Вече официално Прокурорска Република България

Вече официално Прокурорска Република България

SHARE

Предложен от Цацаров, мълчаливо одобрен от Борисов, назначен от Радев – Иван Гешев е следващият главен прокурор. Сотир Цацаров ще заем длъжността шеф на КПКОНПИ като се предвижда законова промяна, която ще разшири правомощията на комисията като й даде разследващи функции. И ако досега имахме една прокуратура по съветски модел, без контрол и отчетност, сега ще имаме две.

Добре дошли в Прокурорска Република България.

Първи ще разберат грешката си замесените. Те стават вечни заложници. Сами си го избраха. Въпреки всички предупреждения. Демокрацията е механизъм за защита на основни права, в т.ч. и на управляващите, когато те са нарушени, а не либерална измислица за протести, целяща да клати стабилността. Без демокрация, няма защита на основни права и първи под ножа ще паднат именно управляващите.

Тук припомняме хронологията на избора на Гешев стъпка по стъпка, предвидена надлежно от ТерминалНО с фактите и базирания на тях анализ, които разкриват един по-голям съвършено изпълнен план:

10 юли 2019 г.

Мандатът на Цацаров ще остане под знака на следните брутални провали:

  • аферата Костинброд;
  • фалита на КТБ и провалите на разследанията на свързани с нея фалити и вторичното й ограбване;
  • „ЦУМгейт“ ;
  • „Апартаментгейт“ .

Горният списък е без претенции за изчерпателност, но по него „Терминал 3“ ще резюмира седемгодишния престой на Сотир Цацаров начело на българската прокуратура в следващите дни.

Така или иначе, след около 5 месеца официално приключва мандатът на сегашния главен прокурпр и на 15 юли започва процедура по номиниране на кандидати за поста, за който бившият главен прокурор на Република България Татарчев каза, че “над него е само Бог”, а Цацаров направи всичко по силите си, за да докаже на целия цивилизован свят, че е точно така.

Номинациите ще се правят от членовете на ВСС от прокурорската колегия – 11 на брой. Съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт предложения за кандидатури за главен прокурор могат да правят не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Тези (най-малко) трима членове не могат да правят повече от едно предложение. Това означава, че предложенията могат да бъдат само краен брой – 4.

Приетата хронограма за избора, изготвена от самия обвинител №1, предвижда 4 заседания на ВСС в двуседмичния период между 15 и 29 юли, по време на които могат да се правят предложения.

По всичко личи, че самият Цацаров ще играе най-важната роля при издигането на предложенията. Той и неговите политически покровители са доказали отдавна, че владеят напълно прокурорската квота на ВСС. Знае се, че предпочитаните кандидатури от Цацаров и статуквото в съдебната власт на този етап са две: на заместник главния прокурор към ВКП Иван Гешев и на заместник главния прокурор към Националната следствена служба Борислав Сарафов.

Любопитно обстоятелство между другото е, че двамата са завършили един и същи курс във Висшия институт на МВР (напоследък наричан иронично “Магнаурската школа”) през 1994 г. Били са състуденти, а според някои били и близки приятели.

Гешев и Сарафов – компрометираните кандидати на компрометирания Цацаров за нов главен прокурор

10 септември 2019 г.

Спомняте ли си какво гласеше разпоредбата на чл. 1 на т.нар. “социалистическа” или “Живковска” конституция на “Народна” република България, приета през 1971 година?

Член 1
(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.”

Разпоредбата беше изменена в началото на 1990 г. след вътрешнопартийния преврат в комунистическата партия и отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., както и последвалите масови протести в подкрепа на демократизацията, започнала в целия социалистически лагер по същото време.

Оттогава страната ни има нова конституция и съществуването на Живковската, слава Богу, вече е немислимо – “социалистическата държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа” (с главно “Р”!), “ръководната рола на БКП”, “развитото социалистическо общество” – всички тези неща останаха безвъзвратно в миналото. Или поне така ни се струва?

Има нещо обаче, което си остана непроменено от онзи ноемврийски следобед на 1989 г. до днес. Сещате ли се за какво става дума?

Лесно е – отнася се само за българската прокуратура!

