SHARE

Въпреки привидно бодрият поздрав на министър-председателя Борисов “Добър ден!” той нито изглежда толкова самоуверен, както друг път (предишното му интервю в същата телевизия и в същото предаване беше само преди по-малко от месец), нито пък гледа водещия с характерното си отношение на насмешливо превъзходство. Премиерът знае, че ще трябва да отговаря на неудобните въпроси за турския гражданин Абдула Бююк, който беше изведен от страната тайно и без да бъдат спазени гражданските му и политически права, както и въпреки категоричния отказ на българския съд да го екстрадира в Турция поради липсата на доказателства за престъпленията, по които е обвинен в родината си. Това предаване на политически преследван на чужда държава ни връща в съвсем други времена – времето на Студената война и към начина, по който действа един безконтролен авторитарен режим. Закономерно, първият въпрос на водещия е насочен именно към случая “Бююк”. Естествено, Борисов започва с избягване и омаловажаване на подробностите в скандалния случай:

ББ: “Аз вярвам в това, което са направили колегите в МВР…”

За пореден път премиерът прилага отколешния си трик да не критикува по никакъв начин това, което се прави от МВР и неговите ръководители. Той винаги се е представял за един от тях и се е идентифицирал с работещите в МВР. Винаги е знаел колко им е трудно, как не им стигат парите, материалното осигуряване, трудните условия, при които работят, но запазва вярата си в “момчетата”. Досега тази тактика му е носела позитиви и затова в трудни моменти той винаги я използва. И до ден днешен той се изживява като нещо средно между главен секретар на МВР и главен прокурор и свидетелство за това е, че не крие, как до ден днешен прави редовни съвместни заседания с Върховна касационна прокуратура (и с главния прокурор!) и с МВР-министъра и с ръководителите на служби в МВР, ДАНС и другите специални звена на сектора за сигурност. В тази връзка е много неправдоподобно твърдението на Борисов, че се информирал от телевизията за действията на МВР. Никой не би си позволил, дори да си помисли да извърши такова нещо без санкцията на министър-председателя. Изявлението му:

вчера Бъчварова ме информира за мерките, публично са ги заявили, детайли не е нужно да описвам, защото вече всички ги знаят

звучи изключително фалшиво в този случай. Освен това по този начин Борисов се опитва още в първата минута на интервюто да отклони вниманието, и на водещия, и на аудиторията от случая Бююк и да го пренесе в поле, което е много по-близо до някоя желана от премиера тема.

ББ: “От тук нататъка действително е неприятно като усещане за това, че на ръба на закона са действали… Но аз бих се спрял на доста по-сериозни… Не казвам, че това е несериозно за хората, които се вълнуват от правата на всички български граждани… В България сме го доказали, че никой не може да наруши правата на никой и това вече е безспорно.”

Няма нищо, което в случая “Бююк” да бъде “на ръба на закона”. Предаването на турския гражданин е във флагрантно нарушение не само на българския закон, но и на правото на ЕС и на международното право. Съответните длъжностни лица (МВР, ДАНС, вицепрезидентът и др.) са действали от място, което е толкова далеч отвъд ръба на закона, че от него законът дори не може да се види. Няма да се спираме на конкретиката, тъй като вече колеги – журналисти и редица юристи, които имат тясна специализация по бежанско и екстрадиционно право, многократно коментираха нарушенията на закона. Тези нарушения не са едно и две и се характеризират със своята изключителна тежест и обществена опасност.

Азбучна истина на пропагандата и манипулацията е, че максимален ефект се извлича от това да изречеш една очевидна лъжа, но да я представиш за почти аксиоматична истина, която въобще дори не се нуждае от доказване. Точно с този прийом си служи премиерът Борисов, когато твърдението си, че в България никой не може да наруши правата на никой и това вече е безспорно. Дори не за България, а за държави с далеч по-утвърдени демократични традиции това твърдение е абсурдно – всеки ден някой нарушава някому правата. Това става ежедневно, ежеминутно и ежесекундно в почти всяка държава в света. Проблемът не е в самите нарушения, а в създадените правни гаранции, че тези нарушения ще бъдат инкриминирани или, че ще бъдат отстранени настъпилите от тях вредни последствия за съответния субект или, че той ще бъде обезщетен справедливо за тях. Именно с такива ефективни гаранции правната система на България не разполага. А особено ясно това си личи в случаите, когато жертви на тези дефицити са чужденците, които са уязвима социална група по дефиниция и само поради факта, че не са родени в страната и в общия случай не са достатъчно социално интегрирани у нас (не знаят езика, не разполагат с достатъчно широк кръг от роднини и приятели и т.н.). Едва в деня преди интервюто на Борисов, Агенция Ройтер съобщи, че Комисарят на ООН по човешките права, принц Зейд Раад ал-Хюсеин, обвини България в извършване на “системни нарушения на човешките права чрез задържане и криминализиране на мигрантите”. Според него политиката на България „повдига сериозни опасения относно спазването от държавата на нормите на международното право„. Очевидно, твърдението на Борисов е точната противоположност на истината. И притесненията за спазването на правата на мигрантите идват от най-високо място в международната общност. Кел файда от членството ни в НАТО и ЕС…

