Русия иска Путин да посети България. Това стана ясно от изявлението на посланика в България Анатолий Макаров, който заяви, че настъпил „нов етап” в българо-руските отношения.
„Много бих искал да развивам отношенията между България и Русия и те да вървят напред, но за последен път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 г.“, допълни руският посланик пред БНР в четвъртък.
„Скоро ще имаме антиюбилей, ако продължаваме така. През следващата година ще се навършат десет години от последното посещение на Путин тук. Разбирам, че никой още не е поканил руския президент в България, но би било много добре за двустранните ни отношения той да дойде, все пак обаче такава визита трябва да бъде подготвена“, каза дипломатът. Изявленията се случват в деня, в който Владимир Путин е на посещение при унгарския премиер Виктор Орбан, с когото обсъждат изграждането на енергийни и газови проекти, както и санкциите на ЕС към Кремъл.
Междувременно президентът Румен Радев проведе телефонни разговори с президентите на Украйна и Турция.
В телефонен разговор, проведен по инициатива на украинския президент, Петро Порошенко пожелал на Радев успех в работата му като държавен глава на страна, която е голям приятел на Украйна и ключов партньор в отношенията с ЕС и НАТО.
„Приемам тези поздравления като признание и позитивен сигнал за продължаване на ползотворния ни диалог и сътрудничеството между нашите две страни и народи“, отговорил президент Румен Радев.
В разговора си с Ердоган българският президент посочи, че „Турция е не само добър съсед, но и много важен партньор в икономиката, търговията и туризма“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
„Ценим много високо усилията на Република Турция в борбата с тероризма и нелегалната миграция“, заяви по време на разговора президентът Радев.
Също така днес Радев наложи вето върху Закона за концесиите. “Законът съдържа разпоредби, които поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление. Той въвежда широки граници на субективизъм, възможности за корупционни практики и вземане на решения, ощетяващи обществения интерес. Законът за концесиите предвижда промени в 29 други закона, с което навлиза в дълбочина в икономическите отношения”, заявява президентът.
За подобно решение настояваха от „Нова република“ на Радан Кънев, който изпрати специално писмо, природозащитници и синдикатът “Подкрепа“. С това решение на Румен Радев законът реално ще остане непроменен до учредяването на следващия български парламент.
“Да, България” е готова да се включи в разговори с „Нова република“ на Радан Кънев. Това стана ясно от изявление на лидера на партията Христо Иванов. „Отворен съм за разговор. По обективни причини не мога да се включа, но съм отворен за такъв разговор другата седмица, с молба медийното му осветяване да не е преди съдържанието му, както вече се случи с едни други усилия”, заяви бившият правосъден министър по време на своето посещение във Велико Търново.
Той обаче припомни решението на Националния съвет на партията за самостоятелно явяване на „Да, България“ на изборите на 26 март. „Тези, които леят сълзи за обединение, е добре да си направят анализ, че не само разединението, но и обединението е било източник на доста разочарования за българските граждани”, допълни Иванов.
„Ще направим усилие, което не води до загуба на каузална физиономия, нашият фокус е върху енергията, която виждаме, нашият фокус е нашата кауза.”
През последните две нощи измервателните станции за замърсяване на въздуха в София отново показват опасно запрашаване в много райони на столицата.
Опасният смог е породен от масовото използване на твърдо гориво в битовия и обществения сектор, както и емисиите от автомобилите, съчетано с мъгла и безветрие. Също така друг проблем в столицата е, че броят на станциите за монитринг са крайно недостатъчни и не може да се представи реалната ситуация, нито те да улеснят локализирането на източниците на замърсяването.
Нова оставка в сектор “Земеделие”, този път на проф. Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция. Оставката идва ден след тази на шефа на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов.
Най-вероятно оставките са свързани с разпределянето на евросредства в животновъдството, коментира “Медиапул”. В момента в страната тече кампанията по доказване на произведена продукция и животните под селективен контрол, за които предстои изплащане на евросубсидии в размер на 232 млн. лв. през тази година по схемите за обвързаното подпомагане. Заедно с добавките за зелени плащания, необлагодетелствани райони, млади фермери и др. до края на март 2017 г. трябва да бъдат изплатени общо 700 млн. лв. на всички земеделски стопани.
Днес ГЕРБ обеща двойно увеличаване на учителските заплати, ръст на доходите и пенсиите. “Ние продължаваме, стъпвайки на постиженията ни до момента. За пръв път след кризата 3,6% ръст на икономиката – ние трябва да продължим в тази посока. Това, за да го направим, издигаме образованието в национален приоритет. Това е важно за бизнеса, за ръста на доходите“, съобщи Цецка Цачева пред bTV.
В света продължават последствията от масовите протести в Румъния и вота на британците за напускане на ЕС, както и с решение на Европейския съд по човешките права по делото “Навални”
Румънският президент Клаус Йоханис ще сезира Конституционния съд на страната заради опитите на правителството да декриминализира злоупотребата с власт до 44 000 евро, които предизвикаха най-масовите протести от повече от 20 години в страната.
Междувременно Европейската комисия предупреди днес Румъния, че могат да бъдат спрени европейските фондове заради приетите от правителството скандални мерки. Това заяви зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс в Европейския парламент в Брюксел, предава кореспондентът на БТА Николай Желязков.
Русия е нарушила правата на опозиционния лидер Алексей Навални, като е прекратявала демонстрации и го е арестувала седем пъти за периода от 2012 до 2014 г. Това постанови Европейският съд по правата на човека.
В момента срещу Навални се води дело в руски съд по обвинения в незаконно присвояване на средства и при присъда той няма да може да се кандидатира на следващите президентски избори в Русия през 2018 г., предава Ройтерс.
Късно вечерта след двудневни дебати британските депутати подкрепиха Brexit с голямо мнозинство и представиха плана си за напускане на ЕС.
Долната камара на британския парламент, която е от решаващо значение, гласува с мнозинство от 498 депутати срещу 114 гласа да даде право на премиера Тереза Мей да изведе страната от Европейския съюз на първо четене.
Само часове след като парламентът даде зелена светлина, Мей представи Бяла книга за напускане на ЕС. Според плана Великобритания се ангажира да напусне единния европейски пазар и митническия съюз, „поемайки контрол над собственото си законодателство“ и установявайки контрол над имиграцията.
*За изготвянето на този бюлетин е използвана информация от „Медиапул“, „Дневник“, BBC и „ойтерс.