До днес прокуратурата си оставa единна и централизирана йерархична система. По съветски образец.

Цацаров дори не прикри намеренията си да ползва Борисов за “заложник” в политическия смисъл на думата, като промени първоначално определената дата (14 ноември 2019 г.) за окончателно гласуване на кандидатурите за главен прокурор във ВСС и я „издърпа“ само дни преди изборите за кметове и общински съветници.

И ето как Цацаров си спретна Костинброд 2.0, след като игра главна роля в Костинброд 1.0 и докато се готви да оглави КПКОНПИ. Защото какво друго му остава да прави? Да стане зам. главен прокурор, след като 7 години е бил главен? Твърде ниска топка за Цацаров… Да оглави Инспектората на ВСС? Малко е… А междувременно вече се подготвят промени, които да дадат на КПКОНПИ и разследващи функции, за да стане комисията съвсем по мярката на бившия главен. Понеже досега България нямаше една прокуратура по съветски модел, вече ще има две.

Прокурорски преврат

11 септември 2019 г.:

Изборът на главен прокурор в България влезе в последния си, решителен етап. На 24 октомври 2019 година (само след около месец и половина!) ще се проведе окончателното гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС). Изборът, както добре знаем, вече е предрешен. Има един-единствен кандидат – кадърът на “Симеоновската школа” и действащ заместник главен прокурор – Иван Гешев. Всичко е подготвено за неговото избиране. Прокурорската колегия във ВСС излезе с единодушна и предрешена кандидатура. Само неговото име е в “бюлетината”. Мнозинството в пленума на ВСС е предизвестено. Ако няма драстични протести и всенародно неодобрение, Гешев ще бъде новият главен прокурор на Република България. За следващите 7 (седем) години и без никакъв изглед в прокуратурата да се случи така необходимата реформа… С този главен обвинител начело няма как да има независим орган, който да го контролира, няма как да се ликвидира единоначалието и бруталната йерархична и кариерна зависимост на повече от 2000 прокурори и следователи в страната. Те ще си останат “роби на Гешев” и няма да могат да изпълняват функциите си. Вместо това те ще трябва да се подчиняват на всичко, което “Главният” им нареди, без да могат и думичка да промълвят срещу неговите заповеди.

Цацаров е в режим на кризисни действия.

Действията на главния прокурор не закъсняха. Председателят на сдружение „Русофили“ в България, Николай Малинов, бе обвинен в шпионаж, а руският гражданин, о.з. генерал Леонид Решетников, получава забрана да влиза в България. Самият Сотир Цацаров обяви това на пресконференция, която трябваше да даде повече информация за вчерашните разпити на представители на сдружение „Русофили“. Малинов бил задържан, а вече бил и обвиняем. Освободен е с парична гаранция от 50 000 лв. и със забрана да напуска страната (коя страна, за Бога, той всъщност е руски гражданин!). Според прокуратурата Малинов бил свързан с организации в Русия. Цацаров цитира две такива организации – „Двуглав орел“ и РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания, оглавяван доскоро от Решетников).

Защо сега изведнъж прокуратурата започна разследване за неща, които са се случили преди повече от 3 години и непосредствено касаят избора на действащия президент Радев?

Най-логичният възможен отговор е следният. Президентът Радев е единственото институционално препятствие, което стои между Иван Гешев и утвърждаването му като главен прокурор на страната ни. Кристално ясно е, че българското задкулисие вече е осигурило мнозинството в Пленума на ВСС, който ще заседава на 24 октомври 2019 г. Гешев ще бъде избран. Но какво следва оттук нататък?

Отговорът на този въпрос намираме в разпоредбата на чл. 129, алинея 2 от Конституцията, изменена вследствие на т.нар. “исторически компромис”:

Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.”

Очевидно президентът разполага с правомощия да върне кандидатурата на Гешев на Пленума на ВСС, но ако тя бъде гласувана повторно, той няма право да откаже назначаването му.

В разпоредбата има една много важна празнота. Всички конституционалисти, с които „ТерминалНО“ се посъветва, бяха единодушни. В разпоредбата няма краен срок, в който президентът трябва да издаде указа за назначаването на Гешев, ако бъде сезиран повторно с акта избор на Гешев. Това значи, че Радев би могъл да забави безкрайно много указа за назначаването на Гешев и той няма да може да встъпи в длъжност. Ако го направи, Радев не нарушава конституцията.

