Веселина Сариева е от хората, които не стоят на едно място. И, моля, не приемайте този израз буквално. Тя е търсеща и намираща. Тя създава обстоятелства, а не се оставя на тях те да я водят. Тя е на фокуса на културния живот в България не защото обича светлината на прожекторите, а защото е един от центровете. Как? В този разговор е казано всичко по-важно.
Най-напред – разкажете за себе си, как сама бихте се представили.
Ха… Това е интересен въпрос, ако трябва да се представям самата себе.
Аз съм Веселина Сариева, пловдивчанка съм и това по някакъв начин ме определя – обичам града си. И съм човек, който проблематизира по принцип въпроси, свързани с идентичността и принадлежността. И това по някакъв начим ме поведе преди 13 години да започна един проект – Нощта на музеите и галериите.
Той е свързан с това да говорим по нов начин за града и за отношенията в него – в културен аспект – и да представи един град като град в Европа повече, отколкото като град в България. Да развие ценности, които този град притежава, за да може да бъде поставен на картата на Европа. Привърженик съм на идеите за свободата, за независимостта, за grassroots* инициативите и хоризонталността в управлението и в човешките отношения. И това са ценности, които за мен са важни. За мен едно от най-важните неща е не управлението от горе нандолу, а точно това хоризонтално управление – свързването на съмишленици.
В момента описах може би темата на нашия разговор – как е свързана с Нощта и въобще събралата се проблематика в момента. Но реално погледнато, това са принципи, които се опитвам да наложа и изповядвам – свързани с моя основен бизнес – Галерия “Сариев”, това е галерия за съвременно изкуство, която е малка независима, семейна галерия. Аз и майка ми я основахме през 2004 г. и впоследствие 2011 г. тя се преформатира като галерия за съвременно изкуство. За нас връзката между куратори, художници, колекционери, организации е изключително важна. И смятаме, че създаването на една екосистема от отношения може да даде културно развитие, обмяна на идеи…
Ние създаваме среда и това са основите. Ако посетите центъра ни в Повдив, ще видите, че той е като един културен център в края на ул. „Отец Паисий“, така емблематичната – аз живея в началото на ул. „Отец Паисий“ и работя в края на ул. „Отец Паисий“…
Разпрострели сте се на цялата улица (смее се).
Да, абсолютно.
Но в смисъл това са някакви концептуални – малко или много – неща. Защото се опитваме да създадем среда – имаме една комерсиална галерия, имаме едно кафене, което събира хора в този център между изкуство и култура, без да бъде натрапчиво. И близо до тях е фондация “Отворени изкуства” – през лятото отпред имаме австийския културен контейнер “Флука” – който е място за неформални събития. Така че това си е един микрокосмос, но да кажем, че това е едно от звената. Това е стартът на моята дейност, но имам и редица дейности в София. И други предстоят. Както и международна дейност, като мисля, че тези двете са отправна точка на разширяване на модела.
Неслучайно те помолих да се представиш, защото за всеки един „герой“ на нашето съвремие – образно казано – могат да се намерят много и различни описания, но все пак те носят белега на този, който ги описва. А когато човек се опише сам, всъщност дава възможност на страничния наблюдател да надникне едновременно в мотивите му, в истинските му амбиции и цели – и това, което ти описа в рамките на повече от четири минути между другото…
Съжалявам (смее се).
Не, не, Няма за какво. Всъщност оставя впечатлението наистина за един жив организъм. За симбиозата между човека, средата, това, което прави – без значение дали то е култура, бизнес, политика. Всичко е свързано. И като част от тази свързаност всъщност по естествен път идва и позицията ти за улицата, на която живееш и работиш. Реално.
Ами, да, ето вижте изведнъж се оказа, че тези неща се свързаха (смее се). Аз реагирах като гражданин, без да имам някаква конкретна нападка. Позволих си да реагирам като човек, който живее на тази улица, и впоследствие бях нападната професионално. Заплашена, общо взето. И това в един момент ескалира и обществеността реагира само. Аз само последвах обществеността и тяхната възмутена реакция (смее се).
Къде свършва и къде започва тази тънка червена линия между политиците, които престават да бъдат граждани и гражданите, които ги връщат обратно към тяхната основна мисия? Защото те не са по-различни от всеки един от нас, просто вършат една работа, която в крайна сметка някой трябва да свърши. Но тя реално не е по-различна от тази, която всеки един от нас върши – бидейки част от обществото, което всички градим заедно. Пак отиваме дотам, че всичко е свързано.
