SHARE

Парадоксът: в държавата с най-несвободни медии в Европа разследващата журналистика всъщност процъфтява.

Това отсъждат „Репортери без граници“ в доклад за разследващата журналистика в България. От организацията наричат Закона ни за достъп до обществена информация „един от най-добре написани закони за прозрачност в Европа“ – заключение, което може да даде лоши идеи на някои политици. Засега обаче гражданските журналисти, професионалните журналисти и разследващите журналисти имат поне това.

При това положение как се случва така, че гражданите остават масово лишавани от правото да бъдат информирани, а медиите остават все така подчинени на силните на деня?

Властта си е научила добре урока и цензурата вече корозира друга брънка на веригата, сочат заключенията на доклада. Защото след това събраната информация трябва да види бял свят. И именно там се задушава тя.

„Оповестяването на откритията им публично води не до благодарствени аплодисменти, а вместо това до вероятен сблъсък на журналистите със стена от мълчание; изправяне пред управляващи с „широко затворени очи“ или дори по-лошо: риск да бъдат следени, жертви на натиск, обезкуражени от клеветнически кампании и определени като „враг на държавата“, разказва докладът.

Методите за заглушаване на истината също са описани: „сицилиански“ съобщения, очернящи кампании, физически сплашвания над журналисти и собствеността им, практиката на главния прокурор да смазва официални разследвания, започнали на базата на разследвания за корупция или злоупотреба с власт, особено по високите етажи на властта.

Причините това да се случва са наречени „класически – корумпирани редактори и публицисти, автоцензура, натиск от страна на властите и медийна собственост, концентрирана в ръцете на олигарси, които използват пресата като „медийна бухалка“ за контрол и наказание на неколцината непримирими“.

Надеждата, казват те, е, че разследващата журналистика все още не е загинала – напротив, тя е в доста добра форма благодарение на технологиите и социалните мрежи, които им позволяват да разпространяват разкритото.

„След като депутатът Делян Пеевски печели контрол над голям брой медийни източници, последният решава да изостави Етичния кодекс на медиите и да промотира своя собствена версия на саморегулационно тяло“, заключва докладът, припомняйки за създадения от ръководената от Пеевски „Нова българска медийна група“ през февруари 2010 г. Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания.

Докладът изброява и малкото останали източници за разследваща журналистика, подчертавайки падението на „някога познатите с качествените си разследвания“ „24 часа“ и „168 часа“ след смяната на собственост. 

Медийният бизнес, подобно на ситуацията в Централна и Източна Европа, не може да се издържа сам, продължават от организацията. Големите частни медии, фокусирани над печалбата, не са склонни да правят дългосрочни инвестиции с рискован политически изход, докато публично финансираните телевизии и радио станции „не са най-благоприятното място за чувствителни журналистически разследвания“.

„Българското правителство е един от най-големите български рекламодатели, като то използва пари от бюджета, както и фондове от Европейския съюз. Това води до порочен кръг: купуването на медиен комфорт с обществени средства и подчиняването на медиите чрез разпределянето на обществени средства, което на свой ред разколебава работата по сериозни разследвания.

Нещо повече: докато много печатни и онлайн издания са финансирани от хора, които имат други бизнеси, то те се използват за защита и разширяване на бизнес и политически интереси. „Много професионалисти засичат истории, фалшиво представени като журналистически разследвания, чиято единствена цел е да обвинят или да окалят противниците или политическите опоненти. За обществото това е много по-малко очевидно и често то не може да направи разликата.“

Докладът споменава разследване на „Бивол“, което открива, че 80% от медиите и големите медийни източници са контролирани от личности, свързани с бившите структури на комунистическите служби и Държавна сигурност. „През последните години се наблюдава осезаема концентрация на собственост – три четвърти от пресата е в ръцете на олигарха и законодател Делян Пеевски.“

Целия доклад може да откриете на английски тук. 

За всеки, който познава поне отчасти историята на съветските служби и тяхната сложна машина за контрол, задушавала България с десетилетия, етикетът „враг народен“ едва ли идва като изненада. Първо „вражески елемент“, а през 60-те превърнат в по-патриотичното „антибългарин“, днес той избуява и се вписва идеално в една политическа адженда, която се захранва от изкуствено създадена българска идентичност, служеща на силните на деня. 

От онези времена ни е останала и практиката да очерняме опонентите в очите на обществото, така че то да няма вяра никому – както на корумпираната власт, така и на онези, които се борят срещу нея. Или много, много българското „всички са маскари“. 

Сплашванията, автоцензурата като най-ефективен инструмент за постигане на тишина, както и схемите за финансиране са много по-ефективни от директната цензура. Днес, години след „промяната“, виждаме как всъщност много малко се е променило – методите са същите, просто усъвършенствани, трудно обтекаеми, но пък все така болезнени. 

Само преди дни Асоциацията на европейските журналисти разкритикува остро вестник “Труд”, който умишлено разпространи дезинформация за чумата по дребните преживни животни. Опорните точки, с които властта успя да се консолидира, не би трябвало да достигат до обществеността през някога уважавани медии. Но това се случва, а причините са ясно посочени от доклада на „Репортерите“.

Междувременно споменаваният като собственик на българските медии пише своите закони за същите, без това да притеснява никого – и без да има конфликт на интереси.

Може би затова не е изненадващо, че „Свободна Европа“ се завръща.

Въпросителните около това завръщане остават. Например как ще борим дезинформацията онлайн, при положение че недоверието в онлайн медиите е по-високо от доверието, а в държавата ни доверието към онлайн медиите е най-ниското в ЕС. Едва 14% от българите вярват, че могат да различат фалшива новина. Или кой точно ще бори тази дезинформация – защото и „онези медии“ също се борят с „фабрики“ за фалшиви новини.

Време разделно, с мъгливо бъдеще. А много от битките дори не са започнали.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )