– Другарю Брежнев, вярно ли е, че вместо вас по московските улици разнасят в служебната кола чучело?
– Не е вярно. Мен разнасят вместо чучело. (политически виц)
Леонид Брежнев е на посещение в средноазиатските републики. Той не познава много обстановката, затова предварително е подготвен от свитата си:
– Другарю Брежнев, когато хората ви поздравяват със „Салям алейкум!“, вие трябва да им отговаряте с „Алейкум салям!“.
Няколко дни по-късно влакът на Брежнев се придвижва едва-едва през огромни тълпи, посрещащи го в Средна Азия.
– Салям алейкум! – вика тълпата в екстаз.
– Алейкум салям! – отговаря дисциплинирано Брежнев.
По някое време по чудо промъкнал се дисидент между тълпата се изправя пред Брежнев и крещи в лицето му:
– Архипелаг ГУЛаг!
– ГУЛаг архипелаг – отговаря Брежнев. (политически виц)
През август почти незабелязано отмина един рекорд в руския политически живот – Владимир Путин подобри рекорда на генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев за престой във властта. Ако бъдем твърде прецизни, може би трябва да добавим още няколко месеца и да не отчитаме избирането на Путин за руски премиер през 1999 г., а за президент през 2000 г.. Но дори и изчисляван по този начин, рекордът най-вероятно ще бъде потвърден.
Кой е Леонид Брежнев и защо това събитие е важно?
Според проучване на най-авторитетната руска социологическа агенция „Левада Център“, проведено в началото на 2017 г., 29% от руснаците посочват управлението на Брежнев за времето, когато са живели най-добре, а 32% посочват времето на управлението на Владимир Путин. Всички останали управници през последните 120 години се движат максимум около петте процента (Сталин е с шест).
Брежнев беше генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) и почти неограничен диктатор на СССР, а също на практика и върховен управник на т.нар. „социалистически лагер“ (тоест на групата съюзническо-васални на СССР страни, включително и на Народна република България). Участник във Втората световна война, макар и като политически офицер (тоест като представител на комунистическата партия във въоръжените сили), той замести Никита Хрушчов на поста генерален секретар на КПСС в единствения случай в историята на мирно предаване на върховната власт в съветската система, в който предишният заемащ поста не се е оттеглил поради смърт, нито пък е бил репресиран след оттеглянето си, а просто е бил пенсиониран.
Леонид Брежнев управлява страната между 1965 и 1981 година, като в последните си години вече е толкова немощен и слабоумен, че политическите вицове, в които той е главното посмешище, се разказват почти свободно.
Епохата на Брежнев се помни с няколко неща – това е период на относително спокойствие, на растящи цени на нефта и на свързаното с продажбата на нефт относително благосъстояние в СССР и в свързаните с него страни (включително и в НР България). Относително благосъстояние по мерките на „развития социализъм“, разбира се, тоест хората не гладуват и могат да си позволят и някои други стоки освен храна. Също така това е сравнително „вегетариански“ етап на комунистическия режим. Политическите процеси са ограничени, политическите убийства почти са спрели (макар че именно по негово време Георги Марков е ликвидиран в Лондон от българските служби с помощта на съветските), а броят политически затворници, въпреки че е голям по всякакви демократични мерки, е доста ограничен в сравнение с касапниците от годините на Сталин.
Това е времето на модернизация на Източния блок, време на масово навлизане на личния автомобил (оттогава датират и най-масово произвежданите модели на соцколи – жигулитата, москвичите, запорожците и т.н.) и на масовата соцурбанизация, тоест на превръщането на Източна Европа от предимно аграрна с мнозинство от селско население в индустриален регион с мнозинство от градско население. От времето на Леонид Брежнев са наследени и повечето панелни комплекси в бившите соцградове.
Управлението на Брежнев представлява и последният сравнително спокоен политически период в Източна Европа. Повечето „благоприятни“ сравнения, които днес се разказват от носталгиците, препращат именно до времето на Брежнев, затова и високият му резултат в социологическото проучване, но всъщност говорим за време на застой, за умора на обществото, за деградация на литературата и на изкуствата въобще, време, когато се взимат множество пагубни икономически решения, водещи до рецесията на 80-те години и в крайна сметка до гибелта на източноевропейските комунистически режими по-малко от десетилетие след това. От друга страна, това е време, в което дефицитите по магазините са намалели в сравнение с предишните периоди, всяка година си прилича едно към едно с предишната и като цяло животът, макар и беден и оскъден, за мнозинството граждани е достатъчно предвидим.
