SHARE

Неслучайно питахме къде е реакцията на Борисов за химическата атака в Британия, защото и предполагахме, че премиерът може да няма такава.

„Доста години се занимавах с разследване на криминални инциденти. Водил съм не 10, не 100, а доста повече операции. Обикновено в такива случаи никога не е това, което изглежда на пръв поглед“, заяви Борисов в Брюксел пред български журналисти преди началото на срещата на европейските лидери. Същата среща, на която ще се обсъжда реакцията на ЕС срещу случилото се в Британия.

До момента „съмнение“ са изразили гръцкият премиер Алексис Ципрас и лидерът на британската опозиция Джеръми Корбин – и двамата обвързани с Русия по стари комунистически блянове. А каква е причината за тази реакция на българския премиер?

Великата българска ограда по границата ще се ремонтира без обществени поръчки.

Законът за обществените поръчки няма да се прилага за договори за услуги, доставки или строителство, сключвани от възложител по свързани с изграждане и поддръжка на инженерни съоръжения от възпрепятстващ тип с цел опазване на държавната граница. Това решиха депутатите с приемане на изменение на Закона за обществените поръчки на второ четене.

Напомняме, че оградата се превърна в един от най-големите инфраструктурни проекти в страната на стойност около 200 млн. лева.

Борбата с корупцията в България изглежда ще се води от заподозрени в наркотрафик. Става въпрос за Пламен Йоцов, разработван от несъществуващата вече Национална служба за сигурност по съмнения, че е покровителствал наркотрафикант. Той е предложен за член на новосформираната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

Това става ясно от прессъобщение на комисията, в което са посочени номинациите на председателя ѝ Пламен Георгиев за негов заместник и трима редови членове. „Капитал“ с подробности. 

В страната, в която половината завършили гимназия заминават за чужбина, местата в държавни университети са почти толкова, колкото са гимназистите. 

За поредна година всички кандидат-студенти ще имат шанс да бъдат приети в университет, а висшите училища вероятно трудно ще запълнят предвидените бройки за първокурсници. Предвижда се в държавните и частните университети да се обучават 54 731 първокурсници след средно образование при 56 737 младежи, които се очаква да завършат гимназия през май. Само бройките за държавна поръчка са 38 704.

Това става ясно от проекта на решение на правителството за броя на първокурсниците през новата учебна година, пуснато за обществено обсъждане.

Като цяло образователна реформа изглежда няма да има и висшето образование ще бъде на системното си дишане.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.