Вижте, в България има много извратена схема за това кои са богатите, политиците, хората на властта. Някак се смята, че ако разполагаш с власт и разполагаш със средства, то не си част от другите. Пред нас са примерите за кметове, президенти и депутати от северните страни, които карат колело или използват градския транспорт. Но тук по някакъв начин имаме едно малко мутренско схващане за властта. От това, ковто се случи през последните седмици след реакцията на кмета на Пловдив Иван Тотев към моя пост във Фейсбук и последвалата обшествена и медийна подкрепа, която получих, усетих, че имам също някаква власт. Но аз не съм я възприемала като инструмент за моята позиция, а като голяма отговорност.
Ако един човек е отговорен, той не мисли за нищо друго около тази суета – той оперира с тази отговорност. Така че според мен политикът е човек, който би следвало да носи отговорността и да бъде някак малко по-смирен пред нея, отколкото да оперира с нея и да създава регулаторни механизми.
Това е като дали ще се бориш със сила или ще се бориш с разум.
Ти използва метафората “политиците имат мутренско схващане”, те изглежда пренасят това схващане и върху управлението на нашите пари реално. Почувства ли се заплашена по мутренски от кмета на Пловдив?
Аз не се почувствах заплашена, но се учудих, че много хора около мен по някакъв начин се почувстваха заплашени. И в момента, в който мои колеги и културни оператори (хора, които са част от този същия културен календар, за който бе изказването на кмета) започнаха не да ми лайкват постовете във фейсбук, а да предпочита да ми се обаждат, това ми даде кураж, аз да заема тази моя радикална позиция, защото определено има сплашени хора. Аз не съм сплашена, защото съм започнала моето развитие от тоталната нула. Започнала съм развитието на Нощта на музеите и галериите от три хиляди лева, без организация, със съмишленици, с хора, които се събрахме около една идея. Фондация “Отворени изкуства” е основана на третата година на провеждането на „Нощта“ просто защото трябваше да основа организация. Не исках да имам механизъм, с който да администрирам нещата, но просто имахме нужда да го основем. Така че знам две и двеста и тъй като съм самопроизведен човек – никой не ме е произвел – не се изплаших. Но реших да използвам този момент, за да декларирам моята позиция, за да мога да върна по някакъв начин вярата на хората, които работят в културата.
Дори на жените – ако искате, – които трябва да могат да се чувстват достойно пред едно такова арогантно поведение, пред едни такива явни заплахи. А не да си стиснат парцалите и да си кажат: “О, да, да, добре аз ще си мълча, за да мога да получа финансирането от общината”.
Което реално – аз не казвам, че не е важно – то е изключително важно, но финансирането няма никакво значение спрямо отношението. Можех да получа това финансиране и да трябва да си мълча и да се съобразям само защото съм подписала един договор и съм взела едни средства.
И получих много голяма вълна от подкрепа именно от хора, които подкрепят тези принципи в обществото – много хора, които нито са идвали на „Нощта“, нито са от Пловдив, а които просто се идентифицират с този проблем.
Защото някои от тях са сплашвани в кабинетите на шефовете им по този начин или в кабинетите на политиците по този начин, но не и открито.
И те се асоциираха. Също така доста жени се асоциираха с този проблем. И много хора ми писаха, които въобще не познавам: “Ето заради хора като Вас ние бихме се върнали в България”, други хора пожелаха да ни дарят средства, за да може да възстановим изгубеното финансиране от общината – някак има някаква реакция и, да, такова едно решение въобще не е лесно…
Кое решение? Да отстояваш себе си и принципите си?
Не, специално за нас като организатори на „Нощта“ да откажем участието в културния календар. Защото това от една страна е финансирането от общината, но и всички събития, които са част от културния календар, получават по-лесно разрешителни за използване на публични пространства, на общински пространства, разрешения за шум и т.н – това е едно от важните неща. Така че разрушаването на отношенията с партньор като община Пловдив се надявам да не се случи.
Да, точно това ми беше следващият въпрос. Всъщност всичко тръгна от Вашата позиция за разрушаването на паветата, които са със статус на исторически паметник. Позиция, която Министерството на културата защити. В същото време кметът ескалира със заплаха, че ще спре финансирането на Нощта на музеите и галериите и вие се отказахте от това финансиране генерално, и изведнъж се появи съобщение от общината, че те ще правят „Нощта“, което е абсолютно смехотворно. Не притежавате ли Вие марката?
Да. Всичко е емблематично в този казус. Срещнах един международен журналист от Брюксел и той много желае да направи репортаж по темата, защото всичко е като по някакъв модел.
Първото е, че моята позиция като живущ на ул. „Отец Паисий“ не беше само за паветата. Ако прочетете моя пост във фейсбук, той е за това, че жителите на една малка част от улица „Отец Паисий“ се оказват в ситуация, в която тази улица е затворена за два месеца – без никой предварително да бъде информиран. Без бизнесите на улицата да бъдат информирани – говорим за ресторанти, фризьорски салони и така нататък, – които работят всеки ден.
