SHARE

“Преградите създават разделение наместо да насърчават истинския прогрес у народите, а разделенията рано или късно водят до сблъсъци.”

Различният папа, съвременният папа, прогресивният папа. Преди четири години на 13 март 2013 г. Хорхе Марио Берголио встъпва като новия римски папа Франциск I.

Той си постави за цел да покаже истинския смисъл на църквата – тя е извор на състрадание, а не назидание, тя е открита, наместо потайна, източник на мъдрост, а не на догми.

Това е папата, който зове “да се строят мостове, а не стени”. Подбрали сме някои от неговите послания за изминалите години.

Слуховете и всяването на страх са тероризъм

Често съм говорил за слуховете като “тероризъм”, чрез който може да убиеш човек с езика. И ако това се отнася до отделните личности, в семейството или на работа, още по-вярно е за журналистите, защото гласът им може да достигне до всички и това е много мощно оръжие. Журналистиката трябва винаги да зачита човешкото достойнство. Публикуваната днес статия утре ще бъде заменена с друга, но животът на човек, несправедливо оклеветен, може да бъде унищожен завинаги. Разбира се, критиката е правилна и дори бих казал – необходима, както и изобличаването на злото, но те винаги трябва да се правят, като се зачитат другият, неговият живот и неговите чувства. Журналистиката не може да се превърне в “оръжие за унищожаване” на хора и дори народи. Нито пък тя трябва да подклажда страх от събития като принудителното бягство на хората от война и глад.” 

Цялата реч на папа Франциск за журналистиката може да намерите тук.

За Големия взрив и теорията на еволюцията

“Когато четем за Сътворението в Битие, рискуваме да си представим Господ като магьосник с вълшебна пръчка, който е способен да стори всичко. Но това не е така. Той е създал човеци и ги е оставил да се развиват според вътрешните закони, които е дал на всеки, за да достигнат върха на своя потенциал”, заяви през 2014 г. папа Франциск.

“Теорията за Големия взрив, която днес приемаме за сътворението на света, не противоречи на намесата на божествения създател. Напротив, той го изисква.

“Еволюцията в природата не е в противоречие с идеята за креационизъм, защото еволюцията предлога сътворението на същества, които еволюират.”

Колко пъти сме чували хора да казват “но да бъдеш такъв католик, та по-добре да си атеист”?

Какво е скандал? Скандал е да кажеш едно нещо и да направиш друго, това е двуличен живот, двуличен. Напълно двуличен живот: “Аз съм голям католик, винаги ходя на служба, принадлежа към тази и онази общност, но животът ми не е християнски, не плащам на работниците справедлива надница, експлоатирам хората, нечисти са ми делата, пера пари…”. Двуличен живот. И толкова много християни са такива и тези хора скандализират останалите. Колко пъти сме чували хора да казват “но да бъдеш такъв католик, та по-добре да си атеист”.  Това е то скандалът. Така унищожаваш, така потъпкваш. И това е ежедневие, достатъчно е да гледаме новините по телевизора или да четем вестници. Във вестниците има толкова много скандали, а го има и на скандалите се обръща огромно внимание. И със скандалите идва и унищожението.

Още от речта на папа  Франциск за скандала може да намерите тук.

За атеистите и рая

“Питате ме дали християнският Бог прощава на онези, които не вярват и които не търсят вярата. Ще започна, като кажа – и това е основополагащо, – че милостта на Господ е безгранична, стига да отидете при него с искрено и разкаяно сърце. Въпросът за онези, които не вярват в Бога, е да следват своята съвест. Грехът дори за неверниците съществува, когато хората не следват собствената си съвест.”

Популизмът е зло

“Популизмът е зло и завършва лошо, както показа миналият век”, заяви Франциск тази година в интервю за Die Zeit.

“Кризата подбужда страна, напрежението. По мое мнение най-явният пример за европейски популизъм е Германия през 1933 г. Хора, въвлечени в криза, загубили своята идентичност, докато не идва харизматичният лидер и не обещава да им я върне. И той ги дарява с извратена идентичност и всички знаем какво се случва.”

“Във времена на криза на нас ни липсва преценка и това за мен е общият знаменател… Затова винаги се опитвам да кажа: говорете помежду си, говорете един друг.”