ББ: “25 000 души от началото на годината сме върнали от турската граница, 1000 души, близо, от гръцката… Всичките те са били върнати по идентичен начин.

Поредното манипулативно твърдение на премиера. Може би действително бежанците на границата с Турция са връщани на нашата съседка по идентичен начин, но Абдула Бююк:

  • е потърсил политическо убежище в България, тъй като твърди, че в Турция е преследван заради политическите си убеждения;
  • е бил вече обект на екстрадиционно производство по искане на Ердоганова Турция и българският съд на две свои инстанции се произнесъл категорично, че турската страна не представя каквито и да било доказателства, че той действително е извършил престъпленията, в които е обвинен;
  • не е получил възможност да обжалва принудителната административна мярка за предаването си на турските власти;
  • е бил предаден в държава, която временно е суспендирала действието на Европейската конвенция за правата на човека (със същата правна сила както Договорите съгласно правото на ЕС), намира се в извънредно положение и където се извършват масови арести и задържане за до 3 месеца на десетки хиляди души – учени, учители, военни, журналисти.

Наложи се водещият да пита многократно премиера, какво общо намира между тези върнати на Турция мигранти и Абдула Бююк. Отговор по същество не последва.

Постепенно Борисов развива тезата си за неимоверния имигрантски натиск по границите с Турция –

ББ:Там е война!”

Особено е притеснен от Турция, където решения се вземат с едно кимване. Всъщност, външната политика и международните отношения са област, в която премиерът, меко казано, не се чувства особено уютно. Парадигмата му включва неясни и мъгляви образи на смесица между елементарна и идеологически натоварена история и непосредствени впечатления от участия в международни форуми (най-вече от срещи на Европейския съвет). За министър-председателя външната политика не е нищо повече от празна “риторика”. Дори след разговора си с Путин по телефона преди 10 дни, Борисов обясни, че заради „риториката, която имаше от България към Русия и санкциите”, доста се е притеснявал да поиска разговор. И руският президент бил доста добронамерен, което учудило нашият премиер. Опитът, който българският правителствен ръководител черпи във външната политика и дипломацията, е от кварталните битки в детството в Банкя, от охранителната дейност и от борбите за територия в организираната престъпност от времето, когато беше главен секретар на МВР. В тази паралелна действителност винаги слабият се стреми да се договори със силния, за да може да оцелее. И силният разполага с неограничен арсенал от силови мерки, с които да подчини слабия, като не се колебае да ги използва, ако се наложи. В международните отношения това не е така, но очевидно, няма кой да информира за това Борисов. Във външната политика (така както той я разбира!) няма ценностен елемент. За него всички големи държави в света са Велики сили, начело на които стоят “големи началници” – САЩ, Русия, Китай, Германия, Франция, Великобритания, Турция и др. В неговия мироглед, между всички тях няма никаква ценностна разлика – каквито са САЩ, такива са и Русия. И затова той трябва да балансира между тях. Ако се намери български журналист, който да зададе въпрос на Борисов, какво е отношението му към анексията на украинската Кримска автономна област от Русия и към последвалите санкции спрямо агресора, отговорът му съвсем не би бил толкова еднозначен, колкото този на Президента Плевнелиев. Нещо повече, за министър-председателя Плевнелиев е ястреб.

ББ: “Ако трябва на всички да ни вземат главите [вероятно става въпрос за загуба на избори или оставка], но мигрантската вълна ние не трябва да я допуснем.”

Любопитно е, че горният цитат от интервюто на Борисов от 12 август 2016 г. пред Нова ТВ, беше изтълкуван абсолютно превратно от турските медии. Почти всички те твърдяха, че българският министър-председател е казал, че ще вземе главите на всички врагове на Турция и нейния президент. Това, разбира се, не е вярно, но до тук се стига, когато си влязъл в сепаративни преговори с един диктатор, който конролира всички медии в страната. А е очевидно, че в случая “Абдула Бююк” турската страна е била предварително известена за предаването на Капитан Андреево/Капъкуле – всички турски медии са били там и са очаквали експулсирането. Поредната новина с турски адрес дойде пак в петък, 12 август 2016 година, когато стана ясно, че съседката ни е предложила на страната ни двустранен механизъм за сътрудничество по мигрантския проблем. Не е трудно да се предвиди, че тази история ще завърши с поредно унижение за България и българската външна политика. България за пореден път забравя, че е член на Европейския съюз и да води самостоятелна двустранна политика с Турция по тези въпроси е възможно само в правната рамка на самия Съюз.

