SHARE

Бившият министър на икономиката и енергетиката от кабинета на Станишев Петър Димитров е привлечен като обвиняем, за това, че не е упражнил достатъчен контрол върху работата на бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян за сключени от тях договори за доставка на оборудване. Двамата са сключили неизгодна сделка за оборудване в АЕЦ „Белене“ с руската „Атомстройекспорт“ на стойност над 200 милиона евро и са нанесли вреда на държавата за 77 милиона евро. Според прокуратурата Петър Димитров умишлено не е изпълнил задълженията си да контролира работата на двамата директори. Става дума за стария реактор за централата, който впоследствие беше инсталиран на калининградската АЕЦ. Изнесеното за Русия оборудване е на обща стойност 164 785 000 евро, но съгласно подписания договор тази стойност е била намалена със 77 172 475 евро, за които Велков и Папазян са се съгласили, че са „признати и приспаднати недокументирани разходи“. На Петър Димитров е наложена мярка за неотклонение подписка и забрана за напускане на страната. Той коментира, че вчерашното му освобождаване от борда на „Радиоактивни отпадъци“ вече е присъда. Междувременно говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщи още, че по случая ще има още обвиняеми. „Кръгът на обвиняемите лица не е изчерпан, предстоят такива действия и по отношение на други лица“, заяви Арнаудова.

Повод за поредния скандал в парламента стана подписването на търговското споразумение с Канада (СЕТА). От БСП поискаха разяснение и отчет от кабинета, но предложението им бе отхвърлено. Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви по време на дебатите, че подписването на споразумениетo ще „бъде поредното национално предателство на това правителство“: “Ще махнеш визите на 100 българи и ще предадеш цялата си държава!“, обърна се Нинова към премиера. Джема Грозданова (ГЕРБ), която е председател на външната комисия в парламента, напомни на Нинова, че преговорите по CETA са завършени през септември 2014 г., преди ГЕРБ да поеме управлението, и попита „Кой е национален предател сега?“. „Групата на БСП опитва да диктува дневния ред на управлението на страната. Уважаеми дами и господа отляво, не сте в позиция в момента да го правите. Когато спечелите парламентарни избори и сформирате парламентарно мнозинство, може да си го позволите“, каза Джема Грозданова. Борис Станимиров от Реформаторския блок се изказа, че предложеното от БСП решение няма особен смисъл, тъй като договорът трябва да бъде ратифициран в крайна сметка от парламента, за да влезе в сила.

След като преди седмица КЗК обяви, че има доказателства за картел между шест от основните вериги бензиностанции – „Шел“, „Еко“, OMV, „Петрол“, „Нис петрол“ и „Лукойл България„, днес депутатите създадоха анкетна комисия, която да разследва случая.  Освен това от ГЕРБ обявиха, че събират подписи и за комисия за концесията на мини „Бобов дол“.

Депутатите гласуваха на първо четене данъчните промени. Сред одобрените на първо четене изменения е връщането на стария календар за промени в акцизите на цигарите и отказ от схемата в полза на българските цигари, прилагана през 2016 г. Депутатите одобриха отпадането на хартиената данъчна декларация и данъчни отстъпки за плащащите с банкова карта. Освен това депутатите одобриха предложеното от РБ да се намали законната лихва за забава. Радан Кънев от ДСБ обясни, че лихвата за забава не може да е наказание, а само компенсация за кредитора. Според него не бива държавата да наказва хората, които поради финансово затруднение са забавили плащането си към нея.

Правителството отпусна още 20 милиона лева за строежа на оградата по границата с Турция. За неотложни мерки, свързани с присъединяването на страната към шенгенското пространство, кабинетът отпусна други 407 хил. лв. С тях ще се извършат спешни ремонти на сгради на гранично-полицейски участъци и ГКПП, ще се осигури поддръжка на мобилни и рентгенови устройства, доставка на комуникационна техника.

Страните от Нормандската четворка – Германия, Франция, Русия и Украйна, се събраха в Берлин, за да обсъдят изпълнението на Минските договорености за прекратяване на конфликта в Донбас. Прогнозите за срещата са по-скоро песимистични. Украинският лидер Петро Порошенко предупреди да не се очакват големи пробиви в позициите на страните в конфликта. Френският външен министър Жан-Марк Еро обяви, че срещата има за цел да установи график за избори в Източна Украйна и да се фокусира върху спиране на враждебните действия. Миналата седмица германският канцлер посочи, че има смисъл от подобна среща в Берлин само ако е отбелязан напредък по политическите и проблемите със сигурността в украинската криза. Вчера самата Меркел също подчерта, че не могат да се очакват сериозни резултати след днешното събиране.

Еквадор призна, че е ограничил интернет достъпа в посолството си в Лондон, където се намира създателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж. Еквадор ограничи временно достъпа до част от комуникационната си система в посолството си в Обединеното кралство. „Това ограничение не възпрепятства организацията „Уикилийкс“ да изпълнява журналистическите си дейности“, съобщи в комюнике еквадорското външно министерство. „Външната политика на Еквадор се подчинява само на суверенни решения и не се поддава на натиск от други страни“, подчерта министерството. В официалното изявление ведомството потвърждава ангажимента за „опазване на живота и здравето на Джулиан Асанж, докато той намери безопасно място“.

Британската банка NatWest отрече твърденията, че е затворила сметки на руския международен канал RT. Говорител на банката заяви, че е изпратено писмо за затваряне на сметка на един от доставчиците на RT, а не на самата RT. Говорителят каза, че сметките на RT нито са били замразявани, нито са били заплашени от затваряне, предава BBC.