SHARE

ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС за втори път през 2017 г. инициират промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). От мотивите към законопроекта е видно, че искат да представят това за реформистка градивна политика в сферата правосъдие. Предложените текстове обаче влизат в противоречие с принципа за независимост на съдебната власт. Промените в Конституцията през 2015 г. и последвалите „довършителни работи” по съдебната реформа от пролетта и лятото на 2016 г. застъпиха идеята за засилено съдийско самоуправление с цел утвърждаване независимостта на съда и гарантиране статута на редовия магистрат. А независимите магистрати биват неподатливи на корупционните практики, а поради това и политически неудобни.

Докато ГЕРБ ту твърдят, че съдебната реформа е приключила, ту се заявяват като прореформаторски настроени, то в мандата на 44-ото Народното събрание (НС) действат умело в посока съсипване и на малкото смислени достижения. През лятото на тази година бяха приети регресивни текстове (виж тук). Есента се очертава също тревожен сезон за българското правосъдие. Ето защо:

Командироването като купуване на съдии, прокурори и следователи

С промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2016 г. бе премахната възможността безразборно, без установени професионални критерии и без времеви рамки, да бъдат командировани съдии от един съд в друг. Ограничението се отнася и за прокурорите и следователите. Целта му беше да изкорени дългогодишната злоупотреба, при която от командироване нагоре по веригата да се ползват удобни магистрати. Сега управляващите и ДПС предлагат да бъде възстановено командироването на всички нива в системата. Така един районен съдия без проблем би могъл да работи години наред на по-високо ниво, съответно да получава и по-високо възнаграждение. По пътя на командироването за дългогодишен период се заобикаля конкурсното начало за назначаване и кариерно развитие на магистратите. Избраните биват командировани, докато неудобните магистрати работят при свръхнатовареност, преминават през тежко атестриране и са подложени на сериозна конкуренция при конкурс, за да получат повишение. Според изводите в Актуализираната стратегия за съдебна реформа широко разпространената практика за командироване на магистрати се превръща в паралелен кариерен процес. В предложенията на управляващи и опозиция това заключение очевидно не е отчетено.

Освен това в ущърб на съдебната независимост и съдийското самоуправление се засилва ролята на председателя на съда. От замисъла да бъде пръв сред равни управляващите му отделят статут на съдебен началник, защото от него ще зависи кои съдии да бъдат предложени за командироване и кои не. Практиката досега е показала, че това обикновено са ”послушните”.

Най-лошата последица от предложението е, че чрез командироване ще бъдат овладявани неудобните на властта и главния прокурор съдилища. Неудобни звена на прокуратурата няма, защото всички са подчинени на главния прокурор. В условията на манипулирана система за случайно разпределение на делата винаги ще се намерят командировани съдии, които да решат знаково дело по удобен за властта начин. Иначе ще ги върнат по местата им.

В мотивите към законопроекта не е отчетено и абсолютното противоречие на предложените текстове отново с Актуализираната стратегия за съдебна реформа, Специфична цел 3: Систематична политика за превенция на корупцията в съдебната власт и по-конкретно с мярка 1.3.6 – Ограничаване на командироването на магистрати. Това потвърждава, че държавата не се управлява от стратегически документи, а от други съображения

Повишени заплати за избрани хора

Като част от пакета законови изменения в ЗСВ управляващите, с подкрепата на ДПС, предлагат работещите магистрати в Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им звена на прокуратурата да получават до 6 заплати на година допълнително. Да припомним, че по предложение на ГЕРБ, спечелило одобрението и на главния прокурор, с промените в Наказателно-процесуалния кодекс от лятото на 2017 г. делата за корупция по високите етажи на властта ще се гледат именно от специализираните съдилища. Така потенциално разследваните и подсъдими превантивно възнаграждават тези, които ще се произнасят  по виновността или невинността им. Длъжни сме да отбележим, че от действалия до есента на тази година състав на ВСС част от верните на статуквото представители намериха продължение на кариерата си в този вид съдилища.

За сравнение, в Словакия тамошният Конституционен съд е обявил като противоконституционно поради дискриминация повишаването на заплатите само в специализираните съд и прокуратура. А бившият председател на Върховния съд на Словакия определя установяването на специализирани съдилища като неуспешно действие, сравнимо с „маркетингово-популистки балон”. За жалост ние не взимаме поука от този опит.

За ГЕРБ, ДПС и депутати от настоящите „Обединени патриоти“ раздаването на пари на данъкоплатеца за неясни заслуги в съдебната власт не е новост. През 2016 г. без правни и икономически мотиви парламентът увеличи заплатите на членовете на ВСС, като месец преди това им бе искал колективна оставка. Неотдавна пък мнозинството в предишния ВСС месеци преди изтичане на мандата си гласува неправомерно допълнителни бонуси. Заплати се вдигат не където е нужно, а за когото трябва. Доказателство за това е отказът за съобразено с натовареността възнаграждение в най-натоварения съд в страната – Софийски районен съд.

Нещо положително

За да не страда от прекомерна самозатвореност съдебната власт, съществува законовата възможност една част от свободните длъжности да се заемат от външни за системата юристи. В предложения законопроект се детайлизира как прецизно да става това, но този дребен детайл не оправдава големите законодателни пакости.

Няма съмнение, че текстовете не само ще се приемат, но и ще бъдат строго прилагани. Още тази година ще бъдат отчетени като успехи за пред партньорите на страната в ЕС, а след няколко години ЕК ще напише в доклада си какви стари проблеми имаме да решаваме. После отново някой пропагандно ще търси и представя псевдорешения.

Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна икономика