И накрая на моя пост казах, че жителите на улицата са обезпокоени дали специфичните правоъгълни павета ще бъдат върнати и какво ще е нивото на тротоарите.
Но тъй като в момента думата “павета” в България е много преекспонирана, реално това създаде някаква вълна.
Ние сме пуснали писмо към общината, но все още не сме получили отговор на другите въпроси – ще бъдат ли компенсирани бизнесите, защо никой не беше известен, че ще има ремонт за два месеца, а всички се хванаха за паветата.
И реално от моята позиция това ескалира. Защото знаете, ние от фоданция “Отворени изкуства” сме провеждали фестивал на ул. “Отец Паисий” и вече тя има някакво специфично значение за пловдивчани. Нейната културна стойност – така да се каже – е вдигната. И впоследствие министърът на културата реагира, рагираха хора от инспектората и се каза, че тези павета ще бъдат върнати.
Другото е – това е важното да се каже – аз не съм искала да нападам никого и нищо персонално и лично е нямало.
И изведнъж към мен беше – нали по тоталитарен модел – както едно време беше в комунизма – това, което правиш в личния си живот, може да те заплаши в професионалния. И реално погледнато, както тогава имаше доносници, които казваха: “Той това и това правеше в личния си живот, разказа тоя виц и сега ще му се отрази на работата.”
Извинявай, че те прекъсвам, много хубава аналогия правиш, защото ако навремето това беше в личния живот, защото ние нямахме правото да имаме гражданска позиция, сега е в някаква степен по-лошо, защото това, което изявяваш като гражданска позиция, всъщност започва да вреди на твоя бизнес.
Именно. То това е целият абсурд. Аз затова реагирах, защото се ограничава гражданската свобода. Значи аз не мога да реагирам като гражданин, защото съм пред преподписване на договор с общината за субсидия за Нощ на музеите и галериите – която на всичкото отгоре е тук много преди кмета Иван Тотев. Разбирате ли за какъв абсурд става въпрос. И говорим за събитие ( Нощта на музеите и галериите), което в момента е с най-много точки в културния календар на общината! Все едно да изгониш отличника от училище?! Общо взето, това е положението. Тук говорим за генерално неразбиране. И като допълнение – защо с толкова обидни думи. Цялата ситуация е симптоматична. Аз мисля, че някой ден може да се изследва това – целия синтаксис на изказването на кмета е “Веска Сариева да пали свещ”… Нали… тук имаме и намесването на тази религиозност. Зад религиозността в България, зад националните герои в момента се крие един много зловещ национализъм, който си е направо радикален национализъм. Всички и навсякъде забелязваме доста такива проявления. Да паля свещ, да не ми спрат културната програма, че тогава не се знае какво ще правя…
Другото, което е – културната програма има независимо жури, което избира тази културна програма и кметът не е част от него. Това означава, че той обижда и мен, и всички участници и грантоносители на програмата, но обижда и журито, обижда независимостта на журито. И тогава – какво ще правя аз? Реално погледнато, все едно аз съм на хранилката на общината, правя едно-единствено събитие и оттам нататък аз съм загубена без него.
И също така – аз съм “приятелка”. “Веска Сариева, която е наша приятелка”. Кои сме “ние”? Коя е тази “приятелка”? Просто това е едно невероятно изказване, което показва начина на управление на големи нива в България. Сплашването, това лично отношение “наш’та приятелка”, потупването по рамото, прегръщането… Осъзнавате за какво говоря. Уж смешни неща, които казваме, но зад тях се крие истинска заплаха. И на всичкото отгоре, след като получаваш открита заплаха, накрая след като не могат да те контролират – ти излизаш с позиция, и те те ограбват. Те решават да откраднат от теб събитието. Два много слаби хода. Заплахата и кражбата. Но това показва всички методи на управление – очевидно, на настоящия кмет. Разбира се, има и политици, и има хора, заради които продължаваме да сме тук. В Пловдив също има много готини хора – отношението ми към кмета не е отношение към общината или към цялата ситуация, но просто не може в един момент някой просто да присвои твоето! Затова казвам, че тоталитарните модели на управление все още властват в страната:
Ако не си мълчиш в личния живот – ние ще накърним професионалния. А ако още един път не си мълчиш в професионалния – тогава ще национализираме твоите неща. Ще ти вземем всичко!
Това на какво ви прилича? На мен ми прилича на комунизъм.
Репресия.
Репресия.
Следва изселване.
