защо да не сме свободни? Ето я свободата, за да съм тук и да си тук.
Така е. Свободата е във всеки един от нас и е въпрос на свободен избор как ще я отстоява, особено когато е натоварен с някакви обществени очаквания заради изборите, които прави. Голямата сила на интернет донесе тази свобода. Няма да забравя, преди известно време на някаква конференция империята на кафявите медии беше започнала да настъпва много яростно и тогава Иван Кръстев каза, че е голяма заблуда, че можеш да монополизираш медиите в мига, в който имаш повече от 30% свобода в медийния пазар, а такава ние имаме благодарение на изборите, които България е направила в тези 27 години, слава Богу!
Беше ясно, че империята на подмяната във фалшивите медии, които са трибуна на постистината, не може да успее именно заради силния глас и свободата в интернет, и свободата на онези от вас, които работите в традиционните медии и имате смелостта да отстоявате своите избори, така че не, няма да загинат печатните медии. Ще загинат онези, които си мислят, че могат да лъжат аудиторията си, а когато загубиш доверието на аудиторията си, тогава ти загиваш като медия.
Продължаваш ли да ставаш рано сутрин?
Да! (смее се)
Защо? Как не си отспа един път поне? (смее се)
Отспах си!
Във времето, в което водех сутрешен блок, това бяха най-кошмарните за нас с човека до мен, с който тогава все още не бяхме съпрузи. Той знаеше, че в събота и в неделя аз спя по цял ден, събужданията ми бяха, за да стигна до хладилника и да се върна обратно в леглото, нямаше никаква възможност за други активности, а през седмицата заспивах в 22:00 часа на масата на гости на приятели.
Във всички домове на любими приятели аз си имам диванче или стол, навсякъде то е кръстено „диванчето на Ивет“ и от време на време този рефлекс се връща и абсолютно без причина аз започвам да заспивам в 22:00 часа, където и да се намирам, и ставам в 5:30 – понякога с месеци до степен, в която ми идва да се обадя на водещите на сутрешния блок и да кажа – спете, идвам да изводя едно предаване, така и така съм будна! (смее се)
Хубавото нещо, което ти даде времето, докато беше редактор и репортер в „Панорама“, водещ на сутрешния блок…?
БНТ е семейство.
Въпреки всички последвали разочарования, за които няма да говоря, защото не е честно и защото не искам от този ефир и в този момент, БНТ е школа.
БНТ е обучила всички съвременни професионалисти в съвременната телевизия, всички ние сме дали много на тези хора с всичко, което сме правили, бидейки пионери. Много ме боли, когато в днешно време млади хора се държат така, сякаш светът започва от тях, сякаш те са стъпили на някакво празно място, за да го запълнят те със своята значимост.
Това е много хубав младежки ентусиазъм, но като цяло не ни води към добро.
И е малко грешен.
Човек без корени лесно може да бъде издухан.
Ако сега трябваше да направиш прегледа на печата, с какво би избрала да не започваш?
Омразата.
Потриса ме омразата, с която ни заливат днес медиите, което е пак в изпълнение на нечии задкулисни цели, обществото да бъде държано в страх, да бъде настройвано едно срещу друго, да бъде насъсквано, да бъде убеждавано, че силната ръка ще ни оправи, а не свободата и нашата воля за по-добро бъдеще.
Затова ли вие имахте снимки от новогодишните атентати, но избрахте да не ги пускате въпреки рейтинга, който щяха да ви донесат?
Точно така. „Терминал 3“ стартира с амбицията да напомни на онези, които са забравили какви са изконните ценности на медиите и какви са златните стандарти в журналистиката, и най-важното е, че медиите служат, за да става светът по-добър, а не за да става по-лош. Най-важното е, че ние служим на хората, а не обслужваме собственото си его. Какво ще постигнем с това, че ще имаме 200 000 лайка или клика?
Ами реклама ще постигнете.
Ами да, само че знаеш ли, светът на рекламата е един друг аспект от именно това по-добро общество, което искаме да направим, и аз мечтая за онзи момент, в който ще е въпрос и на отговорността на рекламодателите да не рекламират в медии за такива съмнителни цели и интереси и съм убедена, че ще се стигне и до това.
Аз лично като ПР експерт в моята компания винаги съм избирала отговорни компании както към бизнеса, който правят, така и към начина, по който го правят, и като експерт винаги съм се опитвала да вменявам и тяхното отношение към рекламата, въпреки че аз не се занимавам с реклама, а само с ПР.
Говориш ми за едно утопично общество, да ти кажа, не ти вярвам. Така, както не вярвам на себе си, че правенето на предаване, пълно с добро, е възможно. Всеки път се убеждавам, че е възможно, и всеки път не си вярвам.
Нека да присъства лошото, но да го осъждаме, да не се съгласяваме с него.
Кой е съдник? Кой може да съди? За мен, ако е лошо, за теб може да е добро!
Не, Мира!
Ако загубим оценката за това кое е добро и кое е лошо, то тогава имаме психична диагноза и нужда от друг тип консултация, защото в света има базисно добро и базисно лошо. Няма друга гледна точка на атентати и убийства например.
От тяхна гледна точка вероятно те правят добро – защитават своята си кауза.
Там е работата, че човешкият живот е над всичко останало.
Разбира се.
Провокирам те, защото си крайна и в друго едно отношение, казваш – има правилен и грешен избор. Твоят правилен избор може да е грешен за мен.
Да, напълно е възможно.
Точно затова много добре поставяш този въпрос, защото ние в „Терминал 3“ следваме ценностите на медиите, които са наложени на запад, например във Великобритания и в Съединените щати, където ти ясно дефинираш своята позиция по даден проблем. Ти не казваш „това е правилната позиция“, но заради честността към твоята аудитория ние винаги я заявяваме и казваме: „Терминал 3″ подкрепя Трайчо Трайков за президент“ например или „Терминал 3“ подкрепя каузата на „Да, България“, защото по този начин нашата аудитория знае къде стоим ние и решава дали да потребява нас или да потребява вестник „Дума“ – въпрос на избор.
Въпрос на избор, разбира се!
Според нас, екипът на Терминал 3, Ивет е от онези жени, които е чест да познаваш. Още по-голяма чест – да ги наричаш свой „приятел“.
С повече от 20-годишна кариера в областта на журналистиката и комуникацията, Ивет се е доказала като едно от най-ярките и разпознаваеми лица в българската медийна среда. С винаги ясна позиция, опираща се на стабилната основа на фактите.
Острият ум е нейна неотменна черта. Тя умее да говори, винаги намира най-точните думи за да предаде посланието което носи, но умее и да слуша, да наблюдава и да анализира. Ивет отстъпва и признава грешките си, учи се от тях. Отстоява това, в което вярва и седи зад думите си. Не се съмнява и не се стеснява. За нея „не“ значи „не“. Ивет е от тези хора, разказващи истории, които държат на цялата истина, не се задоволяват с наполовин свършена работа и не търсят чуждото одобрение просто заради удовлетворението от него. Силна е и сама срещу всички, а естествено красива ще я намерите сред най-близките й.
С обич,
Екипът на Терминал 3
