Адв. Ася Стоянова и адв. Румен Петров за „Терминал 3“
На 16 юли 2019 година Националната агенция за приходите (НАП) потвърди в прессъобщение, че е осъществен “неоторизиран достъп” до нейни бази данни. Почти в същия момент започва да се разгръща шизофренната картина на държавните напъни да яхнат поредното чутовно доказателство, че царят е гол, превръщайки баналния и присъщ за управлението на калинките гаф в „активно мероприятие на десните екстремисти”. Картина, в която финансовият министър Владислав Горанов каза, че са засегнати някакви си “около 3%” от информацията, с която НАП разполага. Приходната агенция успокоява гражданите, че все пак това са данни, които така или иначе са публични и всичко е, едва ли не, под контрол, дотолкова, че директорът на агенцията дори не си прекъсва отпуската, Бойко Борисов народняшки говори за вълшебници, а същевременно прокуратурата готви обвинение за тероризъм по състав, намиращ се начело в Наказателния кодекс по своята сериозност.
Първи в публичното пространство “политизира” случая евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев. Той бе споменат от прокуратурата като една от мишените на разследвания Кристиян Бойков. Радев бе категоричен в проправителствената NOVA телевизия, че хакването на базата данни на НАП е политическа поръчка. Според него на политическо инженерство навеждало обстоятелството, че са проверявани конкретни имена – премиерът, депутати и главният прокурор.
Следва “тежката артилерия” на прокуратурата – единственият кандидат за главен прокурор в настоящия т.нар. “избор” на шеф на държавното обвинение, Иван Гешев. Пред БНТ той окачестви целта за пробив в НАП като “политическа” и това било “безспорно”, но било и “въпрос на доказване”. Последното е трудно обясним, но все пак обясним парадокс!
Гешев е наясно със задълженията на прокуратурата да не издава присъди и да не заявява като безспорни факти твърдения, подлежащи на доказване, но той просто не може да избяга от това, което му идва отвътре (или отвън, КОЙ знае) да каже. Така единственият кандидат за поста, над който е само Бог (перифраза на образния изказ на покойния главен прокурор Иван Татарчев), заявява в едно изречение, че „твърди”, и същевременно, че това била водещата версия, по която прокуратурата работела, а именно, че фирмата, в която обвиняемият Кристиян Бойков работил, съчетавала основната си дейност – киберрекет – с политически интереси. Според Гешев тази атака била съвпаднала “с активно преекспониране на случая в определен кръг медии, свързани с подсъдимия Прокопиев и с Христо Иванов” – аргумент, който със своята несериозност, тенденциозност и пълно съзвучие с реториката на кафявите медии не оставя съмнение в политическите наклонности (да го кажем меко) на кандидата за деполитизираната позиция главен прокурор. Още в това интервю пред БНТ последният инсинуира за първи път и още нещо – връзка на обвиняемите с независимата медия за разследваща журналистика “Биволъ”. Той наблегна на това, че в компютри на задържаните е открит файл “търсене Биволъ”. По-късно връзката ще бъде непрекъснато акцентирана от по-нататъшните публични изяви на специализираната прокуратура и съответно “ретранслирана” от всички медии, пряко и косвено свързани с народния представител от ДПС Делян Пеевски. Това ескалира на 1 август 2019 г. с издадената от специализираната прокуратура европейска заповед за разследване срещу единия от собствениците на сайта “Биволъ” – Атанас Чобанов – постоянно живеещ на територията на Френската република. Чобанов веднага заяви, че всъщност целта на спецпрокуратурата е съвсем друга – да получи достъп до физическите сървъри на “Биволъ” в чужбина, да разбере върху какви разследвания работят и да възпрепятстват дейността им. Органите на реда в България и преди са имали случаи, в които са извършвали незаконни действия срещу сътрудници на “Биволъ” – например срещу репортера Димитър Стоянов, опитал се да заснеме и предотврати унищожаване на документи в международно разследване срещу облагодетелстваните с щедри обществени поръчки ан “Джи Пи Груп” АД – дружество, свързвано в публичното пространство с бившия шеф на дружествата на “Лукойл” в България – Валентин Златев.
