Полагам сериозни усилия да се въздържам от излишни въпроси и коментари относно тази извънредна одисея, в която живеем вече повече от две седмици. Влагам и всичко от себе си, за да бъда дъблоко проникнат от позитивизъм и вярва в разума и непогрешимостта на всички тези сановници, които вземат някакви решения за това кое как да се прави и да не се прави в условията на извънредно положение и борба с разпространението на COVID-19. Избягвам да вземам, каквото и да е отношение към мерките, които уж следва да се отнасят към съществото на здравния проблем, позволявам си да коментирам елементи на общата управленска неадекватност на правителството, особено относно икономическите ефекти на ситуацията.
Въпреки цялото ми желание да вярвам, че разумни и компетентни хора, управляват извънредната ситуация, в която живеем, здравият разум все пак ми нашепва някои притеснителни въпроси:
1. Има ли някъде в Балканска Банания, сред тези дето решават какво може и какво не заради COVID-19, хора, които могат две седмици да поддържат ясни, последователни и взаимосвързани решения по един въпрос? Решения, които видимо носят някаква свързана логика и са взаимно логически обусловени. Например, кой може и кой не може да излиза? Кога се излиза и къде се излиза? Кога се носи маска? Трябва ли масово тестване или не трябва масово тестване?
2. Има ли някъде в Балканска Банания, сред тези дето решават какво правим, за да не умре една сериозна част от народонаселението от COVID-19, някаква дори минимална група хора, които имат малко по-широк поглед и картина върху нещата, по-разгърната идея какво се случва тук в условията на извънредно положение, каква последователност от мерки се вземат, в кой момент, коя след коя, спрямо какво развитие и интензитет на разпространение на COVID-19? Някаква стратегия и тактика за тази „война“ има ли изобщо? Или решаваме ден за ден, според това, откъде каква идея изскочи, какво се напише нейде по света, че работи, не работи, трябва или не трябва да се прави?
3. Възможно ли е някак в Балканска Банания, тези чиляци, дето се опитват да управляват епидемичната криза с пресконференции, да говорят като хора човечни, като хора нормални? Спокойно, убедително, с емпатия и човещина. С ангажиращ и приобщаваш речитатив. Като нормални хора на нормални хора, а не като възпитатели в дом за умствено изостанали на идиотите, настанени в дома…
4. И накрая, как, по Дяволите, някой вменяем човек смята, че може да налага мерки на ограничения, особено гарнирани с нечувани и противоправни глоби, докато оставя някаква сбирщина стари ченгета в черни рокли, подвизаващите се като „Българска православна църква“, да нарушават пред очите на всички, безпардонно и демонстративно, всички ограничения и мерки, които се вземат за спиране разпространението на вируса? И от това нищо не следва. Следват клетви и молби, преговори на официалните органи на публична власт, с едно от вероизповеданията в България (по Конституция светска държава), вероизповедание което отказва демонстративно да спазва мерките на карантина, докато разни сановници в униформи ни плашат от сутрин до вечер с пресконференции, какво ще се случи, ако не спазваме поредната мярка, която са измислили, изменили, променили, допълнили, днес и тази седмица…И нещо повече, един Барба Ганьос, който по съвместителство ни е министър председател, обявява най-безпардонно, че ограниченията и общите закони не важат за ченгетата в черни рокли, защото те си говорили с Господ…ама ние дето ги спазваме какви сме? Глупаци?…ами айде всичките тези персонажи от миналото на един влак и нейде в Централна Азия или Центарлна Африка, ако може. Защото подобно поведение подобава за такива ширини…Тук все още е Европа. И ако допускаме това да продължава, накрая всички ще стигнем в Централна Азия или Централна Африка. Напълно заслужено. И само физически ще се намраме на картата на Европа…
Та, колкото и позитивизъм да имаме, колкото и да искаме да възприемаме случващото се управление на кризата с COVID-19, като един истинки триумф на компетентността, разума и управленската отговорност в Балканска Банания, едни такива проблеми все пак не ни позволяват да избягаме от усещането, че живеем в някакво стихийно упражнение по управление на учебна държава в условията на епидемия, без ясна идея на тези чиляци, дето си играят на управление, министри, щабове, къде и как точно трябва да стигнем…
Иначе, ще носим „маска“, както и досега. Въпреки че никъде не е дефинирано, какво всъщност и точно означава „маска“ за целите на страховитото задължение, гарнирано с 5000 лв. глоба. И няма да задаваме въпроса: кой гений на извънредните мерки в извънредно положение налага такива задължения, без да е обезпечил достатъчно „маски“ за 7 млн. граждани, каквото и да е точно определението за „маска“…Все пак живеем в Балканска Банания, където „законът е врата в полето, през която само глупаците минават“…
Препубликувано от Фейсбук. Статусът е писан на 30 март 2020 г.