Това всъщност е мястото, където Цацаров и стоящото зад него статукво го “стяга чепикът”.

Шпионският гейт именно днес цели да гарантира избора на Гешев. За съжаление

24 октомври 2019 г.:

Както неведнъж писа ТерминалНО – изборът на главен прокурор е предопределен отдавна и никой няма никакво съмнение КОЙ ще е той. Днес това бе официано легитимирано с окончателното гласуване в пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС). Eдин-единствен кандидат – кадърът на “Симеоновската школа” и действащ заместник-главен прокурор – Иван Гешев бе избран с 20 на 4 гласа.

Но както ТерминалНО написа, важността на този стратегически избор е толкова голяма, че Цацаров извади големия коз и си осигури стратегическо предимство в “преговорите” с Румен Радев и заедно с Гешев задейства плана си за изнудване на президента. Председателят на сдружение „Русофили“ в България, Николай Малинов, бе обвинен в шпионаж, а руският гражданин, о.з. генерал Леонид Решетников, получи забрана да влиза в България.

Ударът срещу Решетников (бившият резидент за България на съветската КГБ и доскорошния “отговорник” за страната ни в рамките на агресивната и деструктивна антибългарска политика на Путин като шеф на Руския институт за стратегически изследвания) и Малинов всъщност беше удар срещу действащия български президент, защото нашата медия още през 2016 година написа, че изборът на Радев е всъщност изборът на Решетников и Путин. Много лесно може сегашното “руско разследване” да се разшири, така че да обхване например бившия началник на кабинета на президента – Иво Христов Петков (сега евродепутат) и най-близкото му обкръжение – за да се стигне и до самия Радев.

Прокуратурата разчита на слабата ни обществена памет, тъй като това вече се е случвало. През 2013 г. тя заплашваше единствения институционален противник на правителството на Орешарски – президента Росен Плевнелиев – именно с импийчмънт. Позволи си дори да наруши конституцията като образува наказателно дело срещу действащ президент. По-късно Цацаров дори се извини за това.

Тогава, обаче, Плевнелиев удържа на натиска, а и нямаше никакви формални основания да се опасява, тъй като никъде и с нищо не беше пристъпил рамките на закона.

Прогнозата на ТерминалНО е, че Радев е достатъчно уплашен от Цацаров и Гешев и възможността да му спретнат разследване за държавна измяна. Въпреки огромните обществени нагласи срещу предизвестения избор на главен прокурор, президентът няма дори да върне избора на ВСС, с каквото право разполага по Конституция.

Нека да не очакваме Радев да заеме правилната страна в един остър и значим обществен сблъсък. Той отдавна е показал, че е боязлива марионетка на статуквото. Има и една малка подробност, наши източници също потвърдиха, че шефът на охраната му от НСО е братът на Гешев. Но това е само малка подробност…

Не очаквайте Радев да върне указа за назначаването на Гешев

13 ноември 20019 г.:

Цацаров е фаворит за позицията шеф на КПКОНПИ, потвърждава „Свободна Европа“ от три независими източника това, което ТерминалНО написа на 10 септември, цитирайки свои източници:

„И ето как Цацаров си спретна Костинброд 2.0, след като игра главна роля в Костинброд 1.0 и докато се готви да оглави КПКОНПИ. Защото какво друго му остава да прави? Да стане зам. главен прокурор, след като 7 години е бил главен? Твърде ниска топка за Цацаров… Да оглави Инспектората на ВСС? Малко е…“

НО! И тук идва още по-сериозното предупреждение, което медията ни отправи тогава:

„Междувременно вече се подготвят промени, които да дадат на КПКОНПИ и разследващи функции, за да стане комисията съвсем по мярката на бившия главен. Понеже досега България нямаше една прокуратура по съветски модел, вече ще има две.“

Това се случва, след като Румен Радев върна указа за назначаването на главен прокурор, като не посмя да отиде по-далеч, а именно да сезира Конституционния съд. „Без сезирането на КС, за да се изясни какво точно предписва чл. 129, ал. 2 от Конституцията и това на какви основни изисквания за прозрачност и демократичност трябва да отговоря излъчването на кандидатите за Председател на ВКС, ВАС и Главен прокурор, връщането на кандидатурата за Главен прокурор, за да бъде механично прегласувана от чугуненото мнозинство във ВСС, няма особен смисъл. Чисто символен акт, който не разкрива реална възможност за нова процедура и излъчване на друга кандидатура.“, коментира преподавателят по право от Софийския университет доц. Христо Христев.

