Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. От НАТО я канат в секретна база в Полша, за да проследи подготовката на най-мащабното учение на военния алианс в съвременната му история – с надежда, че сериозността на НАТО ще възпре последваща агресия от Русия. Затова и тя разказва на Washington Post
Мърляви, жълто-кафяви сгради са наредени в полето; преносими тоалетни и електрогенератори са поставени на прашната земя. Вътре – лаптопи от военен клас, такива които не се чупят като ги изпуснеш, наредени на поредица от маси, а кабелите им се ширят по пода. Мъже от различни страни, някои облечени в камуфлаж, говорят на нисък глас, а огромна карта на Прибалтийския бряг се прожектира на една от стените с различни цветни маркировки по нея.
Това, скъпи читатели, е транслатлическия алианс. Не трансатлантическия алианс на теория, този за който говорим в момента с толкова притеснение от Вашингтон през Талин до Монреал. Това е трансатлантическия алианс на практика. Това е временния щаб на Trojan Footprint [на бълг. троянски отпечатък, следа], най-голямото военно учение на специални сили на НАТО в съвременната му история. Операция, в която участват над 2000 конвенционални и неконвенционални воини от над десет държави, вкл. Германия, Британия, Канада, Белгия и дори Швеция.
Отстрани не изглежда особено величествено и отчасти това е целта: той е разположен на тайно място, в близост до полско селище. Сега като учението приключи, преносимите тоалетни и генератори ще бъдат премахнати, а мъжете с лаптопи ще се върнат у дома.
Това учение е до известна степен под прикритие – помолиха ме да не казвам полското селище – но не изцяло. 10-ти отряд на специалните сили – Зелените барети – които ръководеха операцията искат възможните агресори да знаят, че учението е било проведено. По-точно те искат една огромна страна падаща се от източната страна на Полша, Литва, Латвия и Естония да знае, че те планират и се готвят за всички възможни сценарии – включително цялостна инвазия.
Причината затова не е, както руската пропаганда твърди, защото искат война. А именно защото не искат такава. „В крайна сметка е въпрос на възпиране.“ ми споделя полк. Лорънс Фъргюсън, американския командир на операцията. „Това което казваме е: Ето това е цената, която ще трябва да платите, един „труден за преглъщане хап.“
Зелените барети мислят как да предотвратят инвазия в Европа от 50-те години на XX в. През последните 20 години вниманието им бе насочено към други опасности. Но в последно време – заради надигащия се руски военен капацитет, руската инвазия в Украйна (която Фъргюсън описва като „събуждане“), както и все по-нарастваща антиевропейска пропаганда в руските медии и серията от мащабни руски военни учения, бият камбаните на тревогата в НАТО-вските столици. Това важи в особена степен за Прибалтика, защото когато руснаците правят военни учения – те практикуват инвазия над балтийските страни.
Ако това някога се случи в действителност – възпламенено от истинска политическа криза или фалшива такава – то първата фаза може да приключи бързо: Балтийските страни са малки и могат да бъдат превзети от руските сили за часове. Затова специалните сили на НАТО репетират всяка стъпка: как ще се проведе разузнаването, как ще изпратят специални сили в региона, как те ще се срещнат с редовната войска и какво да правят.
Цивилни отряди също са част от учението, защото следващата фаза включва и народна съпротива. Генерал-лейтенант Леонид Калнинс, ръководителя на националната отбрана на Латвия, ми споделя, че националната гвардия в страната му, която включва както латвийци така и етнически руснаци, е ключова за армията: „Руската пропаганда използва етническите групи като основно средство за разделение на обществото. Разглеждаме това като хибридна война и се борим с него.“
Тъй като в днешно време онлайн операциите по дезинформация са част от всеки конфликт, някои войници тренират как да отговорят на подобна атака.
Целта на всичко това е да се научат уроци, да се разбере какво не работи и да се намерят отговори – и, разбира се, да се изградят връзки, които един ден може да спасят човешки животи.
Макар никой да не го е планират заради това, моментът в който се провежда учението е значим. Не е тайна, че от разтояние Западния алианс изглежда в дълбока криза. Може би никога толкова голяма, колкото този уикенд.
Американският президент използва срещата на G7, за да прави публични скандали с Канада и европейските съюзници – той си е поставил за цел да подкопае западната търговия. Част от европейския политически елит вече се пита дали Русия не е по-добър партньор от Съединените щати. В близко бъдеще, новините за отношенията Европа-САЩ ще са лоши – може би много лоши.
Затова мислете за този текст като своегорода успокоение. Дори докато четете за спречкванията на президента Тръмп и френския Еманюел Макрон, дори като четете за щетите, които Белия дом прави над демократичния идеал в по-общ аспект, помнете: В множество тихи краища на Европа, малки групи американци и европейци все още посвещават времето на общата ни сигурност. И ако настъпи кризата – ще ни потрябват.