Деградацията на източноевропейските общества е особено видима след смъртта на Брежнев, при наследниците му Юрий Андропов и Константин Черненко, чието здраве не е по-добро от това на Брежнев. Те не успяват да се задържат дори година на престола, а докато тече властовото пренареждане по върховете по „естествени“ причини, влошаването в живота на гражданите е видимо – и по цените, и по снабдяването, и по все по-безпомощните кино и телевизия.
Михаил Горбачов, изкачил се на власт на „крехката“ за върхушката на СССР възраст от 55 години и който успя да се задържи на власт цели шест години до 1991 г., подписа присъдите на източноевропейските режими, отвори вратата за демократизирането на източноевропейските страни и обърна съвсем нова страница в историята им.
Какви са приликите на Путин с Брежнев освен народната любов?
Енергичният и атлетичен Владимир Путин на пръв поглед няма много общо с развалината Брежнев.
Но има и някои сходства.
И двамата идват на власт по мирен път и пенсионират предшественика си, а не го премахват. И двамата преживяват рязък скок на цените на нефта, който води изсипването на златен дъжд върху икономиките им. И двамата управляват спокойно, пазят се от големи конфликти и имат лукса да планират стратегически бъдещето. Но и двамата въвличат страните си в локални войни без видим бърз и ясен изход (Брежнев в Афганистан, Путин в Донбас и Сирия).
Друга прилика е фантастичното, феноменално харчене на бързо свършващите петродолари за „престижни“ проекти, които трябва да подобрят международния имидж на страната. Олимпиадата в Москва през 1980 г. маркира апогея на брежневския режим, но беше помрачена от бойкота на западните страни заради военната интервенция на СССР в Афганистан. Следващата олимпиада в Русия беше организираната по времето на Путин – зимната олимпиада в Сочи през 2014 г., но цялото лъскане на имиджа чрез нея беше залудо, защото в деня на закриване на олимпиадата започнаха събитията, довели до анексията на Крим и войната в Украйна.
Третата прилика е в любовта и на двамата лидери към показността, военните паради и фанатичната им привързаност към сталинистката версия на историята на Втората световна война.
И четвъртата прилика, която споделят и с Йосиф Сталин, е натрапчивото чувство на управляваните граждани, че управлението им ще е доживот и политическа алтернатива може да се появи само след тяхната смърт, тъй като е пълно с хора в съзнателна възраст, които не познават друго управление.
А какви са разликите?
Главно лични.
Леонид Брежнев е суетен, обича да се кичи с награди и да се облича с униформи. Не е визионер и няма амбицията да променя света, а по-скоро се вълнува от запазване на досегашните си придобивки. Подписва Хелзинкските споразумения, с които сваля напрежението в Европа. Геополитическото съперничество със северноатлантическата общност се прехвърля по другите континенти.
Засега на същия стаж, но на далеч по-млади години Владимир Путин проявява разум, не ходи с военна униформа и не позволява на слугите си да му рисуват нонстоп портрети и да го обсипват от главата до петите с награди. Непрекъснато формулира агресивни доктрини – за „руския свят“, за Новорусия и т.н., и не е престанал да опитва да създава конкурентни структури на НАТО и ЕС.
Двамата имат и твърде различен стил на изказвания. Путин се старае да не удавя публиката си в потоци от безсмислени думи, макар и искреността му да е твърде вулгарна понякога.
Дали ще свършат по един и същи начин?
Мачът още не е свирен и политическата кариера на Путин изглежда далеч от своя финал. На 64 г. здравето му е в пъти по-добро от това на Брежнев на неговите години и засега изглежда че с лекота ще прескочи фаталните 76 за Брежнев.
Войните в Сирия и Украйна също все още не изглеждат като бездънната катастрофа на Афганистан и като че ли все още има начин да се избегне затъването в тях. Петродоларите са повече и руската икономика, в която има и относително голям частен сектор (голям в сравнение с почти незабележимия частен сектор по времето на Брежнев, а не в сравнение с развитите страни, спрямо които е малък), засега притежава повече гъвкавост и резерви да реагира на кризи от съветската в края на 70-те.
А руснаците ще имат и други възможности да подредят историческите си лидери по заслуги.
Заглавна снимка: Колаж върху портрет на Путин, с добавени веждите и униформата на Леонид Брежнев, носен от протестиращи в Москва. Надписът гласи: „Такъв застой не ни е нужен!“