Само за една седмица Борисов бе публично унизен от Путин и от Ердоган. Руският президент разкри (по време на срещата си именно с Ердоган!), че българската страна е молила за рестартиране на проекта “Южен поток”, но Руската федерация е поискала железобетонни гаранции, а такива у нас не давали. Реакцията на Борисов беше, че тъй като Европейската комисия не дава тези гаранции за Южен поток, ще строим Белене. Турският президент Ердоган си позволи дори да даде страната ни за пример пред САЩ и ги подкани да предадат Гюлен. Ние не само, че не реагирахме, но и се готвим да водим сепаративни двустранни преговори по мигрантски въпроси с Турция. Тактиката, очевидно, е да се понаведем, за да отмине тая буря. Премиерът ни е имал възможност да изучи този прийом от неговия изобретател. Няма значение, че България е част от най-големия съюз на демократични ценности и свободи – ЕС. Трябва да се наведем пред “началниците” от Русия и Турция.

Борисов продължава интервюто си с поредното споменаване на една измислица на PR-екипа му – същите хора, които го критикували за случая с предадения политически емигрант на Турция, го “карали” преди време да направи съвместна черноморска флотилия с Турция, Румъния и Украйна. Цялата история с “флотилията” е открай докрай измислица на съветниците на министър-председателя в опита им той да изпъкне като голям приятел на Русия пред разчуствания от това бъдещ електорат. Скандалът вкара в режим на отричане всички черноморски държави (без Русия) и даде повод на руската пропаганда да избълва един кош манипулации и измислици за НАТО, българското нежелание да е част от Северноатлантическия пакт и т.н. Ситуацията в Черно море действително попадна във фокуса на срещата на върха на НАТО, която се проведе по-късно и бе формулирана ясно така: „подсилване на военноморското и военновъздушно присъствие на НАТО в Черно море“. Никъде не става дума за двустранни, тристранни или регионални действия и флотилии. За нашите западни партньори, България е част от един съюз. Точка. Сигурността в Черно море трябва да е грижа на този съюз. Точка. На това Борисов, отговори, че има идея за превръщането на Черно море в “демилитаризирана зона”, на което Путин отговори с разгръщането на модерно въоръжение в Крим (вкл. ракетно и противоракетно) и масирани военни учения на Черноморския си флот. Интервюто на Борисов отново показа, че той не се е отказал от използването на фикцията “флотилия” в Черно море и говори за някакъв имагинерен кръг от хора, които хем искали “флотилия” с Ердоган, хем сега го критикували за Бююк. Кои са тези лица, не става ясно…

Борисов успя да вкара в интервюто дори собствената си съдебна сага с Волен Сидеров и я сравни със случая “Бююк”.

ББ: “Какво да направя? … Сравнението, че един български гражданин е осъдил друг за престъпление и клевета бива наказан с 35 000 лева да плати срещу 3 000 лева на виновника.”

Водещ: “Оставете това.”

ББ: “Не! Кое да оставя?”

Водещ: “Незначително е.”

ББ: “Кое е незначително? Незначително е за Вас! За мен е много значително!”

Върховенството на закона за Борисов също не значи много. Забележително е, че той, например, се позовава на независимостта на българския съд само, за да разкритикува този орган на държавната власт. Напоследък това, което винаги споменава е именно съдебното решение по неговото дело за обезщетение за вреди срещу Сидеров за неверни и клеветнически твърдения.

Ето неговата представа за върховенство на закона, компресирана в няколко изречения от отговора му на въпроса, как се гарантира запазване на върховенството на закона в сложна международна обстановка:

ББ: “Да, и аз затова съм възложил на министъра да направим проверки, да уволниме, да затвориме, да напише нова наредба, ако имаме пропуск… Всичко това ще стане факт… И се работи по него…”

Върховенството на закона е принцип, който обърква сериозно Борисов. Той не смята, че гаранциите за запазването му са добре работещи и стабилни институции, които са едновременно независими и взаимно конролиращи законосъобразността в действията си. За него това се прави от едни и същи лица (обикновено министрите) – те правят проверки, те наказват, те изпълняват наказанията, те пишат нормативните актове, за да могат post factum да оправдаят определени свои действия. Върховенство на закона – българска версия от 2016 г!

