Рядко използваме „дворцова интрига“ в буквалното значение на думата, но в Бъкингам имаме истинска игра на тронове между най-дълго управлявалия монарх на Обединеното кралство кралица Елизабет II и най-дълго чакащия престолонаследник – принца на Уелс Чарлз.
Най-високопоставеният дворянин, личният секретар на кралицата сър Кристофър Гайд, напуска позицията, след като влиза в сблъсък с принц Чарлз и брат му херцога на Йорк. За първи път откакто кралица Елизабет II е коронована, неин служител е отстранен от двореца и това е кулминацията на политическата битка между нея и престолонаследника, предава в. Times.
Причината за спора е как ще бъде предадена властта от 91-годишната кралица на нейния 69-годишен син. Служители на Бъкингамския дворец споделят пред изданието, че принцът иска да „забърза“ плановете, като заеме по-централна роля в кралските събития през следващите години.
Целта на Чарлз е, изпълнявайки повече от кралските церемонии и традиции, да покаже, че е крал в очакване. Ако стане крал, то Чарлз ще е най-възрастният монарх, който е бил коронован в британската история.
Напрежението между сър Кристофър и принца на Уелс идва, след като през май тази година съпругът на кралицата и баща на Чарлз – принц Филип, обяви, че няма да изпълнява повече публичните си задължения поради 96-годишната си възраст. Тогава сър Кристофър държал реч, в която призовал и двете свити, тази на Елизабет и тази на Чалрз, да застанат зад кралицата.
„Когато това бе казано на Чарлз, той побесня и отиде да види майка си“, твърди анонимен източник на Times. „Това просто не е възможно и Гайт трябва да си отиде.“
Чарлз може и да иска по-голяма роля и е възможно да иска дори да бъде коронован преди кончината на кралицата, но това е слабо вероятно да се случи и има важна причина за което – нейната абдикация или смърт навярно ще задействат референдуми за република в поне няколко от владенията ѝ.
Елизабет II не е монарх само на Обединеното кралство. В списъка с владенията влизат 16 държави от старата Британска империя, сред които и Канада, Австралия, Нова Зеландия.
И в последните години в тях се води спор дали те да не станат републики и да се откъснат от връзките си с Лондон. Австралия вече проведе референдум за това дали да стане република през 1999 г. (който кралицата печели с 55 на 45%), като днес и сред двете партии има настроения за ново допитване „в обозримо бъдеще“ (евфемизъм за момента, в който Елизабет няма да бъде кралица). Подобни силни настроения има и в Нова Зеландия, Ямайка, Барбадос, Тувалу и Сейнт Винсент и Гренадини.
На всички тези места обаче републиканските движения са били пресичани от голямата популярност на Елизабет II, като тя рядко се е намесвала пряко във вътрешните дела на владенията си. Едно от изключенията е констититуционната криза през 1975 г. в Австралия, когато сенатът отказва да гласува бюджета на премиера и назначеният от кралицата генерал-губернатор освобождава премиера, назначава неговия опонент и насрочва нови избори със съгласието на Бъкингам.
Основното, което крепи монархията, е, че Елизабет II е обичана от своите народи. Това не може да се каже със същата сила за Чарлз, над който винаги ще тегне трагичната история с бившата му съпруга принцеса Даяна. До такава степен, че през годините е имало спекулации, че короната трябва да премине направо при неговия син – принц Уилям, който има далеч по-голяма популярност от своя баща.
Засега Чарлз изглежда като сигурния наследник на короната, но вероятността да я получи преждевременно изглежда малка, тъй като много е заложено на картата.
