SHARE

Приказките за газов хъб, който да поема газ от множество източници, изведнъж се оказа, че не струват колкото хартията, на която са написани.

Вече имаме „Български поток“, който всъщност е „Турски поток“, който всъщност е старият „Южен поток“, продължаващ да бъде също толкова незаконен, колкото и преди, защото продължава абсолютната зависимост на България от руски газ.

Тази зависимост може да я видим и от думите на президента ни днес.

Противоречива и двусмислена е позицията на България по конфликта между Украйна и Русия за Керченския проток. Миналата неделя 24 украински моряци бяха задържани от военни сили на Москва след руски обстрел и физически сблъсък между кораби на границата между Черно и Азовско море.

Че България (не много умело) се опитва да балансира между двете страни на конфликта, пролича най-ясно от изказване на президента Румен Радев пред журналисти в петък . „Рискът от ескалация на конфликта между Русия и Украйна е реален, но Европа в никакъв случай не трябва да става заложник на украинската вътрешна политика и амбиции“, коментира държавният глава. Това в голяма степен може да се приеме като хвърляне на вината за спора върху поведението на Киев, тъй като Русия поддържа версията, че става дума за провокация заради предстоящите президентски избори в Украйна.

У нас обаче приказката е затова как се върви към обвързваща фаза за минаването на „Турски поток“ през българска територия, коментира премиерът Бойко Борисов след връщането си от Мароко в петък вечерта новината от „Газпром“, че смята да се включи в пазарния тест за резервиране на капацитети за пренос на газ от турско-българската до българо-сръбската граница по трасе, което на практика ще е част от втората тръба на „Турски поток“ до Европа.

Междувременно Украйна забрани влизането в страната на мъже с руско гражданство на възраст от 16 до 60 години.

„На ГКПП са въведени засилени мерки за контрол. Към днешна дата е ограничено влизането на чужденци, на първо място граждани на Руската федерация. Забранено е да се пускат граждани на Русия на възраст от 16 до 60 години – лица от мъжки пол“, заяви Цигикал на съвещание при президента на Украйна Петро Порошенко.

Три години след ратифицирането в Париж на решаваща глобална сделка за климата световните лидери се събират отново, за се договорят по уточняващи договорни условия.

След еуфорията от 2015 г. настъпи трезвото осъзнаване на факта, че постигането на договореност между близо 200 държави, всяка със своите политически и икономически нужди и изисквания, ще бъде предизвикателство, свидетелство за което бе и решението на президента Доналд Тръмп да оттегли САЩ от Парижкото споразумение, повтаряйки мантрата си „Америка на първо място“.

„Погледнато отвън, това е неизпълнима задача“, каза полският заместник-министър на околната среда Михал Куртика за преговорите от 2 до 14 декември в град Катовице, които той ще председателства.

Столицата на Аржентина е „под обсада“ заради срещата на държавни и правителствени ръководители от 20-те най-могъщи страни на планетата, която се очертава като най-конфликтната от създаването на този форум преди 10 години, в разгара на финансова криза, пише френският в. „Фигаро“ по повод събитието.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.