С приключването на темата за Турция, мигрантската вълна и спазването на гражданските и полтическите права в България, се отваря темата за енергетиката. Борисов изяснява, че рестартира проекта “Белене”, като държавата ще даде възможност да се изгради като частен проект. На въпрос, дали все още контролираното от България и НАТО въздушно пространство се нарушава от руски самолети, министър-председателят отговаря категорично отрицателно. Водещият пита, възможно ли е това да е резултат от рестарта на Белене и не означава ли геополитическа преориентация на България. Борисов отговаря с видимо раздразнение:

ББ: “Руският газ в момента минава през натовските държави Турция, Гърция и Италия и през натовските държави Холандия и Германия. Нали… Натовците, когато толкова уверено говорят по тази тема, да имат предвид и тези икономически аргументи. Как Холандия разреши “Северен поток 2” да мине при тях? Нима Холандия са по-малко натовци от нас? Ние имаме Ново село, имаме Безмер, имаме около 5000 американски войници по едно и също време! Какво повече да направим!”

Горните твърдения са пълни с полуистини. Ако бъдат разчоплени, се вижда тяхната несъстоятелност. Да се сравняват директно “Северен поток” и “Северен поток 2” с планираното от 2006 година участие на България в “Южен поток” е неадекватно. На първо място в никакъв момент в развитието на “Северен поток” и продължението му, от европейска страна не са участвали държави-членки на Евросъюза, а частни субекти, които са били отговорни за инвестициите. Планът за “Южен поток” бе в него на българска територия да участват държавни дружества. Това го прави директно генериращ корупция проект и поставя в риск публичните финанси на страната. Второ, нито една от споменатите държави няма проблема на зависимостта на България от руски газ. А тази зависимост е почти 100%. За целия Европейски съюз (28-те държави-членки, 2014 г.) зависимостта от руски газ е едва 27%. Споменатата държава, Холандия, добива сама 46% от газа, който потребява. Общо за ЕС, природният газ добиван в самите страни е 35% от потребявания. Пак за 2014 година 24% от природния газ за ЕС идва от Норвегия, а 10% идва от внос на втечнен газ, предимно от държави от Персийския залив.

Очевидно, или Борисов не си дава сметка за тези обстоятелства, или всъщност въобще не иска да си даде сметка за тях.

В интервюто се дава отговор и на един въпрос, който от доста време се върти в публичното пространство – дали премиерът сам ще се впусне в кандидатпрезидентската надпревара:

ББ: “Не, не съм готов! Не съм готов дори да си мисля, че бих могъл да отида за президент!”

На въпроса, дали досега е заблуждавал с намеци, министър-председателят отговори:

ББ: “Не, аз не съм Ви заблудил! Говорейки как според мен трябва да изглежда президентската институция или кандидатите ни за президент, някои ме припознаха мене!”

Оказа се, че за него най-важно е да бъде премиер, защото президентската институция няма тази власт да менажира така успешно всички международни (?!!) и вътрешни кризи (?!!!). Нямало кой да държи коалицията… Така отново на дневен ред се връща кандидатурата на съгласувания от ДПС и одобрен от Путин бургарски кмет Димитър Николов, за което Терминал 3 писа преди време.

В края на интервюто водещият отново връща Борисов към кризата с бежанците, като премиерът не пропусна да нарисува още по-черни краски върху цялата картина – “Суперкриза!”.

ББ: “Сега поне имаме някакъв шанс! Иначе няма да имаме никакъв!”.

Дори водещият в студиото завършва с минорен тон, подчертавайки, че явно съюзите, в които участва България са неефективни и има геополитическа преориентация към Русия. Борисов не се и опитва да опровергае разочарованието си от Евросъюза и НАТО и каза, че преориентацията към Русия е “само по две теми”. Тези теми били в “европейския газов хъб” да има и руски газ (понеже сега има вече друг!) и да продължи проектът “Белене”.

Интервюто завършва с блиц-въпрос за високите цени на горивата в България в сравнение с европейските. Министър-председателят казва, че сега с този въпрос се занимавала Комисията за защита на конкуренцията. Да ходели да питат ОМV, защо продавали в Австрия на една цена, пък в България на друга. Отговорът на този въпрос е прост – в България съществува господстващо положение на един руски производител на пазара, който снабдява почти всички търговци на дребно (бензиностанции и вериги бензиностанции). ОМV няма как да транспортират готовите си горива от Австрия дотук, за да ги продават в България на конкурентни цени. На премиера такъв отговор не му хрумва..