Един стар рекламен слоган на уиски твърдеше, че „Традициите не са това, което бяха“. В прокуратурата обаче не го знаят. Поредният избор на градски прокурор на София протече точно като предходните – без изненади. Той силно напомня избора на Николай Кокинов. След като той се провали с делото за убийството на Андрей Луканов, застана на чело на градската прокуратура. Христо Динев пък, като шеф на СРП (Софийска районна прокуратура) отговаряше за разследването по незаконното подслушване в Банкя. Вместо прокуратурата да образува дело за търговия с влияние, поради съмнения, за каквато беше отстранен Кокинов, тя започна да разследва кой е записал разговора му с Бойко Борисов и Мирослав Найденов.
На 27. 07 2016 година за административен ръководител на най-голямата прокуратура в България беше избрана Емилия Русинова. Сега тя трябва да ръководи дейността по разследването на политическа и икономическа корупция, злоупотреби с евро средства, разследванията на лица с имунитет (членове на Министерския съвет, депутати и магистрати). Русинова беше предпочетена от прокурорската колегия на ВСС (Висшият съдебен съвет) пред следователя Бойко Атанасов. Този избор едва ли учудва някой, защото начело на СГП (Софийска градска прокуратура) Атанасов би се превърнал в директна заплаха за главния прокурор Сотир Цацаров. Градският прокурор на София е единственият, който има правомощия да повдигне обвинения на главния прокурор.
За биографията на Бойко Атанасов може да се пише много. Тук няма да се спрем на опитите му за борба с корупцията в съдебната система – те са ясни и очевидни. Първата осъдителна присъда срещу организирана престъпна грипа, която е постигната от СГП (Софийска градска прокуратура) е след разследване водено от Атанасов. Групата на „Недосегаемите“, ръководена от Владко Лазаринов Димитров, сключи споразумение с прокуратурата, в лицето на Иван Гешев. Петима се признаха за виновни, като част от ОПГ за данъчни престъпления. След тази осъдителна присъда кариерата на Гешев се разви главоломно и днес той е ръководител на Специализираната прокуратура. Гешев е четвъртият, включен по делото прокурор. Именно той сключва одобрената от съда сделка, предшестващите го обвинители в този казус – Юлия Христова и Явор Димитров са „изолирани“ от разследването след решение на ръководството на СГП.
Прокурорът от ВКП (Върховна касационна прокуратура) Ваня Несторова дава методически указания по това разследване. Въпреки нейните указания, прокурор Гешев разделя разследването по цветове на класьорите, в които са разделени томовете му на две дела. Според източници близки до разследването, преди влизането на Гешев, „Недосегаемите“ са били готови да сключат споразумение със седем ефективни присъди. След вещата намеса на новоизбрания ръководител на Спец. прокуратурата, присъдите са четири условни и една ефективна. По отношение на няколко от привлечените като обвиняеми лица по това дело, Гешев не се е произнесъл.
Може би към този негов пропуск отношение има фактът, че „Недосегаемите“ обслужват реални дружества с огромни обороти, които са близки до различни политически формации. След като делото е разделено и в частта му за ОПГ прокуратурата постига осъдителна присъда, Гешев пропуска да се произнесе за събраните веществени доказателства, сред които и едни 820 000 лева. Сумата е запорирана със съдебно решени поради съмнение за „пране на пари“. С пропускът на Гешев ПРБ (Прокуратура на Република България) и КОНПИ (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество) са се отказали да отнемат имущество, придобито от престъпна дейност в полза на държавата.
На 05. 04. 2013 година прокурорите Иван Гешев и Любка Кръстева се отказват да повдигат обвинения за данъчни престъпления срещу групата, която вече се е признала за виновна и е осъдена за такива.
„Амнистия“ по това дело получават Борислав Христов, Владко Димитров, Желяз Иванов, Ясен Савчовски, Камелия Господинова, Стоян Стоянов, Валентин Крумов и Румен Лазаров. Последният по онова време е водещ вносител на земеделска техника. Скриването на тези „успехи“ на прокуратурата от обществото гарантира кариерното развитие на Гешев. Отказът на прокуратурата да осигури прозрачно разследване и възмездия за извършителите на данъчни престъпления ощетява националния и европейския бюджет.
Новоизбраният градски прокурор на София Емилия Русинова също не може да се похвали с резултати в съдебните зали. Едно от последните дела, по които е работила е това за ОПГ от митничари на ГКПП „Капитан Андреево“. По него Русинова три пъти сключва споразумение с четирима души от ОПГ-то – корумпирани митнически служители. Според него трябва да се наложи условно наказание на извършителите. Три различни състава на Специализирания наказателен съд връщат споразумението. Един от мотивите на съда е, че то противоречи на морала и закона.
Тези действия се случват през мандата на настоящия главен прокурор Сотир Стефанов Цацаров. Делото за ГКПП „Капитан Андреево“ е било обект на проверка от инспектората на ВСС. Тя започва след сигнал на Бойко Атанасов, който е един от водещите следователи по това разследване. Магистратът алармира, че Русинова е уговаряла него и останалите следователи да не се изготвят веществени доказателствени средства от експлоатираните СРС-та по делото. На практика Атанасов алармира, че е бил уговарян да не се съгласява да бъдат изготвени преписи от разговорите на част от разследваните за корупция лица. Инспектор Мария Нейкова приключва проверката със становище да се спазват сроковете…. Делото и до настоящия момент е „на трупчета“ при прокурор Дукова от спец прокуратурата.
