Възражда ли Русия „Южен поток“ през България?

SHARE

Ден след „преизбирането“ на Владимир Путин за президент научихме, че „Газпром“ се отказва засега от „Турски поток“ като износител на газ за Европа.

Новината, че Русия се кани да прекрати „Турски поток“ (родил се като идея едва след провала на „Южен поток“) не е такава изненада. 

Проектът не можеше да изпълни стратегическите цели на Русия, а те са две – от една страна да затвърди енергийното си превъзходството в Източна Европа, а от друга – да намери алтернативен маршрут за доставки до Стария континент, заобикаляйки Украйна.

Договорът на руския енергиен гигант „Газпром“ за доставка на газ през Украйна изтича през 2019 г. Дотогава от Кремъл целят да намерят алтернативни маршрути.

Това ще позволи на Русия да постави Украйна в пълна енергийна зависимост и през 2019 г., когато изтича настоящият договор, да ѝ наложи изключително високи цени или по-лошо – да използва липсата на алтернативни доставки, за да предизвика политическа криза в страната. 

Високопоставени източници от Европейската комисия съобщиха за „Терминал 3“, че ЕС няма капацитета да покрие енергийния недостиг на Украйна, ако Русия реши умишлено да причини дефицит за газ в страната.

От Русия, обаче, не са в състояние да се договорят за алтернативна тръба с ЕС, тъй като държат тя да е резервирана изцяло за „Газпром“, а това води до нарушение на европейското законодателство, а именно – задължителното осигуряване на достъп на трети страни до тръбата. 

И тук се намесва т.нар. газов хъб „Балкан“, проектът на Бойко Борисов, който бе обявен още в първите дни, след като ГЕРБ се върна във властта през 2014 г.

Предимството на хъба би било, че законово не противоречи на европейското законодателство, тъй като ще може да приема газ и от други източници, най-важен от които е Азербайджан.

Само преди дни, на пресконференция в София с австрийския канцлер Себастиан Курц, Борисов обяви:

„Разговаряхме по темата за газовия хъб, тъй като днес и еврокомисарът Шевчович беше и за доставките на газ от различните източници – включително директна тръба от Русия, от Турция, от Азербайджан.“

От казаното става ясно, че са обсъждани директни доставки от Русия, но и от Азербайджан. И наистина в средата на миналата година бе обявено, че азерският СОКАР и „Булгартрансгаз“ са сключили споразумение за доставка на газ.

Проблемите с това споразумение са два. На първо място, от юли 2017 г. нищо повече не се е чувало за него и напредък по него изглежда няма. На второ място, дори то да бъде реализирано, количествата, които могат да бъдат осигурени, според експерти, са силно преувеличени.

„Фактът, че азерският СОКАР и „Булгартрансгаз“ са сключили споразумение, не трябва да се надценява. Баку не разполага със значителни допълнителни количества природен газ над декларираните от [тръбопровода] Шах Дениз – 2. Анализаторите указват на вноса на руски газ в Азербайджан, с който се балансира вътрешният пазар и освобождават количествата за износ, необходими за изпълнение на поетите ангажименти“, написа Илиян Василев по темата.  

Остава ли по този начин само един голям източник – „Газпром“, и индикация ли е отказът на Русия от „Турски поток“, че сделката с България може да бъде осъществена? На няколко пъти руските власти коментираха, че ще се върнат към България, само ако получат железни гаранции, че проектът им може да бъде осъществен.

Разговорът на Борисов с европейския комисар Шевчович и множеството му дипломатически совалки в полза на проекта навярно целят да гарантират именно това. Освен това Русия няма друг избор.

Целите на Русия са да си гарантира, че няма да се намери алтернатива на руския газ за Европа и че до 2019 г. тя ще може да заобиколи Украйна.

Газовият хъб „Балкан“ единствен може да изпълни целите на Русия в идната година. 

Някои виждат подобни индикации и в самото име на проекта. В интервю за „Терминал 3“ Иво Прокопиев преди време заяви:

„Много често местният ни елит така се омотава в схеми и ангажименти, които не може да изпълни, че единственото му спасение е да представи нещата като “руски сценарий”. “Газпром” например направи много повече невъзвръщаеми разходи, отколкото България, в “Южен поток”. Усилията за новия “Газов хъб Балкан”, кръстен на кучето на руския президент Путин, аз разчитам като опит на виновните за провала да се извинят и да компенсират част от тези загуби.“ 

Българският елит иска да си „плати вересиите“ на Русия и с това той може единствено да подсили зависимостта на страната ни към техния внос. Още по-лошо – това може да стане повод и за международна криза.

SHARE