Да, следва изселване. Но аз обичам града…
Е, те затова ще Ви изселят, защото го обичате. Ако не го обичате, няма да Ви изселят… добре и какво ще се случи с Нощта на музеите оттук нататък?
Аз вярвам, че в Пловдив в момента е важно това, което се случи. Вижте на сайта на “Отворени изкуства” становището ни. В него се казва, че е изключително важно да възстановим един климат в Пловдив, една екосистема, в която да бъдат уважавани културните оператори, защото ние заедно сме хората, които ще направят Пловдив Европейска столица на културата и града го заслужава.
Ние нямаме нужда от поредните лоши примери на управление, въпроси покрай инфраструктурни проекти и така нататък. В момента е важно да се запази този климат в Пловдив. Аз изключително много уважавам и се радвам на развитието, което постигнахме в града с културните оператори, с музеите до голяма степен, с галериите, с новите културни пространства. Откакто започнахме “Нощта”, поради редица причини хората започнаха да се връщат в града и започнаха да се появяват малки галерии, пространства, инициативи… в момента градът е доста обновен и жив. Аз вярвам, че има смисъл да се продължи и да се опитаме заедно да постигнем Европейската столица на културата. Това е и фактът, поради който ние ще продължим. Ние няма доброволно да се изселим оттук.
Но начинът, по който ще продължи, е точно да се опитаме да запазим този климат и „Нощта“ ще се промени при всички положения, няма да бъде същата. И в момента ми е малко трудно и не бих желала да споделям какво ще се случи…
Защото може да се окаже, че и това е план на общината!
Аз няма да се учудя! Защото всички хора, които имат по-смели позиции, просто бяха отстранени. Вие виждате Асен Асенов (директор на фондация ЕДНО за култура и изкуства, създател на One Architecture Week и One Dance Week, които в последните години се провеждат в Пловдив, интервюто с него можете да видите тук, бел. ред.) – той започна едно по едно да прекъсва събитията си в Пловдив, по някакъв начин беше отстранен от активна позиция в града. След това беше Манол Пейков (създател на културно-информационния гид „Програмата Пловдив Инфо“ и на звукозаписно студио „Пекарната“, управляващ съдружник в издателство „Жанет 45“, бел. ред.), след това имаше още няколко организации – по-млади, със значително по-малък опит, чийто ентусиазъм също беше прекъснат и не бяха превърнати в партньори – да речем колектив “Космос” или редица други организации… Нищо чудно аз да бъда поредната. Защото може би съм неудобна.
Традиционно в „Терминал 3“ задаваме въпрос на всички герои на „Личности“: “Какво е за теб патриотизмът”? Правим го като част от битката за отвоюване на този истински патриотизъм, който ни беше откраднат от псевдопатриотите.
Та какво е за теб патриотизмът?
Много е трудно да се отговори на този въпрос. Аз като цяло думата “патриотизъм” не я обичам толкова. Сама по себе си някак ме плаши с гръмкостта си може би защото съм жена и предпочитам да я заменя с други емоции и други думи – принадлежност, отношение, отговорност… дори родолюбие. Но пак казвам – в днешното общество ние сме част от обединена Европа. Измеренията – дори ако видите изложбата на Лъчезар Бояджиев, която е в момента в нашата галерия (изложбата ще продължи до 24 март, бел. ред.) – принадлежността може да е към един град, към една общонст, към една държава, към една кауза… Която е свързана с това да бъдеш гражданин.
Измерението на гражданската позиция може да бъде различно, но всичко, което те прави добър и смислен гражданин, независимо кой е твоят периметър – дали той е градът, държавата, два града, региона – може някой да бъде патриот на Тракийската низина, има тази принадлежност – обхватът, няма значение. Въпросът е до каква степен ти си готов да браниш и да отстояваш едни граждански ценности и човешки ценности. И да се опитваш да прокарваш една нормалност!
Благодаря ти!
И аз благодаря!
Искам само да споделя, че ние ще издадем – миналата година фондация “Отворени изкуства” стана на десет години и ние сме в процес на издаване на една книга “Десет години отворени изкуства”, която разказва за нашите проекти, свързани с Пловдив, за Нощта на музеите и галериите, за образователната платформа “Въведение в съвременното изкуство”, така че надявам се, че това ще продължи…
*grassroots инициативи – дейности, които идват от членската маса, а не от ръководството на дадена организация; колективна самоинициативност
Снимка на корицата: Веселина Сариева в галерия Sariev Contemporary, Пловдив, 2017, снимка: Мария Джелебова
„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за необходимостта от приемането на Истанбулската конвенция, паднала жертва на пропагандна кампания, изпълнена с лъжи, както и за значимостта на „домашното насилие“ като дълго пренебрегван обществен проблем