Така още тази седмица се очаква експресното прегласуване на единствения номиниран и избран от ВСС за поста в лицето на Гешав, както Цацаров многократно се закани, че ще се случи като предупреждение за безсмисления акт по връщането на неговия указ от страна на президента.

20 ноември 2019 г.

Висшият съдебен съвет (ВСС), в своя пленарен състав от двете колегии (съдийска и тази на прокурори и следователи), на 24 октомври 2019 година избра (с мнозинство 20 “за” срещу 4-има “против”) за главен прокурор на републиката Иван Гешев, който беше и единственото предложение в една несъстояла процедура по избор. Несъстояла се, тъй като прокурорската колегия на ВСС дори не пожела да внесе второ предложение, за да създаде поне привидно усещането за ибор. След избора на 24 октомври 2019 г. президентът Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването на Гешев. Въпреки, че не е задължен, публикува и изрично мотиви за отказа си.

ВСС се събра и отново с мнозинство на 20 срещу 4-има моментално препотвърди избора на Гешев. Направи го демонстративно набързо и недемократично, умишлено нагло. Дори си позволи да назидава и дори публично да заплашва двамата най-упорити и решителни противници на статуквото в съдебната власт в този състав на ВСС – председателя на Върховния касационен съд (ВКС), Лозан Панов и съдията от Върховния административен съд, Атанаска Дишева. 

За пореден път припомняме разпоредбата на чл. 129, алинея 2 от Конституцията, изменена вследствие на т.нар. “исторически компромис” през 2015 г.:

“Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.”

Пак за пореден път обръщаме внимание на факта, че разпоредбата има една много важна празнота. Всички конституционалисти, с които се посъветвахме, бяха единодушни. В разпоредбата няма краен срок, в който президентът трябва да издаде указа за назначаването на Гешев, ако бъде сезиран повторно с акта избор на Гешев. Това значи, че Радев би могъл да забави безкрайно много указа за назначаването на Гешев и той няма да може да встъпи в длъжност. Ако го направи, Радев не нарушава конституцията. Така, както и Росен Плевнелиев не наруши конституцията, бламирайки клетвата на Венета Марковска в Конституционния съд.

Радев има и още един вариант, за да отложи назначаването на Гешев. Такъв вариант е и сезирането на Конституционния съд (КС), което президентът може да направи по всяко време. Поводи за това има предостатъчно. Възможен въпрос до КС би могъл да бъде, трябва ли ВСС да повтори цялата процедура по избора на главния прокурор, след като президентът е отказал веднъж назначаването. Съществува ли противоречие между Закона за съдебната власт и Конституцията в това отношение.

За осъществяване на своите правомощия, нека да не забравяме, че президентът разполага и с един много важен имунитет, уреден в първата алинея на чл. 103 от Конституцията – той и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции. Има две много важни  изключения в този имунитет – държавна измяна и нарушение на Конституцията. Но дори и тогава, обаче, обвинението се повдига не от прокуратурата, а по реда на процедурата за импийчмънт – от най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. С други думи, на пръв поглед президентът е неподвластен на прокуратурата. Тя не може да образува наказателни производства срещу него. 

Ето как ПРБ може да прикачи към “руското разследване” и самия президент. А това вече би било “държавна измяна”. Цацаров и Гешев всъщност действат спрямо президента по изпитания маниер, за който народът ни казва: “Думам ти дъще, сещай се, снахо!” Повдигайки обвинение на Малинов, всъщност те отправят предупреждение към Радев.

НО! Какво НЕ прави Радев в казуса “Гешев”

SHARE