Особен, оперетен привкус доби аферата #НАПлийкс с пресконференцията от 31 юли 2019 г. на представители на спецпрокуратурата, с участието на наблюдаващия прокурор Евгения Станкова, на която бе съобщено, че от „ТАД Груп“ направили дори опит да влязат в системата за контрол на поливните системи в София. Целта била следната – когато покрай поливачките в центъра на София и около сградите на парламента и държавните сгради минават правителствени автомобили или такива на чуждестранни гости, те да се задействат и да ги пръскат. Ще използваме думите на самата прокурор Станкова поради фундаменталната им важност за наказателното предследване в България – “…евентуално при преминаването на автомобили на… различни, може би държавен глава или гости на нашето Народно събрание, евентуално да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде някакво затруднение при придвижването, което пък от своя страна може, и за нас като прокурори е важно да направим своя извод, че, създавайки такава нестабилност, води след себе си веднага знаете какво – това е нестабилност въобще на цялата ни политическа система и т.н.”. Подобна гротеска в цялата история на наказателното правосъдие в страната ни не се е случвала дори по времето на култа към личността или по времето на Живковия “застой”, или т.нар. “зрял социализъм”. Пръскачките на поливните системи около важни сгради на централната администрация могат да доведат до “… нестабилност въобще на цялата ни политическа система”.
Поливната конспирация подля вода на спецпрокуратурата, защото предизвика лавина от подигравки в обществото, особено след като се разбра, че нито двете лехички на Народното събрание, обгрижвани с аналогови водоноски, нито общинските тревни площи, поливани с механични настройки, имат нещо общо с компютърни програми за дистанционно управление, интернет и пр. технологии. Едновременно с това, специализираният съд не уважи искането на прокуратурата за налагане на постоянна мярка „задържане под стража” на обвиняемия едноличен собственик на „ТАД Груп” ЕООД Иван Тодоров, който бе задържан зрелищно на българското летище при планираното си завръщане от планирано и обявено публично пътуване в Канада въз основа на… Европейска заповед за арест, издадена в абсолютно противоречие на европейските правилата за издаване и приведена в изпълнение на територията на България, където тя няма действие.
Паническият отговор на специализираната прокуратура не закъсня, за да постигне кулминацията на набиращия все по-голяма скорост резил на държавния обвинител, който на 01.08.2019 г. изнесе 13 на брой доказателства (по-точно веществени доказателствени средства) от все още продължаващото разследване, с които искаше да увери обществеността какви злодеи са обвинените и как клатят държавата. Оставяме настрана неизненадващия пореден дебилен гаф, който беляза този отчаян акт – изтичането на личните данни на хиляди прокурори и на ЕГН-тата на трима властови любимци на народа, въпреки че въпросът за качествата, компетентността и адекватността на прокурорите е критична тема с огромно значение и по този случай. Думата ни е за немислимото решение на един главозамаян държавен обвинител, със сигурност, не без одобрението на прокурорската върхушка (защото там, знаем, никой не прави нищо без благословията на Големия) да започне директна саморазправа с обвинени, но невиновни до доказване на противното лица, на полето на общественото мнение, с абсолютно недопустими дори само от законова гледна точка средства. Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство изрично забранява представянето на обвинени лица като виновни в публични изявления на държавните органи. Тази забрана беше вече неколкократно нарушена от самия шеф на Специализираната прокуратура, както споменахме по-горе, което напълно обяснява куража на наблюдаващия прокурор по делото Станкова да стигне още по-далеч, много по-далеч. Толкова далеч, че оставя цялата правна общност потресена от този почти безпрецедентен акт (казваме почти, защото все пак помним как през 2013 г. прясно избраният главен прокурор Сотир Цацаров беше организирал публично броене на бюлетини пред журналисти по печално сгромолясалото се дело, известно като „Костинбродската афера”).
В своята безпомощност да овладее обществените реакции от трупащите се безумия по #НАПлийкс прокурор Станкова се овъртя в спор за истината, но не там, където би следвало да го води – в съда, а на площада, с гражданите, при това държейки всички козове и избирайки сама кои от тях да изиграе, без възможност на обвиняемите и техните защитници да направят същото, защото, освен че техният залог е твърде голям, най-вероятно не биха си и позволили подобни методи. Най-възмутителното е, че сред целия обем твърдяни доказателства прокурор Станкова е решила да оповести публично две от тях, които нямат нищо общо с Иван Тодоров, по повод чиято мярка за неотклонение бяха оповестени доказателствата, според твърденията в самото прессъобщение. Става въпрос за твърдяно изявление на другия обвиняем, Георги Янков, че бил изпратил на „Биволь“ хакнатите данни и за скрийншот от телефона на първия обвиняем Кристиян Бойков, на който се вижда чат, наименуван „Биволъ„. Няма сила, която да ни убеди, че публикуването на точно тези две доказателства, които нямат нищо общо с протестираната мярка за неотклонение на Иван Тодоров и дори с който и да е обвиняем по делото в момента, не е публична саморазправа с крайно неудобна медия, извършвана от орган, призван да дири обективната истина, да защитава обществения интерес и да е напълно независим от законодателната и изпълнителната власт.
Вие вярвате ли на тази прокуратура?
