Русия все по-често използва петрола като геополитически лост, за да разраства влиянието си по света и да предизвиква интересите на Съединените щати“, пише Клифърт Крас за New York Times.
„Но Москва рискува да си създаде проблеми, тъй като дава заеми и прави сделки в страни с нестабилна икономика и политически климат.“
Последен пример за това е Венецуела, задлъжняла с милиарди долари, в която руската петролна компания има множество интереси и е инвестирала огромни суми. В замяна на инвестициите Кремъл получава стратегическо превъзходство в „задния двор на Вашингтон“, пише Крас. Това бе и причината президентът Мадуро да посети Русия този месец, където благодари на Путин „за подкрепата – както политическа, така и дипломатическа“.
За последните години „Роснефт“ е инвестирала в социалистическата южноамериканска държава 10 милиарда долара във финансови помощи, помагайки два пъти на страната да не изпадне в несъстоятелност.
Миналата година „Роснефт“ е взела 49,9% от венецуелската държавна петролна компания Citgo, която е използвала средствата, за да изплати дълговете си, включително към САЩ.
Citgo държи около 4% от американските петролни залежи и има огромна мрежа за доставки. През април тази година „Роснефт“ отива по-далеч, като предварително закупува петрол за 1 милиард щ.д., за да може компанията да изплати оставащия ѝ дълг от 3 млрд.
Така Венецуела се превръща във втория най-голям източник на петрол за „Роснефт“ след Русия. Руската компания препродава около 225 000 барела на ден от венецуелския петрол, което се равнява на 13% от износа на Венецуела.
Това обаче е нож с две остриета. Както Венецуела е зависима от „Роснефт“, така и „Роснефт“ може да претъпри огромни загуби, ако правителството на Мадуро падне от власт или страната изпадне в несъстоятелност, особено предвид надигащата се икономическа и хуманитарна криза.
Подобна е историята на „Роснефт“ и в Куба, Китай, Египет и Виетнам, както и други несигурни страни, където може да предизвика американското влияние.
Сега „Роснефт“ се насочва към нови хоризонти –
Средиземноморието и Африка, както и Северен Ирак и Иран.
Въпреки че Москва официално е против кюрдската независимост, това не спира „Роснефт“ да инвестира 400 милиона щ.д. в местното кюрдско правителство и неговите петролени залежи. И това е само последният ѝ транш. За последната година „Роснефт“ е наляла над 4 млрд. щ.д. в Кюрдистан, съобщава New York Times, с което Кремъл се превръща в най-големия клиент на кюрдски петрол.
„Роснефт“ се „опитва да бъде изключително значима в геополитически аспект“, заявява Ейми Джаф, експерт по енергийна сигурност към Съвета по външни дела (Council on Foreign Relations). „Те наистина придават на руското правителство невероятни лостове на места, които са важни са Съединените щати.“
„Роснефт“ е 50% собственост на руската държава и воден от Игор Сечин, бившия вицепремиер на Путин, който бе ударен от санкциите на САЩ и Европа след инвазията в Крим преди три години.
Оттогава насетне компанни като Exxon Mobil не могат да си сътрудничат с „Роснефт“, което принуждава компанията да търси нови петролни залежи.
От една страна, руската компания е принудена да си партнира с режими като този на Венецуела, тъй като няма достъп до западния пазар. От друга, тя така печели политическо влияние там.
Проблемът е, че тези страни са несигурен партньор за другите страни и прибягват до Русия точно защото тя единствена би си затворила очите за финансовото им състояние.
Венецуела твърди, че има резерв от 9 млрд. щ.д., но държавните ѝ компании трудно успяват да спазят срокове на изплащане на дълговете си, и то с помощта на руски инвестиции.
Идния четвъртък Citgo трябва да изплати 1,2 млрд. щ.д., като тя се опитва да се спазари с кредиторите си да изплати под милиард от задълженията си. До края на месеца страната има да изплаща и още 350 млн. щ.д.
Ако компанията или страната изпаднат в несъстоятелност, Русия и „Роснефт“ може да се окажат със сериозен проблем – изгубили най-големия си външен партньор.
