Президентът на САЩ Доналд Тръмп призна, че е разследван от специалния прокурор Робърт Мълър за възпрепятстване на правосъдието, с това че уволни директора на ФБР Джеймс Коуми и навярно е оказал натиск на множество други ръководители на разузнавателната общност в САЩ да прекратят разследването за това дали има сътрудничество между екипа му и Русия.
Сведенията, че Тръмп е лично разследван, дойдоха след вчерашна публикация на Washington Post, която предшестваше множество твърдения на президента, че той лично не е разследван по случая. Миналата седмица негов “приятел” заяви пред американската преса, че Тръмп възнамерява да уволни и специалния прокурор Робърт Мъклър, но последва заявка от надзираващия случая зам. главен прокурор Род Розенстайн, че той не би го направил освен по основателна причина.
Това означава, че за да уволни Мълър, Тръмп ще трябва първо да уволни Род Розенстайн, с което ще повтори “Клането от събота вечер” на президента Никсън, при което той уволнява главния прокурор, зам. главния прокурор и специалния прокурор, разследващ го по скандала “Уотъргейт”. Възпрепятстването на правосъдието е първото обвинение в импийчмънта на президента Ричард Никсън, който той не дочаква и си подава оставката преждевременно.
Междувременно стана ясно, че зетят му и съветник в Белия дом Джаред Къшнър е обект на разследване за тайни контакти с руски държавници и представители на руската банка ВЕБ. Днес се появи информация, че е възможно зам. главният прокурор на САЩ Род Розенстайн да си направи отвод по случая, тъй като той може да бъде свидетел за това как му е бил оказван натиск да прекрати разследването, съобщава ABC. Розенстайн пое надзора над разследването, след като се оказа, че главният прокурор Джеф Сешънс пропусна да спомене под клетва за няколкото си срещи с руския посланик Сергей Кисляк по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г.
Също така днес стана ясно, че вицепрезидентът Майк Пенс си е наел личен адвокат, който да го представлява по отношение на разследването за сътрудничество между екипа на Тръмп и Русия.
Бившият германски канцлер Хелмут Кол почина на 87 години.
Кол ръководи Германия между 1982 г. и 1998 г., като по негово време бе извършено обединението на Източна и Западна Германия. Той и френският президент Франсоа Митеран бяха движещите сили за създаването на Маастрихтския договор – един от основополагащите документи на Европейския съюз.
Най-големият полицейски синдикат – Синдикална федерация на служителите в МВР, започва подготовка за протести след изказването на вътрешния министър Валентин Радев, че е недоволен от договорката за увеличение на заплатите в системата.
Синдикатите посрещат с „огромно недоумение изявленията на министър Радев броени часове след заседание на Съвета за социално партньорство в МВР“. И посочват, че ще предприемат всички законови действия за защита на социалните права и интереси на полицейските служители и започват подготовка за протестни действия.
От думите на Радев по-рано днес стана известно, че надеждите за по-високи заплати в МВР се оказаха преждевременни. В кулоарите на парламента той заяви, че е недоволен от договорката на заместника му Стефан Балабанов с представителите на синдикатите за увеличение на заплатите, която бе постигната на извънредното заседание вчера на Съвета за социално партньорство на вътрешното министерство.
Големите проекти за модернизацията на армията вероятно ще бъдат прегласувани в Народното събрание, съобщи председателят на парламентарната военна комисия Константин Попов.
Проектите за купуването на нов тип изтребители и кораби минаха през парламента в предишния му мандат, но в момента Министерството на отбраната се опитва в заложените финансови параметри – 2.3 млрд. лева, да вкара и покупката на нови бронирани машини. Това може да стане, ако и трите проекта бъдат разсрочени за дълъг период.
Президентът Румен Радев през последните месеци не спира да натиска правителството до края на годината да подпише сделката за закупуването на шведските изтребители „Грипен“, но управляващата партия досега даде сигнали, че не приема безрезервно проекта, като Попов съобщи, че заедно с военния министър са се срещнали с посланика на Швеция.
Попов обаче обясни, че правителството ще продължи „това, което служебният кабинет започна, но не довърши – допълнителни преговори с трите претендента“.
