SHARE

Големият победител на изборите в Чехия е Андрей Бабиш, но това също така бе огромна победа за антисистемните партии, които изместиха всички традиционни партии в страната.

По време на предизборната кампания темата за Европа и нейното бъдеще не е била силно засегната, но въпреки това първите три победили партии са в една или друга степен евроскептични.

А самият Андрей Бабиш е „нашият Берлускони“, както го нарича бившият кмет на Прага Ян Касл. Наричан е също „Чешкият Тръмп“ и „Новият Орбан“.

С победата на Бабиш в Чехия може да има едно последствие за Европа – Унгария и Полша повече да не са изключението, неразумните, разрушителите.

Оттук насетне унгарският Орбан и полският Качински имат нов съюзник в лицето на Андрей Бабиш, те отдавна поддържат и топли отношения с българския Бойко Борисов. Към тях може и да се присъедини младият 31 г. победител от австрийските избори Себастиан Курц, който имаше не по-малко радикално послание.

Въпреки това след изборите Курц побърза да съобщи, че разглежда различни варианти за коалиция, а не само със създената от нацисти „Партия на свободата“, както и че е силно проевропейски. Още не е ясно кой път ще избере най-младият европейски лидер.

Така или иначе в Европа се очертава политически блок, или по-скоро коалиция на Източния блок. Основното послание на тези страни е – имигрантите вън. Основната им политика – да строим стени и Европа да ни дава пари.

Това не е консервативна политика, нито е дясна политика. Няма нищо дясно в затварянето от света, нито в преследването на бежанци, затварянето на университети и демагогията, разпространяваща конспирации и насаждаща омраза към ЕС. Даже новото попълнение в състава Андрей Бабиш и неговата партия ANO са членове на европейските либерали от ALDE (както и ДПС).

Това е коалиция на популизма, която може в бъдеще да се превърне в проблем за Европа. А може и нейните лидери, уплашени, че ще останат периферия, да склонят да си сътрудичат с останалата част на ЕС.

След трагикомичните преговори по напускането на Британия и победата на Еманюел Макрон във Франция – Европа изглежда запътила се уверено към ново бъдеще – със или без своите обструкционисти.

И въпросът е какво ще правят тези обструкционисти? Особено предвид факта, че им липсва всякаква реална визия за страните им и континента?

***

В интервю с легендарния кмет-реформатор на Прага Ян Касл на Константин Павлов-Комитата  бе засегната именно темата за „нашия Берлускони“.

Ян Касл:

Междувременно се роди едно движение, което се казваше ДА 2011 (ANO 2011). Това е нашият Берлускони, господин Бабиш. Финансист, медиен магнат, паралия, най-богатият чех или словак, най-богатият човек в Чехия. И този човек тръгна с посланието „Всички крадат, а ние не“ и аз му повярвах, че няма да краде. През януари 2014 г. той дори се опитваше да ме привлече за кандидат – „Ще ми бъдеш кмет. Ще спечелим“. А аз му казвам „Разбира се, няма проблем“, защото не го познавах. Но ми трябваха два месеца, за да разбера за какво става дума и избягах. И изборът беше точно такъв тогава – да изберем тези нови матадори, които дори нещо поназнайват или тези безнадеждни мошеници, предишните. Някои от тях крадяха повече, някои крадяха по-малко, а някои просто се маскираха или виждаха всичко, но не протестираха. Но подпомагаха, съучастваха в кражбите. Или пък ще изберем тези, с чистите ръце, с биещото сърце, които казват „Ние ще го направим по друг начин“. Оказа се, че само с ентусиазъм, но без способности не се получава. И че и двата варианта могат да бъдат еднакво унищожителни, както корумпираният режим, който ще окраде всичко, така и новите, които ще си счупят играчките, защото не знаят как да си играят с тях.

Значи не е проста работа.

Не е проста работа. Изборът не е „да“ или „не“. Не е черно или бяло. Срам ме е, че стана по начина, по който стана, с този Бабиш. Има много „ако“. Просто, ако господин Бабиш не беше господин Бабиш, ако беше демократ, а той не е, ако ми беше дал свобода, а аз имах готов екип от 10 човека, плюс разни партийни членове на ДА, които бяха вече там от 2–3 години. И аз им казвам, аз ще ви обуча и за четири години ще се научите и ще бъдете компетентни. И трябва да учите, това е нормална работа като всяка друга работа, като започнем от законите, как се управлява град, как се развива, как се прави в чужбина. А те отхвърлиха всичко. Аз се бях приготвил какво да обяснявам, как ще променим нещата. Когато влязох в тези неща през 1989–1990 г., бях архитект без опит.

Вие сте били кмет и гледам, че още ви се занимава с политика. Какво ще излезе от тая работа?

През 2014 приключих с политиката, върнах се към проектирането. В политиката ме вкара, или по-точно искаше да ме вкара, Андрей Бабиш, с новото си движение. А аз се включих, защото си мислех, че трябва нещо да се направи. Тази партия Топ 09, тя не се справя, там има хаос, объркване, да влезем и да използваме това, че има човек, който наистина е особен, и говори като Густав Хусак (Густав Хусак е бившият генсек на компартията, от Словакия, говорещ чешки със силен словашки акцент), с чехословащината си, малко необработен, с толкова пари.

Вероятно е бил дори и агент на службите. Очевидно. Но исках да използваме вълната, която изглежда щеше да помете всичко. И да стартираме отново с Прага. „Рестарт на Прага“ – това беше моето послание. Имах Петър Мос кандидат за зам.-кмет по транспорта. Той е бил министър на транспорта, декан на Факултета по транспорт, Заместник-декан по транспорта на Висшето техническо училище. Приличен, прекрасен човек, когото познавам отдавна. Имах чудесни еколози, много умни жени. Мислех си, че ще се справим, но за съжаление се оказа, че господин Бабиш не се интересува от тия неща, а просто иска да ме използва за фасада, а отзад да набута свои хора. Най–вече там беше бившата агентка от службите Радмила Клеслова, една такава чудна жена, и заедно с едни чудни хора, които са там сега. А тази Адриана (Адриана Кърначова, сегашната кметица) се съгласи, обаче не вярвам, че има думата. Не е много компетентна, и по това време си казах – стига толкова.

Можете да прочетете първа и втора част на интервюто на Ян Касл с Константин Павлов-Комитата.

SHARE