От убийството на руския посланик в Турция, което само по себе си е терористичен акт и много, ама много лош знак, си вадя няколко извода:
– че посланикът е нямал охрана;
– че са го пазели нашите толупи от НСО, но на турския Енимехмедов не му е засякъл пистолетът.
Извън шегите си спомням как навремето в Бургас застреляха турския консул пред дома му. По това време за това не се пишеше, защото убийства нямаше. Но хората говореха. Говореха, че са го убили кюрди, но след години се оказа, че са били арменци.
По същото време камион се вряза в множеството на коледен базар в Берлин, уби 12 и рани 50 души. Трима са били ранени при стрелба в района на ислямски център в центъра на Цюрих.
Изобщо по целия свят има някакви луди и въоръжени хора, които убиват други хора, а после хората на убития убиват убийците, а те от своя страна убиват други и така до края на света.
Но друго исках да кажа. Обикновено убийците са обявявани като удобните врагове, а след време не се оказва съвсем така. Но тогава вече няма значение. Защото големите момчета (и от двете страни) вече са наредили пъзела си.
А на нас ни остава само да дращим тук и да приемаме ограничаването на свободите ни за сметка на сигурността ни. И накрая ще загубим и двете. Дори си мисля, че ние сме вече в края.
За финал ви давам част от официалната експертиза от Хитрино: „Горяща печка на дърва е причината за взрива на цистерните“.
В края сме, казах ви, вече дори не се стараят да измислят правдоподобни оправдания.