Спестяванията на главния прокурор Сотир Цацаров и съпругата му Меглена Цацарова, която е нотариус, са се увеличили минимално през 2016 година и от 217 хиляди лева вече са над 225 хиляди лева. Това показва декларацията пред Сметната палата на главния прокурор. Като произход на средствата са посочени наеми и заплати, а влоговете, които са на името на съпругата му, са от „свободна професия”. Цацаров има налични средства в размер на 6 хиляди лева.
Представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов пък е получил голямо наследство от над 20 ниви и ливади и имоти в района на Сатовчна и Гърмен. Председателят на Върховния административен съд Георги Колев е декларирал над 70 хиляди лева налични средства и влог на жена му – Нели Колева, която също е нотариус, за над 50 хиляди лева.
ГЕРБ обяви нови четирима кандидати за съдебния съвет от парламентарната квота, а ДПС номинира двама – зам.-председателя на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев и шефката на столичното следствие Пламена Цветанова.
За съдийската колегия ГЕРБ издигат заместник-председателя на Върховния административен съд и вече веднъж член на съвета – Боян Магдалинчев. Вероника Имова от наказателната колегия на ВКС, която е председател на комисията по атестиране. Номинираните за прокурорската колегия са Калина Чапкънова – административен ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас, и Гергана Мутафова – ръководител на Районна прокуратура – Пловдив. Преди няколко дни стана известно, че Георги Марков от ГЕРБ е внесъл номинацията на Мирослав Джеров – адвокат от 2000 г.
ГЕРБ настоя БСП и президентът да поискат оставката на Пламен Узунов. Ако още днес не призовете Румен Радев да уволни Пламен Узунов от президентската администрация, ще покажете, че острата ви реакция срещу Павел Тенев не е била плод на автентичен граждански рефлекс, а активно мероприятие, с което сте преследвали тяснопартийните си цели, обърна се депутатът Тома Биков към БСП, след като опозицията реагира остро на нацистките поздрави на държавни служители, но мълчи по отношение на снимките, в които антикорупционният секретар на президента Пламен Узунов отдава нацистки поздрав, оправдавайки се, че е било шега на парти с костюми.
България обмисля подготовката на собствена кандидатура за седалище на Европейската агенция по лекарствата. Това заяви министърът на здравеопазването Николай Петров, след като Шрандал е представила кандидатурата на Швеция за седалище на Европейската агенция по лекарствата.
През април служебният премиер Огнян Герджиков заяви, че шансовете на България да стане седалище на ЕМА са малки, затова има идея да кандидатстваме за това заедно с Румъния. В момента седалището на агенцията се намира във Великобритания, която напуска ЕС и се търси нов домакин на ЕМА.
Сто дни преди федералните парламентарни избори консерваторите на германския канцлер Ангела Меркел имат шанс да спечелят най-много подкрепа, сочи социологическо проучване, цитирано от агенция ДПА.
Според Infratest dimap християн-демократите ще съберат 39% от гласовете, а лявоцентристките социалдемократи – 24%.
Европейците вече имат много по-добро мнение за ЕС, отколкото преди година, когато Великобритания реши да напусне съюза, сочи проучване на Pew Research.
Подкрепата за ЕС е нараснала с 18 процентни пункта както в Германия, така и във Франция, където за президент неотдавна бе избран Еманюел Макрон.
В никоя от останалите девет страни, където е извършена анкетата, не е имало повече от 35 процента желаещи страната им да последва британския пример и да напусне съюза. Най-слаб ентусиазъм за ЕС е констатиран при италианците и гърците.
Президентът на Сърбия Александър Вучич номинира за министър-председател Ана Бърнабич, която в момента е министър на държавната администрация и местното самоуправление.
Бърнабич ще бъде първата жена министър-председател на страната и първият премиер с хомосексуална ориентация.
Германия, Франция и Австрия критикуват на най-високо ниво решението на американския Сенат от сряда да бъдат наложени нови санкции срещу Русия, включително такива против цели сектори от руската икономика и срещу компании, партниращи си с руснаците за експортни петролопроводи и газопроводи.
Съвместна декларация подписаха външният министър Зигмар Габриел и канцлерът Кристиян Керн, а в петък и говорителят на канцлера Ангела Меркел каза, че тя е загрижена от възможността да бъдат глобявани европейски компании.
*За изготвянето на този бюлетин е използвана информация от „Дневник“, Mediapool, BBC и Reuters.
Снимка: Bloomberg/Alex Wong
