ВСС избра нов председател на СГС, който е бил два пъти член за ЦИК от ДПС и не бе номинацията на съдиите от Софийски градски съд.
Съдия Алексей Трифонов бе избран за председател на важния Софийски градски съд, който през последните години стана пословичен с опитите на политиците да го овладеят. При гласуването в Съдийската колегия на ВСС Трифонов получи 9 гласа срещу 4 за другия кандидат – Евгени Георгиев. Георгиев се кандидатира за втори път в този избор и двата пъти получи силна подкрепа от колегите си в СГС, които гласуваха за него с голямо мнозинство на общо събрание на съда.
Бившият председател на Софийския районен съд Методи Лалов призова Трифонов да се откаже от номинацията.
„Призовавам Алексей Трифонов да намери достойнство и да се откаже от това срамно назначение. Може да го направи, като не встъпи в длъжност. Така ще покаже, че наистина уважава съдийското самоуправление и колегите си от СГС, които недвусмислено застанаха зад другата кандидатура, която явно го превъзхожда. Ще даде пример, че този пост не е на всяка цена и ще разсее обоснованите съмнения за непрозрачен избор. Алексей Трифонов има още един шанс да покаже, че е истински съдия. И да остане в историята. Животът рядко дава такива възможности.“
Мнозинството във ВСС даде знак за нова атака срещу Лозан Панов, написа Mediapool.
Десет членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет пробваха неуспешно да спретнат другарски съд на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов заради последната му реч на международната магистратска организация в София. Мнозинството в колегията (съставена от 14 членове) постави 14 въпроса на Панов заради позицията му, че съдебната ни система е “затънала в дълбоки зависимости“, а главният прокурор осигурява “чадър“ над своите приятели.
Шефът на ВКС бързо прекрати инициативата, като отказа да отговори. Това обаче е ясен знак за предстояща нова масирана атака срещу Панов, срещу когото бе подготвен опит за импийчмънт в края на мандата на стария Висш съдебен съвет. Тогава мнозинството във ВСС бе озаптено от политическата конюнктура, но сега моментът изглежда подходящ заради обезсилването на мониторинговия механизъм на Брюксел и изтичащия мандат на Сотир Цацаров в прокуратурата. По неофициална информация една от опциите за бъдещата кариера на Цацаров е точно мястото на Панов във ВКС. Шефът на върховния съд вече е на прицел и от антикорупционната комисия на Пламен Георгиев.
България е държавата с най-голяма престъпност, най-много насилие и вандализъм според анкетираните в проучване на Европейската статистически служба Евростат.
Данните са за 2017 година и бяха публикувани днес.
Проучването е направено в контекста на стратегията на ЕС за устойчиво развитие и целù да установи напредъка в страните членки при осигуряването на спокойствието, личната сигурност и достъпа до правосъдие, както и каква е степента на доверие в европейските институции.
Депутатите приеха окончателно бюджета на здравната каса за догодина
Парламентът прие окончателно бюджета на здравната каса с гласовете на управляващите. Той предвижда през следващата година 4.35 млрд. лв., или с 490 млн. повече в сравнение с тази година, да бъдат платени за медицински услуги. Приходите от здравни вноски ще са 2.8 млрд. лв., като в сравнение с очакваното изпълнение през 2018 г. се залагат с 220 млн. лв. повече. Този ръст изглежда напълно постижим заради увеличението на минималната заплата и максималните осигурителни прагове, които водят и до по-високи здравни вноски.
Ветото на президента Румен Радев върху пакета с промени в данъчните закони за следващата година не мина, но сега той е сезирал Конституционния съд за два текста в тях. Единият е свързан с една част от измененията в Закона за митниците, с които се дава право за прекратяване без предизвестие по преценка на шефа на митниците на правоотношенията с директорите на дирекции. Другият е за въвеждането на по-високи данъчни ставки за имоти в курорти в зависимост от използването на имота.
Въпреки значителното повишение на доходите в последните няколко години повече от половината българи (53%) не са могли да се справят с неочаквани финансови разходи през миналата година, показват данни на Евростат. Този дял е значително над средния за ЕС, който е 34%.
Близо 31% от българите, които живеят и работят в чужбина, биха се върнали, други 21% се колебаят. Това показва анкета, проведена от Българската асоциация на софтуерните компании сред повече от 4 хил. души, работещи в над 70 държави.
